Е той Спарки явно цени скоростта на затопляне а и му е кеф да си подобрява
поялниците, цената на разработката какво да я слага щом го е правил за кеф и самообразование
(парите за живеене през това време така или иначе са изхарчени, остава само въпросът
какво е правил човек с времето си - което е най-добре прекарано ако е правил това,
което е искал да прави поне по моите книги ).

Аз примерно не проявявам никакви сантименти и любопитства спрямо поялници, имам
два велера купувани 92-а, ей я свинщината около тях:

( http://tgi-sci.com/misc/wellers.gif )

Бързо загряване не ме вълнува, просто стоят топли и толкова. То и употребата им не е
кой знае колко интензивна, особено откак платките почнаха да се пекат във фурната.
Но като се рие нещо без тях закъде, че и два трябва да са - макар да ловя 1206 и надолу
трохи с по един поялник в ръка, така и не се научих да ги ползвам като китаец клечки
за ядене .
На малкия съм му скъсявал кабела сума пъти, прекъсва там дето влиза в поялника.
На големия неотдавна за първи път му се случи (демек и той не изкара 20 години
без ремонт ).

Бързата реакция при малък и мощен поялник си има предимства. Ако със същото запоявам нещо по-голямо, понеже поялника е малък, в началото изстива, но бързо се освества, пуска пълната мощност и наваксва. На обикновен поялник ще трябва или да му вдигнеш предварително температурата, или да го чакаш да свърши същото 3-5 пъти по-дълго.

Но пак - това не е главното. Главното е че е хем мощен хем компактен. Тоест топлината е там, дето върши работа, а не топли стаята или дръжката. Човката е малко по-тънка от химикалка BIC. Профили на върха има всякакви - остри, плоски, остри с плосък връх, като отвертка, като скалпел, остри със заобляне, калайдисани само отпред или не само отпред, и въобще каквото се сети човек. При това не се скапват като ги топнеш 2 пъти в колофона. Нямам скапана от работа човка до сега, привсе че работя предимно с 2 от всичките, калайдисани само в плоската си част. Островчето на едната е точно милиметър на половин милиметър, и си седи такова, въпреки че съм я тормозил редовно и на 450 градуса докато нямах сензор в стойката.

А бе знам кое за какво е, то и велерите реагират с регулатора доста бързо - макар
реалната реакция сигурно да е много по-бавна от твойта дето си наврял реотана във
върха на човката . Ама на мене такива ексцесии ми се случват веднъж на месеци,
какво да му броя секундите от врътване на копчето до загряване. После много
пъти и загряването само по себе си не стига, трябва и бая загрята капка за занесеш
да си свършиш работата - ама са все извънредни действия за мене та единственото
интересуващо ме е дали могат да стана, не колко мигновено.

Със сигурност велера може да реагира бързо на изменението на температурата на човката. Вижда се от клипа че това което е на върха е същото което вижда станцията. Останалото е въпрос на настройка на станцията, примерно при руската версия включва на пълна мощност при падане на температурата под 10 С
http://www.youtube.com/watch?v=kP13FNL4hxU

Как работят човките Т12 не стана ясно от клипа на Спарки, но сега чакам две станции за Т12 и ще разбера.

Колко бързо реагира зависи от това колко топлинен капацитет има човката и колко добре е вързана към термодвойката/терморезистора и нагревателя. Колко добре го прави софтуера зависи от PID алгоритъма, което е всичко друго, ама не и включване/изключване над/под определена температурна разлика. И времето влиза в задачката.

Впрочем, почти съм сигурен че станцията ти не показва директно това, което чете от термодвойката/терморезстора. Ако можеш дай линкче към софтуера, и ще ти кажа точно къде го прави.

А, тия моите 20+ годишни са много прости и работят достатъчно добре в смисъл регулиране
откъм обратна връзка. Пипнеш ли голяма площ дето отнася много топлина лампата веднага
спира да мига, т.е. нагревателят е на максимум, непрекъснато пече. За части от
секундата става дума, не е забележимо като време за реакция.
Разлика може да изкара човек само от по-ниско температурно съпротивление реотан -> спойка,
на регулатора и в тоя му елементарен вид няма какво да му се подобрява много, поне аз
не съм забелязал да има.

Проверих я и с новия термометър за поялници FG-100 Hakko. Няма разлика.

Станцията от клипа вече не е там. По късно сложих сръбската версия от dangerousprototypes със 100 % PID контрол.
P , I и D настройки може да се изпипат още но нямам време да се занимавам. В момента при първо включване скача с 30 градуса отгоре, и после държи +- 0,5.
При запояване на големи екранирани площи разбира се пада и под 10С от зададеното, а при около 15 градуса отдолу коефицента на запълване на импулса е 99%.

Простата станция ZD-937 в такива случаи е по-добра от тези PWM модулации , щото включва на макс при падане с 5 градуса.

