Имам проблем с 20х4 символен LCD, който за пръв път ми се случва. Дисплея се инициализира като едноредов. Вероятно някъде има паразитен капацитет или слаба връзка/късо, но не мога да открия къде. В даташита видях, че бит D3 (отбелязан с N) при команда function set - 001x Nxxx отговаря за броя редове. Странното е че като закача осцилоскопа и проблема изчезва, но не винаги. Още по-странно е, че като сложа резистор 15к на E (clock) всичко е наред. Ето какво опитах

1. high slew rate - SLRCON = 0;
2. Друг дисплей - 16х2 - същия ефект.
3. смених кабела на пин 10 (D3)
4. раздалечих кабелите един от друг
5. проверих всички спойки

Резистора на клока оправя проблема. Дори осцилоскопа (сондата е на x10) закачен на клок в повечето случаи го оправя. Само дето не ми харесва като решение защото не съм открил какъв точно е проблема и най-вероятно не го решава напълно.

Колко дълъг е кабелът? До 10-ина см ако е едва ли е крив той.
Масата провери ли дали е свързана? Най-вероятно е, и просто прекалено стръмен
фронт на E-то разколебава жицата и готово. Но 15 кила е страшно много, би трябвало
не повече от 100-ина ома да го мирясат. Ако не е така има нещо по-дълбоко.

Кабела от буксата до дисплея е около 10-15 см. Има 2-3 см кабели до контролера (на експериментална платка е и е малка плетеница). Проверих с мултицета на бипкане - всеки кабел от сокета на контролера, през буксата, до другия край (с махнат контролер) ... <=1 ом. Няма промяна при разклащане.

Какво? Прекалено стръмен фонт на E-то е проблем? Аз мислех че може да е проблем когато не е достатъчно стръмен.

А резистора е към маса вързан, не серийно. Обаче каквото и да сложа там го оправя - в момента е с 2 последователно свързани съпротивления 470к общо 940k на Е към маса. Щом сондата на скопа го оправя на х10 - предполагам съпротивлението е доста голямо, значи каквото и да сложа там все ще работи. Въпроса е, че не знам какъв точно е проблема и съответно не знам дали съм го решил или просто ще се появява по-рядко. Няма никаква логика резистор на Е към маса да оправя нещо...

Помислих че досега не съм подкарвал LCD на контролер работещ на 64 MHz и може би данните не успяват да се установят когато Е цъкне Въпреки, че и това не може да е:

void clockE(){
Eon;
Nop2();
Nop2();
Nop2();
Nop2();
Nop2();// 4x0.62.5ns = 250 ns

Eoff;

}

void lcdWriteCmd(char c){
addrLatch = 1;

RSbit = 0;
LCD_DATA_PORT = c;
clockE();
__delay_us(42);
}

След LCD_DATA_PORT = c има call на clockE() -> поне 2 цикъла или 125us, a до задния фронт на Е има още 250us.

470 кила към маса да го оправят е супер крива работа, нещо не забелязваш.
Примерно изходът нещо не работи и не дърпа към маса (т.е. нулата не е нула
докато не пипнеш с телескопа който я прави и т.н.). Виж масата на чипа дали е
запоена свястно, някаква такава простотия трябва да е. Тия стотици кила към
маса не трябва да правят никаква разлика.

Ами ще проверя масата на чипа. Звучи като да е такъв проблема, обаче дисплея взима маса и захранване от чипа, а не директно от захранването.

Масата изглежда добре от пина на контролера до дисплея. Чудех се дали куплунга не дава добър контакт защото е разпояван, но положението е същото с два дисплея и колкото и да мърдам куплунга няма промяна. Все пак може и от него да е - разпоен е от стара дънна платка защото нямах 2х8 под ръка.

Ето снимка на платката:
http://gallery.croler.net/d/84606-1/PIC18F45K22+_+LCD.jpg

Не че нещо се разбира от кабелищата но поне спойките се виждат. Всичко изглежда наред. Може би като ми остане време ще измеря изолацията и капацитета м/у пиновете.

Ми виждам един единствен развързващ кондензатор отдолу и той сякаш виси от едната
страна. Това би могло да е поне част от проблема, нищо чудно и целият проблем да е ако
няма нито един кондензатор.

Всъщност това е кондензатора на захранването от адаптер. То не се ползва за пробите. Това, което се ползва е малкия степ-ъп (3-4.2 -> 5V) и има на изхода 2х10uF smd.Той е, ако не се лъжа MCP1640. След филтъра има 330uF с ултра-ниско ESR. Всъщност на buck регулатора кондензатора дето изглежда че виси е същия и пулсациите са измерени 20mV преди филтъра. Освен това има 4 смд керамични кондензатора на преходника на процесора - единия няколко стотин нанофарада а другия някакви пикофаради.

Все пак не е лоша идея да измеря пулсациите на захранването при инициализация на LCD-то. Но на скопа не ми се видя да има значителни отклонения.


Опаааа... малко съм се изложил. Видях че максимум-а на изходния кондензатор за MCP1640 е 100uF, а аз имам 330 след него (на филтъра). Не знам как още е жив. Ще сложа един 10uF керамичен за филтъра.

П.П. Ето схемата на захранването:
http://www.circuits.io/circuits/528
Диодитеса шотки, а "AC" захранването е с 0.2V по-високо от батерийното.

