Кат те нервира Бонго и почваш да пишеш и ти щуротии. ТТЛ с нищожна консумация

Темата беше за друго и така и не получи отговор.

Това което ме тормози е, че ферит бетата не е нормална индуктивност. В един момент започва да се държи като капацитет. А капацитет серийно във веригата, вероятно е последното, което искам. Та от една страна е хубаво да е с възможно по ниска честота написана върху нея, ама това обикновенно води до това, че и "по-рано" ще и се прояви капацитивния характер. И може да се окаже, че така както почва да реже от 1Мхз (за което съм я сложил там), така при 100Мхз почва да звъни.

Та затова пишат хората, че трябвало да се слага, точно за смущенията които искаш да изрежеш. Ама аз де да ги знам какви ще са смущенията на некакъв процесор, дето се търкаля вътрешно на 100-200Мхз или някой добре наклочен FPGA? Това сигурно лъчи в доста широк спектър.

Другото което не ми е ясно, е дали не може да се стигне до момент, в който чипа да остане недозахранен при пикова консумация.

И за това питам, ама като гледам тука или ги слагаме на окомер или някой са и даже по-зле...

Това, че има капацитивен характер, не значи, че е серийно свързан капацитет.
Капацитивния характер означава само, че с увеличаване на честотата импедансът му спада. Но, ако по абсолютна стойност импедансът на мънистото е достатъчно висок, ти пак можеш да си го ползваш за филтраж, като го комбинираш с подходящи (нискоимпедансни) кондензатори.
На мен като ми се наложи да направя някакво по-специфично филтърче свалям на импедансмера импеданса на елементите, които съм се ориентирал да използвам- индуктивности и капацитети. Това за кондензаторите не е за подценяване, защото при честотите, за които говорим, импеданса доста се различава от теоретичната му стойност, зависи от дължините на изводите и т.н.

Ако ми остане време тези дни ще постна импедансна характеристика на няколко примерни елемента.

Цецо, това с паразитния капацитет е по-скоро нежелан ефект. В идеалния свят bead-ът би трябвало да има индуктивен характер със сравнително голям тангенс делта - т.е. с нарастване на честотата да му се увеличава и импеданса, а и загубите му да са повечко. И колкото е по-голям импеданса - толкова му е по-голямо и затихването.
Е, да ама над определана честота той почва да намалява точно поради паразитния капацитет. То и затова обикновено му дават импреданса при 100MHz, защото после не е толкова nice.
А, това с ограничаването на тока - просто трябва да сложиш след него достатъчен капацитет, че да осигури тока на чипа в този честотен диапазон, който се спира от bead-а. Тук нещата опират по-скоро до измервания, защото няма как да сметнеш какви са ти амплитудите на тока с определни честотни съставки. Понякога в дейташитите на процесорите има съвети как да се "развърже" захранването (напр. 1x10uF и Nx100nF), но най-добре е след това да погледнеш и с осцилоскоп какво става.

Така е...
Не мисля че има някаква готова рецепта. Четеш и толкоз. От производител до производител нещата т.е. характеристиките варират. Примерно като се ровех да избирам беше голям зор да намеря с по-голям спектър, защото от една страна имах професор и освен това GSM. Повечето феритчета се справят добре с честотите на професора, ама после характеристиките им падат и след 200-300-400MHz все едно няма никой, демек не спасяват от антените в съседство...

Е то зависи и каква точно е ттл-ката. Обикновени буфери и прости логически елементи едва ли имат консумацията на съвременен процесор, да не говорим за някое fpga. Примерно обикновенните 7400 и 7404 имат средно 10-на милиампера консумация, което на 10-на ома съпротивление са 0.1V пад (забравяме за бонговите 100-200 ома, дето ги предлагаше). Сложи го това на едно fpga или даже на един куртекс м3, дето и той стига 100mА и вече говорим за поне 1V пад при 10 ома резистор.


Миро, то зависи и от конкретния апликейшън. Например при нас съм забелязъл, че даже и кофти дизайн се влияе максимум до около 300MHz, след това (особено над 1GHz) не ни влияе почти нищо, даже и при много сериозни напрегнатости на полетата, с които ни облъчват. Та май наистина не може да се даде универсален отговор и всичко е според зависи .