това дали и кога включва на макс зависи от настройките
тук има описан метод който поне за мен е един от най лесно приложимите в такива ситуации
http://eweb.chemeng.ed.ac.uk/courses/co ... notes.html
при неподходящи настройки на пида се наблюдават точно такива ефекти - пререгулиране или не достатъчно регулиране
отделно може да се ограничи максималната стойност на П съствавката

Освен P,I и D настройки, има значение през колко време ги изчисляваш и какви са максимумите (максимумът) или минимумите(минимумът) на съответните променливи, в които съхраняваш стойностите, или направо дютито. Как е направен самия алгоритъм също има значение. Как осредняваш температурата от сензорите - пак така. Над каква разлика пускаш на максимум и за колко време - пак така.

Идеята ми за точното или неточното показване е следната:
- в алгоритъма се залага максимална крива, по която може да мърда температурата при максимална мощност. Дори термодвойката да даде повече, взима се тая температура. Като посочиш тая максимална крива обаче, тя ще е валидна само за един поялник с една човка. При Т12 човки разликата между най-бахатестата и най-тънката човка обаче е осезаема като топлинен обем, и няма как да посочиш крива, дето ще работи добре на всички човки. Пък и няма особен смисъл - разликата в пърформанса е никаква (за Т12 от порядъка на секунда). Само че в единия случай гледаш реално как работи PID-а директно с показанието на термодатчика, а в другия случай софтуера си измисля каква е температурата и действа по нея.

Моя алгоритъм няма "D" директно. Според реалното показване на температурата в даден момент грубо смята каква ще е температурата в следващия момент. Това де-факто работи по същия начин като D компонентата, но се управлява доста по-плавно и лесно от нея, и съответно при еднакви други условия алгоритъма работи по-стабилно.

На колко градуса под зададеното ще се пусне на 100% мощност пак е въпрос на алгоритъм. Ако не е направен като хората, може и да се пусне чак на 20, независимо от времето. При мен мощността се увеличава плавно докато достигне нужната температура, и дори 1 градус разлика може да направи 100% мощност, стига тая разлика да се задържи достатъчно дълго време. При нормално запояване и 10 градуса разлика доста бързо отива на 100%. Само че рядко се стига до 10 градуса разлика.

ПП: Ето и клипче какво се случва:
http://www.youtube.com/watch?v=xjwervV2 ... e=youtu.be

Човката, която нагрявам е от тия за разпояване на чипове, широка 18мм, дебела в единия си край 2мм, а в другия 6мм, а има и още медна част около нагревателя.

Метода е лесен, ама е само първо приближение до оптимума. Поне по отношение на конкретните човки. Има още няколко метода за изчисляване на константите, но никой не се доближава прекалено до оптимума. Трябват допълнителни хватки за да проработи качествено - с малко overshoot, и с добро време на реакция, а на всичкото отгоре и да осигуриш максимална мощност дори при един градус разлика, стига да се задържи достатъчно време, и при това алгоритъма да продължи да се държи стабилно с от най-малката до най-голямата човка от набора. Всъщност настройва се при най-малката да е на ръба на стабилността. Понеже най-малката е най-пъргава, там и алгоритъма е потенциално най-нестабилен. Така настроена, с по-голеи човки няма проблем - те са по-тромаваи и алгоритъма има повече време за реакция.

по правило такта на дискретизация се избира 6-10 пъти по малък от най-малката времеконстанта, т.е. 10 пъти по малко от Ts както са го дали в линка от предния ми пост

иначе различните човки не би трябвало чак толкова да смущават работата на регулатора, дипломната ми работа беше контрол на силно нелинеен обект, което е същото като да закачиш двойно или тройно по голяма човка
ето една картинка, графиката е снета от реалната постановка
u(t) изход от регулатора
y(t) изход от обекта, ако е поялник - температура
пида е настроен по метода описан в горния пост, и както се вижда по средата на целия диапазон дава най качествено регулиране, но регулира и в краищата като се има предвид че обекта е силно нелинеен
мисълта ми е че така трябва да изглежда температурата със различните човки както е на всеки стъпален преход

Да де, ама нали виждаш че при ниските температури overshoot-а е 7-8 градуса. Умножи го по 6 за например диапазон между 240 и 450, и получаваш 40 градуса overshoot. Да, по горния метод ще го докараш и до по-малко от 40, но няма да го докараш до по-малко от 10 (в моя случай в 90% от случаите е до 5 градуса).

Това за малката и голямата човка ти го казвам от проби и грешки. Ако искаш да си максимално близо до компромисния оптимум за всички човки, и настройваш да речем на средна по големина човка, на най-малката алгоритъма изобщо няма да се укроти, а ще осцилира около нея например на +/- 3 - 5 градуса. Като го докараш тамаааан да се укроти на най-ниската температура, която е 150 градуса в случая (щото точно като при теб там е най-нестабилен, и пак като при теб поялника е нелинеен, защото колкото по-голяма е температурната разлика спрямо околната температура, толкова повече са топлинните загуби), тогава си и стигнал оптимума, рарантираш хем възможно най-бърза реакция, хем липса на нестабилности.

