Предполагам, повечето от вас знаят въпросната методика, но със сигурност има и такива дето не я знаят:

Към вход на АЦП модул се свързва само една свободно висяща жица, която се прекарва около доволно шумни места по платката. След отчитане на стойността се взема само най-младшия бит, необходимия брой пъти (в сучая 16 пъти за попълване на 16 битова променлива, или иначе казано - получаваме число от 0..65535).

При мен върху PIC18 резултатите са повече от задоволителни.

Ами твойта методика е доста случайна и хаотична
"Резултати повече от задоволителни" се казва когато данните си ги изследвал поне по 5 независими критерия( Кнут, и др.Добс който цитира Кнут, и др.) и по всичките е минал допустимия праг.

Приложи статистика и направи някой друг тест да видиш колко ти е случаен генератора бих заложил няколко бири,че да кажем "0" преобладават или '1' в зависимост как четеш от АЦП-то и къде си боднал точно жицата..

от евтините и не много добри варианти има два подхода:
1. Цифров
много има но малко са добри, най вече се ползва за "избелване" аналогово цифровите. разни шифтрегистри с обратни връзки, или пък някой криптиращ алгоритъм в cipher feedback mode
2.Аналогово-и после скагаш цифров
2.1.Взимаш ценер при напрежение при което почва да стабилизира и и му мериш шума който генерира(през усилвател и тогава в ацп-то) ама зависи с каква честота семплираш. това пък зависи от спектъра на шума дето идва от диода.
2.2.взимаш МАХ232 мисля беше(слагаш и напомващите кондензатори) и оставяш интерфейсните входове да висят, тогава получаваш що годе случайна поредица на ттл изхода - ама е с доста ниска скорост на генериране.
2.3. ако имаш някой изотоп по ръка или крак и гайгеров брояч,може да взимаш времето между детекване на частици - то е доста случайно:)

Ако искаш да е истинско, не е лесна работа това. Че и интел се фукаха преди няколко месеца по научните списания че вградили такъв в процесор, и че отговарял на разни супер изисквания.

И все пак за да е нещо - потърси из интернет "white noise generator". Например това: http://electronicdesign.com/test-amp-me ... -generator

Топлинният шум е случаен до съвършенство. Друг е въпросът как ще го премериш и как ще тълкуваш после резултатите. Аз съм правил с квантован бял шум и после с него seed на шифт регистър. Правил съм анализ на разпределението на 16-битови числа и ми "хареса". На фурие също изглеждаше равномерен.
Важното е да квантуваш с честота, много пъти по-ниска от макс честота в спектъра на шума.

Нямам време за изследвания аз
Целите за които ми трябва - генериране на едно време 0..5000 ms, максимум 1-2 пъти на ден.
Като казах задоволителни - имах предвид, че се държи много по адекватно от RND(1) в Правец и RAND() в С++.

точно преди няколко дни попаднах на един интересен материал в тая връзка: http://imotp.sourceforge.net/noise.pdf

Ето я моята постановка:

я сложи няколко хиляди числа тука, да видим какво си изгенерирал

добрите шумови диоди имат изключително широк спектър, десетки гигахерци. ценера на практика е добър, щото надали някой ще тръгне да семплира с десетки мегахерци. въпроса е как да отстраниш систематичните добавки - честота на семплиране, околни кварцове, дори мрежови смущения.

все пак ценера си остава много надежден метод, много по-добър от гола жица по платката. просто, защото платката не е с достатъчно ниска ентропия.
номера със жицата минава, ако мериш статично електричество в атмосферата (гръмотевици примерно). но това е за много висш пилотаж.

Знам, че много хора дадоха акъл в тази тема, но и аз не можах да се въздържа.

http://en.wikipedia.org/wiki/Hardware_r ... _whitening
Алгоритъма забива, ако поради някаква причина ти се прецака входящия шум.
Иначе има много софтуерни генератори, които генерират много добре псевдо случайни числа, а има и такива, които генерират даже и криптографски псевдо случайни числа(идеален рандом генератор може цял ден да ти бълва числото 0 което не е добре при криптографията) - само единственият им недостатък е, че трябва да ги осемениш с истинско рандом число, а и са големи за микроконтролер.

Ике ,
Ти направо разцепи мрака със метлата дет се вика
1. Идеалния рандом генератор може да дава нула на изхода цял ден, само ако е изключен от захранването - само в някой доста абстрактен математичен модел може се докаже такава вероятност.
2.Осеменяването като приложна наука извън аграрните комплекси(познати ни като ТКЗС), не се прилага много-много било то с истински рандом или не съвсем число.
Ако е добър криптоалгоритъма - би трябвало да ти дава еднакво добра псевдослучайна последователност на изхода независимо дали входното чесло е случайно или не

Ей го на....

Ако не ти се пише собствен софт за анализ може да си го друпнеш оттук:
http://www.stat.fsu.edu/pub/diehard/

Вярвам че си направил добър генератор - това просто ще ти даде увереност, че наистина е така

При 20*С и заредени батерии.

Добре де, какви средства какви щуротии, толкова трудно ли е да събере достатъчно голям брой
измервания и сумата да види дали се отклонява от средното с повече от един корен от сумата.
Ако не, генераторът му е случаен.
Това с жицата посред платката не ми харесва особено, тя събира сигнали, не шум - и има
шанс да напипа нещо кратно на клока на АЦП-то примерно.
Възможно подобрение би било тоя вход на ADC-то да е вързан към изхода на някой
opamp който да е вързан за усилване 100 примерно със 100-ина кила в обратната
връзка и без никакви жици наникъде, добре филтрирано захранване (най-добре активно,
с един транзистор/резистор/кондензатор). Колкото по-малко от платката влиза в тоя
усилвател толкова повече на изхода му ще му е само неговият шум, който няма много
какъв да е за тия цели освен бял.
Само си разсъждавам де, не съм го правил/мерил. Но знам прекрасно как изглежда
шум, нали изпод него анализаторите ми вадят полезен сигнал от детекторите, което
е всичко но не и тривиална задача .