имко 1 съм виждал само веднъж и отдалеч.
беше в някаква оранжева кутия, направена от слепен листов плексиглас. вътре беше нещо от сорта на 8080 или 8085. статична памет с 2114, която не беше кой знае колко много. видеото беше с интелския чип (8275 май беше номера), но самия чип си имаше концептуални недомислици (обратния ход на лъча заемаше памет също) и не получи кой знае какво разпространение. периферия - никаква. струва ми се че може и да е бил оригинална разработка на навързана стандартна периферия.
твърде е възможно да е имало няколко различни железа с това име, както имаше и едно и също желязо с различни имена. понеже не можеше да се вземат много пари от един проект, обикновено той се предъвкваше по няколко пъти в различни организации, в различни екипи, съставени от едни и същи хора. така работеше системата и за да се изкарат кинти, човек трябваше да се нагоди към нея.
---
в същност един компютър без софтуер си е просто желязо, което е полезно да се свърши работа колкото и фикуса в стаята на секретарката. железа се правеха много, понякога даже на килограм. но повечето бяха нещо, което днес наричаме ембедед системи, със специфичен фърмуер и специфично приложение.
за да стане желязото полезно, му трябва ОС и периферия. и първия, и втория въпрос бяха проблемни по онова време. правеха се какви ли не галимации, за да се върже едно нещо към друго нещо, понякога по начин за който на никой инженер не му е хрумвало.
предимството на apple ][ беше неговата простота и отвореност. не само ние сме го клонирали, сигурно са стотици компаниите в световен мащаб, които са творили върху оригиналната архитектура. самата тя не би била нищо особено, ако не беше именно проста и отворена. други железа от онова време (примерно HP9000 серията) имаха много по-добри показатели, но и бяха много по-сложни както за копиране, така и за ползване.
да си направиш платка за apple ][ беше на ниво кръжок ТНТМ - един буфер, един дешифратор и няколко регистъра. ОС беше проста и обозрима, никакви висши пилотажи. тя и не може да се нарече ОС дори и по тогавашните разбирания, по-скоро е файлов монитор. комбинацията бейзик, асемблер и ОС бяха забележително лесни за разбиране и научаване. по тази причина имаха и огромна база фенове, в резултат на което приложния софтуер беше също бе забележително разнообразен. с платките също имаше голямо разнообразие - около 85-та имах хартиена колекция от над 300 платки със схемите барабар. чисто моя разработа бяха десетина и поне в още толкова имах участие. както казах, хардуера не беше толкова труден за правене.
човек живее през повечето време в реалния свят. но по онова време света беше разделен на две части със желязна завеса. стратегическата концепция беше, в случай на глобален конфликт, всяка от частите да може да си задоволи нуждите самичка. много от нещата бяха ембаргови към нашата част на света, други бяха много скъпи, или просто трябваха чужди пари, за да се сдобиеш с тях.
ако погледнем само електрониката (макар, че принципа беше общовалиден за всички отрасли), всички изделия трябваше да могат да се произвеждат само с материали от отсамната страна на завесата, като се почне от болтчетата и целите проводници и се стигне до процесори и памети. при това всичко трябваше да е разпределено, така че дори няколко десетки ядрени удара да не доведат до спиране на доставките. на ниво СИВ тортата беше нарязана, като различните страни получиха различни направления.
руснаците захапаха интел (8080, 8086), ние моторола (6800), немците - zilog, чехите също дялкаха (по-скоро ТЕСЛАриха) някои чипове на интел. с ТТЛ схемите беше пълен хаос, но все пак оцелявахме някак. вносни компоненти бяха забранени, в изключителни случаи, като след похабено много мастило и хартия, се разрешаваше. е, имаше си начини да заобиколиш - дизайнваш с руската схема, пишеш като алтернативна доставка западната, необходима за сертифициране на прототипа и после никога не я заменяш с руската, защото не могат да се достигнат експлоатационните показатели. така работеше системата...
колкото до клонирането...
TTL схемите също са копирани от стотици производители, но като че ли никой не вдига вой за тях. всяка компания постига различно ниво на функционалност (бързодействие, консумация, динамични характеристики и т.н.), базирано на тяхното си ниво на силикониране. фабрики имаше къде ли не - като се почне от филипините, коста рика, ел салвадор и се стигне до ... ботевград
оригиналния дизайн на 8080 е доста куц, което си е нормално за един от първите процесори в света. въпреки това има стотици клонинги, като сигурно само единици са лицензирани официално. може би само АМД в началото, но после си тръгват по свой път. то и копирайта е ограничен единствено до конкретната маска на чипа, а не до архитектурата на чипа. по какво се различават клонингите на тошиба, нек и хитачи от К580 в морално отношение?
