Как може да се намалят тези пулсации? По принцип май са в нормата на тригера на шмит, но ми се струват малко големички. Също така честотата е 4 пъти по-малка за тестовете, но ще бъде 16MHz. Ако сложа товар 1 - 10к ще подобря или ще влоша нещата. Колкото по-голям товар толкова по-малко ще влиаят паразитните капацитети, но пък по-големия товар ще вкарва по-големи колебания в захранването.

Тези отскоци са от разсъгласуване между импеданса на генератора (драйвера), импеданса на линията и на товара - резултатът са отражения от единия и другия край, които като се насложат се получава тази картинка. При къси линии това не е толкова критично, но като гледам осцилограмата при теб линията май е по-дълга.
Начинът за справяне с тях е като се намали разликата между импедансите.

Обикновено драйверът има много по-ниско съпротивление от линията (единици омове спрямо няколко стотин ома). Затова най-просто е да се добави резистор последователно на изхода му (~100 ома). Освен че намалява разсъгласуването този резистор заваля и фронтовете на сигналите (заедно с паразитния капацитет) и отслабва тези честоти, при които линията е достатъчно дълга, за да се получат отражения.

Друг начин е да се натовари линията в края, но с няколко стотин ома. Може и последователно свързани с конензатор, за да не се товари драйвера по постоянен ток, или разделени на два резистора - единият към захранване, другият към маса.

Най-добре е да се изравнят импедансите и на входа и на изхода, но за това трябва приемникът да е пригоден за по-малка амплитуда на сигнала (както са RS485, LVDS и др. такива).

Резистор серийно на линията. Не паралелно (т.е. не товар)!

Колко ома е въпрос на това с каква скорост щракаш. Резистора ще замаже тези отскоци, но ще замаже и фронотовете на импулса. От 10 до 100 ома обикновенно е една добро начало за експерименти.

Някой контролери могат да управляват изходния си драйвер за различни честоти, демек включват въпросния резистор вътрешно, образно казано. Повечето куртекси са така.

Имай предвид, че понякога това което виждаш, може да се дължи и на измервателната ти постановка . Т.е. картинката реално може и да е друга. Освен това, щом имаш тригер на Шмит, подобни отскоци като тия на картинката, като цяло не са проблемни, та не се налага да правиш нищо. Едва ли ще ти пречат на комуникацията, по - скоро може да мятат в ефира, това ако ще ходиш на EMI тестове. Щом е SPI виж дали фронта на клока удря по време на платото на DIN/DOUT, това е важното.

Бе дългата линия да не се окаже сондата на телескопа (ако не е x10 а е парче жица) .

(по-скоро майтап, всичко казано от Бате Ваньо е вярно и всъщност изчерпва въпроса).

Edit: писали сме едновременно с Цецо май

да, може и от измерването да е, аз съм получавал такава картинка ако хвана масата на осцилоскопа някъде далеч, така се получава трептящ кръг от индуктивността на дългата маса и капацитета на сондата и всъщност тези колебания се виждат насложени върху измервания сигнал, много стръмните фронтове успешно разколебават жица 20см маса излизаща от сонда 11пф да не говорим ако е нещо по дълго или хванато не където трябва

+1 за крива сонда

Чакай че аз за масата му не се и сетих а най-вероятно е баш тя и сондата му си е по 10.

Ако е нормална (може и евтина) x10 сонда като и свалиш щипалката за да остане само
острото непосредствено отпред има и метален пръстен, който е маса. Би трябвало да имаш
едно такова дето се надява на металното и остриетата стават две, второто бидейки маса.
Ако нямаш намотаваш го от някакво телче и толкова.
Чак с такава сонда можеш да очакваш да видиш колко са тия подскоци-жабоци дето
ги гледаш.

16МХз (в момента е 4 експериментално)


х10 е, но съм съгласен, че осцилоскопа влияе на измерванията, особено ако е евтин. Виждал съм разлика в пулсацията на импулсно захранване между х1 и х10 (когато става въпрос за <=5mV).

... направих каквото каза tgi - идеален правоъгълен сигнал. мерси!

Евтин скъп не прави кой знае каква разлика, жиците най-често я правят.
То добре, че Ник спомена масата, аз съм на съвсем друга вълна и не се сетих веднага
(не е малко да съм псувал мотаейки въпросните телчета ама пътят от FP логаритми
до жици по сондите явно ми дойде вповече ).
А защо и как жиците правят белята Бате Ваньо вече обясни достатъчно добре.

всичко казано дотук е вярно.

по принцип, като минеш 10-15MHz е хубаво да почнеш да мислиш за съгласуване на предвател/приемник. не е ядрена физика, ако имаш подходяща сметалка. ако нямаш... е, може и с експерименти. бате ваньо е описал вариантите.

обикновено, за да пречи скопа на измерването, трябва да е наистина много скапан (руски до 1MHz с бананчета вместо BNC). виж сондата е друга бира, не случайно нормалните сонди струват пари, а калпавите едва ли не ги раздават като подарък. дет са вика: козата си сака пръч.

ако наистина се получат отскоци, те може и да не ти пречат, но правят смущения по захранването и ако са много по едно и също време (памет) кумулативния ефект може да стане забележим и/или чуваем. така че е добре по принцип да ти се въртят в главата, докато проектираш схемата.