Аз не бих разчитал обратната връзка на регулирането да е само през контролера. Бих сложил операционен усилвател за генератора на ток, а микроконтролера само да определя заданието. Така дори и контролера да забие - няма опасност тока да надвиши максималния за схемата (може да се определи с делител след ПВМ-а)

Като споменахте разреждане на батерии - как може да се направи схемата (силовата част), за да може да се разреждат батерии до 0.8V при ток 100А примерно? Идеи?

Срещу забиването има кучета. Трябва човек да си подреди нещата така, че reset-ът
да изключва ключа и толкова.

Ако на някой му върши работа, ето още една схема на прост товар: A simple, flexible adjustable dummy load.

По принцип е така, но не винаги върши работа. За да е надеждна защитата периода на WDT трябва да е възможно по-малък, но при схема без индуктивности в токовата верига (които да дадaт някакво закъснение на нарастването на тока за период съобразен с периода на WDT) само с WDT май няма да стане. Т.е. в най-лошия вариант транзистора ще е отпушен за периода на WDT и тока ще е максимален и единствено ограничен от нискоомния резистор, но това няма да е достатъчно ... Резистора трябва да е нискоомен, за да няма голям пад, който да възпрепятства отпушването на транзистора ...

Малкия период на WDT (да речем около и под 1 мили секунда) ще изисква честото му опресняване - т.е. цялата пара - в свирката ... А-бе не ме кефи това решение ...
Отделно развоя на програмата и дебъгването ще са много усложнени (представете си спиране на брейк поинт в момент при отпушен транзистор) ... Отделно да речем не забиване на процесора, а бъг в програмата (няма програми без бъгове. Просто бъговете още не са им открити) ... Кво правим? WDT очевидно няма да помогне ...

Поради всичките тези причини (сигурно мога да измисля и още) подобно решение не ме кефи.

Добре проектираните аналогови схеми НЕ трябва да са много (в идеалния случай въобще) чувствителни към фабричните параметри на компонентите в рамките на фабричните им толеранси, нали?
По подобна логика - схемата трябва така да е измислена, че каквото и да стане през време на експлоатация или развой - в следствие на функционалността устройството да не се "самоизвади от строя".

e, има и PWM контролери с хардуерен стоп-пин, та да не се чака кучето да се разлае.
но по принцип не ми харесват и двете неща (PWM + софтуерна защита по ток), та не коментирам

Със сигнала за ток може да се направи current mode controll, а иначе задължително трябва да се изключват транзисторите асинхронно при гоуем ток.

Щото дори и да има разни индуктивности, които да ограничават скоростта на нарастване на тока, те се насищат. Това налага и вентилационните отвори по кутията да бъдат достатъчно малки, за да няма убити от хвърчащи транзистори

Fault входа на PWM канала би свършил работа, но той обикновено е цифров вход. Т.е. ще трябва аналогов компаратор преди него и т.н. Та дето ще е компаратор - май по-добре да си е усилвател като генератор на ток ...
Е, има и контролери (някои PIC-ове), на които изхода на вътрешните аналогови компаратори да се свърже към PWM Fault входа, но ...
В този си вариант задължително трябва да има индуктивност в токовата верига, която за определено време (разбира се преди да се насити) да ограничи тока ... Та ако периода на WDT се съобрази с индуктивността - няма проблем схемата да се реализира и в кутия с "големи" вентилационни отвори без опасност за потребителя

За едно разреждане на батерии (което навярно е приложението му) 1 милисекунда е нищо.

Кой ще е тоя контролер дето венъж на милисекунда ако трябва да обслужи кучето ще
се задъха не ми е ясно, 1 MHz 6800 не би му обърнал внимание (от 70-те, първият моторолски
процесор, за незнаещите).

Емиле, не разбрах как серийното съпротивление трябвало да е малко та да се отпушел
транзисторът. Каква е тая магия? (аз по-рано предложих ограничаване по ток
до максималния необходим при 100% запълване, което значи да смятаме ключа за 0 ома
в тоя контекст най-спокойно).

За по-големи приложения естествено, че се слагат и сензори на ток и компаратори и
какво ли не (е, на мене не ми се е налагало да мисля за амбразури и брони като на Дан).
Но за разреждачка на батерии файдата от всичко това е нулева, освен ако батериите
не са от акумулатор за камион нагоре.

Коментарите ми бяха по схемите от предишната страница.
Съпротивлението е в сорса на транзистора и дори без усилвател в гейта му - транзистора и съпротивлението работят като елементарен генератор на ток. Та за да се отпуши "напълно" транзистора, "повдигането" на потенциала в сорса му трябва да е минимално, тъй като гейта му се захранва от пин на контролера (3.3V примерно при 100% на ПВМ-а), а праговото напрежение е обикновено няколко волта ... от тук идва и изискването за нискоомното съпротивление в сорса ... (освен ако не искаме да разреждаме батерията с много малък ток)

Та при тази схема ключа няма как да е 0 ома, тъй като транзистора не работи в ключов режим а в активен като генератор на ток. Може би идеята ти е сорса на ключа да е към земя, а ограничителното съпротивление да е в дрейна му. Тогава имаш право.

Относно WDT - струва ми се добра идеята таймера да се опреснява само на едно место в програмата (не че не ми се е налагало да го опреснявам на повече места де). Та при въшкавите процесори при които не се използва ОС това става някъде в главния цикъл на програмата. Това означава, че периода на главния цикъл трябва гарантирано да е по-малък от този на WDT, а това по някога си е проблем при изискването за често опресняване на WDT.

И все пак използването на PWM Fault входа е по-чистото решение за защита в сравнение с WDT.

От къде тръгнахме, та къде стигнахме

А някой има ли идея как трябва да изглежда изходната силова част на схемата, ако трябва да разреждаме акумулатор до 0.8V при ток 100А примерно?

Ето още един прост товар. Източник: http://hackaday.com/2013/02/06/reload-a ... ummy-load/
http://www.arachnidlabs.com/blog/2013/0 ... g-re-load/