Трябва за едно любителско проектче да си направя макари за трансформатор от 0.5мм стъклотекстолит.

Някой от тук-четящите/пишещите има ли малка cnc машина, с която да фрезова детайлчетата?

Всяка платкаджийница ще ти изреже детайлите, а ти после ще си ги сглобиш.

аз автоматично тръгнах да мисля за платкаджийницата, но се сетих и че мога да ги дам на някой от форума. На принципа "що пък не"

То на мен все ми се налага да фрезовам по нещо мъничко и ако ми попадне някаква симпатична цнц машинка ще взема да купя една . Нещо такова например: http://gocnc.de/product_info.php?cPath= ... c7aaed64ce Въпросът е само дали ще ми стигне времето да се занимавам и с това.

Мога да ти помогна, ще ти пратя телефон на ЛС, ако искаш да се уговорим нещо за неделя...

Дани, нямаш ли ножовка, трябва да стане, колкото да ти свърши работа.

Е, то винаги може да се намери някакво решение, но в момента задачката си е за фреза. Тук в работата има и мощен 2кВт лазер, на който ще направя шасито на нещото, но за съжаление този лазер не е пригоден за рязане на стъкло-/текстолит ( това според машинния инженер, който се занимава с него)

Хм....2 кВата лазер ще го отреже, та пушек ще се вдига. Доста пушек при това, и как гадно мирише....сигурно затова се дърпа:)
В платкаджийниците съм виждал да изрязват текстолит за макари, при това в не много малки количества, серии от по няколко стотин бр.

Той точно с пушека се аргументира

Moga и аз да помогна

Сори за офтопика, ама имайте предвид, че платкаджийниците правят от доста време 3 милса проходни отвори точно с лазер, така че явно нито пушека е проблем, нито обгарянето .

0.5 мм стъклотекстолит се реже много лесно с ножица за ламарина, дори с обикновена , малко по-здрава ножица за хартия.

e, не е баш 3 милса, и не е баш в стъкло-текстолита. реално се "дупчи"/изпарява препег.

върху външния слой (L2) на базовия материал се лепи с препег още един меден слой (L1). с лазера се прави дхобче (V-образно) между L1 и L2, което се метализира. има 100 варианта на технологията, но в общия случай е това - дупчи се препега, щото няма стъкло в него и е много по-тънък. възможно е да е и друга химията на външния препег, че въглеродния лазер да е по-ефективен. проблем за малките отвори е най-външния слой мед. медта е трудна за рязане с чист въглероден лазер, а ако се "натисне" с по-голяма мощност, размера на пада е недостатъчен за да разсее топлината достатъчно бързо. затова в платкаджиниците се цупят на лазерни дупки под 100 микрона.

Де да знам Дедо, аз досега не съм правил такива неща, ама ей тук преди време четох за тоя микро проходни отвори, та може и да съм се пообъркал малко :
http://www.micronlaser.com/microvia.php

последните две изречения казват всичко...

на първо четене всички се бият в гърдите, че правят 1 милс дупки, писти 2 милса и т.н. докато не стигнеш до малкия текст накрая, че е добре да им се обадиш първо. то си е така, без да направиш пътека до платкаджията няма как да учелиш всички специфики баш на неговата комбинация от машини. щото то не е само до дупченето, метализацията също е голям проблем за дупки под 0.3мм, и си БАШ проблем за глухи отвори.
и тези ограничения трябва да ги знаеш, преди да си затрил няколко десетки часа в рутене...

та пак стигам до любимата си сентенция, че винт може да се набие с клещи. по-добре се набива с чук, ама най-добре става с отвертка.
демек - за всяко нещо си има подходящия инструмент и материал.

в случая дан пита как да си направи няколко макари за трафчета. аз даже бих ги направил от картон на лазера (ама 30-50 вата), следващия материал ще е някаква пластмаса и накрая текстолит и фреза. ама зависи какво имаш под ръка. на детайлите пилене с фреза не могат да се направят вътрешни прави ъгли, та трябва да играе пилата.

Аз за такова еднократно изпълнение имам едни залепващи А4 листа, принтя на тях,
лепя и после режа с каквото дойде, ножица, зъботехническа бръмчарка, лъкче и т.н.