Смених кондензатора. Все още се получава, но забелязах нещо ново - след включване на батерията като натисна белия бутон, който е поставен точно след филтъра, първия път проработва.За да проработи пак е необходимо да махна батерията, да разредя кондензаторите и да включа отново. Да не би да има проблем, че LC филтъра е след диодите и когато ключа е отворен и нищо не харчи ток от кондензатора, напрежението може само да се качва? Ще сложа един резистор на този кондензатор да пробвам какво ще стане.

Да, има някаква голяма утечка. При изключен ключ на Vdd на контролера има 2.2V. Дори разпоих кабела - проблема не е в ключа.... Сега като се замисля имам кабел към батерията (преди степ-ъп-а) на един аналогов пин (за да меря напрежението на батерията). ще го разпоя за да видя дали проблема ще изчезне.

Едит: това е проблема. След като махнах кабела към батерията всичко е наред. Е, като цъках бързо ключето пак се случи веднъж, но в нормални условия не става. Някакви предложения? Да включвам към батерията с един мосфет когато ми трябва да меря? За момента съм го вързал през втория превключвател на ключето, но то ще е там докато тествам. след това го махам.
Все пак не ми е ясно защо ЛСД-то откача и защо 940к резистор на Е оправя нещата. Но в изключено положение 2-та волта достигат навсякъде, включително на Е пина.

Тъй като все се старая да съм предпазлив съм сложил сериен резистор 360 ома на пина който мери батерията. С него схемата харчи 1.5 мА в изключено положение (степъп-а харчи 0.12 мA). Ако го нямаше може би щеше да стане късо ... през някои защитен диод на контролера.

По-късно ще прочета горните ти постове и ако има какво да кажа ще го кажа, засега
само следното: не може да не сложиш 100-ина нанофарада между захранването и масата
на контролера, директно на самите крака (отдолу на платката примерно) най-добре.
Това просто трябва да го има, хич не му се чуди ами слагай.

Бе каква е тая лудост с кондензатора паралелно на индуктивността, това ако е наистина
така е някаква тотална неграмотност, не припарвай до тоя източник на схеми повече.
Като начало му откачи края дето е към долния диод и го вържи на маса.

> Някакви предложения? Да включвам към батерията с един мосфет когато ми трябва да меря?

Вдигни го до няколко кила или по-добре няколко десетки кила, ако аналоговият вход
го позволява (виж му максималните входни тоци и смятай колко ще дойде едно LSB
в най-лошия случай при най-висока температура).
Очевидно след тия 10-ина кила трябва да сложиш и един 0603 100-ина нанофарада
към маса, пак близко до аналоговия вход. То MCU аналогови входове поначало само така
се ползват - някое-друго кило серийно и няколко десетки/стотици нанофарада паралелно
на сигнала. Подлежи на сметка във връзка със скоростите, но в случая няма какво да му
смяташ толкова, нали мериш напрежението на батерията, и 10 кила 100 нано да сложиш
това прави 1mS времеконстанта.

Като прочетеш ще ги видиш кондензаторите. Има ги на снимката. Просто гледаш за TH а те са смд.

опаааааааа. грешно съм начертал. сори. виж сега...


Макс 10к позволява аналоговия вход. Плюс времето за измерване не се променя. Мога да сложа повечко, но няма ли да се смущава по-лесно. За 5 см трябва да сложа екраниран кабел ...



Има го. Меренето на батерията е безпогрешно. Стана от първия път като никога до сега (все оплесквам нещо).

Всичко това е добре, ама не решава проблема как да разделя батерията от пина когато е изключен контролера че LCD-то откача.

Също така много ми е интересно защо смятате времеконстанта на Г-образни RC или LC филтри. Този тип режат високите честоти до някаква граница. Слагаш по-голям кондензатор - сваляш граничната честота. Колкото повече, толкова повече. Има смисъл да смяташ ако искаш минималистично да отрежеш честотата без да слагаш прекалено голям кондензатор. Аз съм сложил 470nF. Същото важи и за low pass Г-образен филтър на захранването. Някой в този форум ми каза че ако не сметна правилно ще увелича пулсациите вместо да ги намаля. Не ми се вярва.

А не мога ли да сложа един повторител (ОУ), който се захранва от 5-те волта. Така като изключа схемата на изхода на ОУ-то няма да има нищо. Само дето трябва да е R2R защото батерията ще стига до 4.2 волта а захранването минимално е 4.8 че може и по-малко.

>Като прочетеш ще ги видиш кондензаторите. Има ги на снимката. Просто гледаш за TH а те са смд.

Видях ги май, за 0603 гледах но на платката ти а не на преходника.

> Стана от първия път като никога до сега

Сигурен знак, че нещо не е наред .



Е смяташ каквото ти трябва, -3dB e 1/(6.28*R*C), оттам нататък е 6dB (два пъти) на октава.
Не виждам как от по-голям кондензатор в такова свързване може да намалее затихването,
но не знам баш за какво е ставало дума разбира се.



Това не го разбирам, но ако опитваш да накараш батерията да се откачи през него можеш
пак да очакваш изненади, токове от вход/изход на усилвателя към захранващите му крака и т.н.
Такива работи се правят с дискретен чарк най-добре, да знаеш точно какво и къде става.
В случая не ми е ясно кое баш откъде искаш да откачиш. Решението не е непременно тривиално
но едва ли ще е и особено трудно.