Впрочем, такива нелинейности се укротват с алгоритъм с променливи коефициенти в зависимост от зададената температура. Ей-тоя мотор го укротих точно по тоя начин:
http://www.youtube.com/watch?v=JqxNEAugQ_s

Трябва да работи и на 15м/минута (телоподаващ механизъм е), и на 2м/минута. Като настроиш алгоритума за 2м/минута, той е много под оптимума за 12м/мин и там респонса е муден. Като го нагласиш при високите скорости, на ниски започва да осцилира. И това си има много просто обяснение - разлика от 1м/мин при номинал от 10м/мин ти е само 10% отклонение. Същата разлика при 2м/мин номинал ти е 50% отклонение. Да, ама усилването на PID-а е едно и също. С разликата в дютито (при четков двигател оборотите са пропорционални на напрежението) е същото - при 90% дюти на високите обороти ако дютито мръдне на 95, това няма да доведе до голяма драма. Ама ако от 10% мръдне на 15, драмата си е съвсем сериозна, понеже към мотора се предава с 50% повече волтаж. Ама пак - дютито е резултат от PID с постоянни коефициенти. Ако го оптимизираш за най-ниските обороти, за най-високите, и за няколко междинни точки и интерполираш коефициентите, като намериш оптимума, изкарваш от мотора всичко, на което е способен като реакция.

Та пак ти казвам - горните схеми са само приближение. Дори конструкторите на машини със серво задвижванията ги оптимизират дълго и напоително след това, докато ги докарат да дадат всичко, на което са способни.

Мисля че Т 12 няма никакъв топлинен капацитет, понеже грее основно около върха а назад е хладен. Наваксва недостатъка с по-голяма мощност и бързина, понеже нагреателя е близо до върха.

Забравих да спомена че тестовете с велера и големи екранирани площадки ги правих с най-тънките човки за SMD - ETS и ETU, за да може да има осезаемо падане на температурата. При дебела човка на велера му е все едно какво се запоява-много не мърда.

Чакам да получа малко човки Т12-D ( Hakko тип отвертка), понеже B нещо не ми хареса, a отвертката е универсална- става и за SMD и за груба работа.

За настройка на PID четох малко от тук и други руски линкове:
http://powergroup.com.ua/obschaya_nastr ... egulyatora
Чух че имало специализиран софтуер който помагал за настройката, да не мислите че ще тръгна да смятам интеграли и диференциали само за да си настроя поялника?:)

сервото е съвсем друга хава... ама и такова съм правил и работи стабилно без нужда от променливи коефициенти на пида
http://www.youtube.com/watch?v=r7eWavxNZfA
пак е силно нелинейно щото нагоре движи много по трудно от колкото надолу, този пид обаче съм го настройвал по интуиция до постигане на минимална грешка

разбира се че горните схеми са с приближение, и да, с променливи коефициенти ще е по точно но говорим за пренебрежимо малко отклонение а и ще е трудно да се приложи когато нямаш информация промяната на параметрите на обекта

адаптивен алгоритъм ще е ненужно сложен, ако работи стабилно с най малката човка ще работи и с най голямата, мисля че ако увеличиш К съставката малко (настроено за най малката човка) ще покрие по голям диапазон от човки
за двигател не успях да подкарам адаптивен регулатор защото такта на дискретизация беше много малък - 1кхз и контролера не успяваше да смята, за температура може и да стане, ако ти се занимава търси метод на най малките квадрати, дори от първи ред работи достатъчно добре за да компенсира промени в обекта, дипломната ми работа беше с такт на дискретизация 10хз и заработи успешно на 18ф458, при промени в обекта се променят и коефициентите

Всяка човка има топлинен капацитет, иначе като я изключиш ще изстива моментално. Очевидно не си си играл да пишеш и оптимизираш PID алгоритъм от нулата.

Вземи си T12-BCF1 и T12-BCF2. Аз за SMD в 90% от времето ползвам BCF1 - калайдисана е само отпред, там си слагаш топче припой, и запояваш. Много прецизно можеш да дозираш големината на топчето, и можа да запояваш всичко от 1206 тдо TQFP с 0.4мм стъпка. BCF2 е същото, но с по-голямо петно - за не SMD компоненти е перфектно. Тая от клипа е Т12-C4- тя вече не е калайдисана само отпред, ами цялята и предна част е "топната" в калай. Върши перфектна работа за големи неща от сорта на TO-247, или D2PAK, когато му нагряваш гърба а не го печеш във фурна. Общо взето това са 3-те човки, които ползвам в 99.9% от случаите. Имам и отвертки от всякакъв вид и размер, но тия трите са ми в пъти по-удобни.