Абе не влияе... такъв го ядохме с едни SD карти
Като антената е под тях така се ошашкваха горките, че само power cycle ги оправяше, а пък аз като много умен не бях го предвидил
В интерес на истината не съм видял АРМ да се шашка, ама преди много години имахме една платка с MSP430 и то хем не беше близо до антената, имаше само няколко високомни писти към него. Та през тия линии така си ловеше GSM сигнала че на осцилоскоп се виждаше размах от 2 волта точно в синхрон с TX слотовете. От тогава гледам да няма хвърчащи линии и да не разчитам само пулъпи. Задължително пико-кондензаторче и феритчета възможно най-близо до входовете. Като феритчетата им гледам спектъра да е колкото се може повече. То има такива дето издържат до към 1GHz, нагоре май за 1800MHz е трудна работа, ама колкото - толкова...

MSP430 за мен е едно от най-стабилните контролерчета. Ползвал съм ги в автомобилни трекери, случвало се е GPS модула да се насмете от излъчванията, но процесора да ми забие - не. А всичко е на платка 5 на 8 см2. Вкл. SD Card в SPI режим.

Батето се обижда на MSP430 все едно обиждаш него лично. Да го имате предвид

С най-добри чувства!

Бате, въпросът не е в качеството, а количеството...
МСП-то е една въшка и в нашата схема се предполагаше никога да няма консумация повече от 1ma, а целта далеч далеч по-ниска, защото на практика не праваше кой знае какво.
Шашкането просто винаги е резултат на съотношение на енергията на смущението спрямо енергията дето може да понесе смущавания. Прост пример - вземи един кондензатор и го заради 100-200 волта и го опри до едно захранване. Ако захранването е да кажем на i7 дето харчи 150 ампера по-вероятно е твоето кондензаторче да изпуши отколкото i7-цата да усети нещо... Но ако го разредиш в едно пикливо захранване нещата ще са различни. Нормално е. Не че не може и на MSP-то да се предвидят нещата, но просто там няма нужда от яки захранвания и обикновено не ги предвиждаме...
В моя случай проблема влизаше през пинове, ама пак е въпрос на енергия... Влиза една енергия дето няма кой да я поеме и избива дето не трябва.

не бива да бъркаме двата щата
екраниране и филтриране са 2 различни неща и едното не може да замести другото, отделно самото екраниране си има също толкова тънкости

С какво точно уредче замерваш импеданса?

Ще се смееш, но с .. импедансметър BM538 на Tesla. За по-важните неща свалям цялата ачх на ръка, но понякога само търся собствените резонанси и записвам импеданса в характерни точки.

ето с това: http://www.radiomuseum.org/r/tesla_hf_i ... bm538.html

имах идеи да го модернизирам, но ... нямам време. а и не си струва.

А ще се смея - няма за какво. Уреда е супер (поне на мен ми харесват х-ките му).
Аз също имам голям мерак за побна измервателна техника.. но както се досещаш - финансите са главния проблем
Айде, да не оспамваме повече на Цецо темата.. че да не залетят beads по нас

До колкото имам спомени MSP430 е създаден с идеята да се ползва в медицинска техника, така че е трябвало да бъде стабилен . Аз също докато съм го ползвал (в най-различни приложения от автомобилни до касови апарати) не съм имал абсолютно никакви грижи с него. Даже си спомням, че предлагаше възможност много от проблемите с EMC да бъдат решени по софтуерен начин, защото имаше най-различни монитори и прекъсвания, дето помагаха за тая цел. Сега вече много контролери ги имат, но когато почнахме да ползваме MSP430 преди много години той беше от малкото. Сега не знам до къде са стигнали с развитието на тая фамилия, но едно време единственото нещо, дето ме дразнеше в него беше ниския клок, т.е. за някои неща ни идваше малко бавен та постоянно трябваше да оптимизираме кода .

Пак шъ кажа: като не сте учили радиотехника...
Това не значи, че се пиша за спец но поне знам колко не знам.

За номера с резисторите нямах впредвид захранването (то е доста филтрирано по подразбиране) а това, че и сигналните жици и масата) са живи антени.

Едит: Димитре, имам подръка една МБ за Прескот (най-гладните за ток и на съвременни честоти) и не виждам феритни изгъзици по нея...