Да питам колегите които са копали в тази област. Става въпрос за големи (20'') лед цифрички, 4 броя. При 8-ци дърпат около 4 Ампера парчето, това на 12В, около 500мА на сегмент. Идеята е за максимална яркост кой вариант е по удачен, блазни ме мултиплексирането ама дали визуално ще има яркост като при постоянното светене.

За да светят със същата яркост, понеже цифрите са 4, ще трябва да им дадеш 4 пъти повече ток, защото светят само в 1/4 от времето. Аз лично предпочитам опресняване около 100-те херца - по тоя начин трептенето е нула, и по никакъв начин не си личи че има мултиплексиране.

да, ако компенсираш с по голям ток свети също толкова ярко, но гледай честотата да е по висока че мигането много се вижда в момента в който движиш погледа на някъде, аз съм пускал до 1 кхз до колкото си спомням, в смисъл през 1мс светкам следващата цифра, но може и по малко
не знам обаче на тези мощни сегменти това как се отразява на живота на диода в смисъл импулс 4 пъти по голям ток от номиналния

Периферното ни зрение е много по-чуствително (с малка латентност), остатък от вълчите времена...

Но мисля, че 100Hz и периферното няма да го хване. Там някъде е минимума според мойте експерименти. Колкото повече, толкова повече естествено

Иначе на диода дали ще му пуска 10мА постоянен или 100мА с 10% коефициент на запълване му е все тая, аз поне така си мисля. То е въпрос на топлина да умре, а топлината е интегрален параметър. Проблема става като зависне системата и един от диодите остане да се пържи на тоя ток постоянно, та при импулсния метод, трябва да се вземат мерки за това.

мигането за което говорех не е от периферното зрение, а от движението се получава стробоскопичен ефект
ако движиш погледа или ако погледа е неподвижен и движиш платката... сегментите описват нещо като пунктирана линия

Понеже вчера си играх с тройка индикатори, съвсем уверено мога да кажа че лично аз при 100Hz опресняване (в случая синхронизирано с мрежовото напрежение), няма абсолютно никакъв помен от трептене, нито с периферно, нито с пряко зрение. Няма го и "подскачането" на цифрите като гледайки към индикаторите потракваш със зъби, което е дори по-видимо от трептенето на периферно зрение.

За килохерц чак не се сещам (не казвам че няма) реално приложение.

Скоро си играх с подобно нещо. Пробвах с какви ли не честоти, но в крайна сметка го направих статично. Просто, когато е статично, светеше по-ярко.

За такива тоци и най-вече само за 4 разряда: твърдо съм за статична. Само си помисли при 16 ампера импулси какви смущения ще хвърчат от дисплея. Че не можеш и да го екранираш - обширно е. И като надеждност статичното е по-добре.

То при тия цени на индикаторите с тоя размер си струва човек да си сложи по един буфер за всеки елемент, и да мултиплексира тия буфери, пък дисплея да си е статичен.

bateAz ме убеди окончателно за статична

Това не съм го пробвал, помня само, че 50-те на телевизорите мигаха доста в периферното зрение.
Всъщност май бяха 25-те, много отдавна беше ама имах терминал със стандартна ТВ развивка
но без interlace и не мигаше. Колко от това е било и колко от послесветенето знам ли. Но не съм 100%
сигурен де, средата на 80-те беше. Инак бяха два екрана (текст и графичен, бабичката така
проходи) та сигурно съм щял да забележа - но може и да съм и да не е било кой знае
колко зле та затова да не помня.



Би могло и да не е така макар че в повечето ситуации е баш така. Някакъв максимален ток
който не трябва да се надхвърля също специфицират. Представи си 1000 индикатора дето
статично им трябва 1A ....

Телевизията е на 50, ама презредово, демек 25 кадъра в секунда.

...ама, на 50 трепти. И на 60 трепти. Някъде откъм 70-80 спира да трепти, ако помня добре.

Сега го човъркам това с 3-те индикатора. На 100Hz няма трептене никакво - ни тракайки със зъби, ни в централното, ни в периферното. Иначе нищо не ми пречи да го направя и 200, ама не виждам смисъл.

ПП: Като си мърдам погледа има леко трептене.

Статично индикация. Като снимаш изделието, клипчетата ще стават красиви...

Честотата на трепкане, която се усеща, зависи основно от яркостта. Навремето имаше такава таблица, в учебника по телевизия. Потърсих в интернет, нещо по въпроса и първото на което попаднах е това:
http://www.scholarpedia.org/article/Flicker_fusion

Аналогията с телевизията не е много уместна.
Кинескопът има луминифор с послесветене, а светодиодите нямат. Съответно - при честота на опресняване при която премигването на кинсекопа е приемливо (25Hz), при светодиодите е нетърпимо.