същите разсъждения са валидни и за схемотехниката на един компютър. при положение, че ползваш стандартния набор от чипове на съответната фамилия, възможните комбинации са точно ... една. разбира се, като с почне са омешване на фамилии, може да се стигне до висотите на инженерното творчество на IBM с техния CGA адаптер. чип на моторола (6845), вързан към интел процесор, при това самия процесор е без арбитъра за шината от същата фамилия. въпреки двойното буфериране на трансфера и скоростта на болен от артрит охлюв, при директно писане във видео паметта, екрана правеше снежинки.
РС архитектурата на IBM имаше невероятния успех по същите причини, поради които и Apple ][ - простота и лесно копиране. клонингите на РС са в стотици пъти повече. при това много бързо се появяват значителни подобрения - juko беше само с един чип, вместо почти цяла шапка. нашите правци са били капка в целия океан...
от друга страна, архитектури с далеч по-голям потенциал, не получават масовост. примерно VME. но далеч не беше толкова проста и лесна за копиране. по времето, когато излезе РС-АТ, ние си имахме наш комплект платки - процесорна, памет, дисков контролер и видео.
дали бяха наши?
както казах - има само един начин да вържеш 68020, копроцесор и ММУ към VME бъс. да направиш DRAM контролер или контролер за дискове - също. можеш да избираш дали да сложиш някоя TTL-ка в повече или в по-малко, или да напишеш уравненията на PAL-а на абел или на пал-асм, но като цяло е като при панелните блокове. колкото и да е гениален архитекта, не може да се развихри кой знае колко.
платките ги опроводяваше "програмата" зоя. много интересно работеше... даваш и схемата, тя си я разглежда седмица. после няколко часа си говорите - кое къде трябва да се намира, къде има критичен участък, какви са куплунзите и т.н. после зойчето си вадеше от една кутия от бонбони изрязани картончета с размерите на чиповете, оцветени в различни цветове (изрязани от перфокарти). в зависимост от сложността, следваше седмица пушене, пиене на кафе и местене на картончетата по милиметровата хартия. гледа схемата, дръпне от цигарата, размести две картончета. пак дръпне..., неее, размести други две. като свърши, опъването на жиците ставаше за още една седмица. преди да се запозная с нея вече си бях правил двуслойни платки (с жички сместо метализация), но от нея се научих на тънкостите в занаята.
паловете бяха друг голям проблем. информацията беше много малко, софтуерите - още по-малко. в началото един батко (tgi го познава) пишеше направо джедек
. добре, че MMI бяха отървали някакъв сорс на фортран за пал-асм, та малко се ускори процеса. мъчех да си измисля някакви симулации, но на бейсик не можеше да се напредне особено. абел видях за първи път 84-та май беше. след това живота стана доста по-лесен. докато шефа не донесе един чип на алтера с 1200 гейта
виж, графичния контролер си беше наша концепция от начало до края. първата разработка беше с upd7220, мене ме е нямало за тази част. малък съм бил още. не ме пускаха много да си играя с графиката, щото бяха издялкали само няколко пратки. пък и ръчкаха много по тях - опитваха се да подкарат хардуерен рутер (за платки), самия процесор беше една огромна платка (50х50см) с битови секции ам29000. всеки слой от платката си имаше собствена платка памет (за осем слоя - осем платки). бързо стана ясно, че на 7220 са му ограничени възможностите, и ни докараха 34010. трябва да е било 87-ма, направо ни светеха очите от ентусиазъм...
успявахме да произведем към 30 машини на година. колеги от ВМЕИ-то правеха подобна разработа, също тяхна, която даже я бяха вкарали за серийно производство в завод електроника. нашите машини ги продавахме на руснаците за по един куфар валутни рубли. помня само, че купувахме паметите (44256) по $1.5, а им ги калкулирахме по 110 рубли. въпреки това, за руснаците нашата машина беше чудо невиждано. искаха стотици бройки на година.
какво правихме с валутните рубли ли? ами... имахме си НТР, кинтекс и други приятели. те с удоволствие вземаха рублите, какви врътки правеха с тях (примерно джапане срещу чипове) - не знам. в крайна сметка вакса (който беше ембаргов и абсолютно забранен за соц-лагера) ни го докараха в сандъци, на които пишеше че има маслини вътре. таква всички бяха щастливи - руснаците с компютри, ние с нови и модерни играчки, пушкарите - с оборот. бяхме 150 души списъчен състав, хората които движеха нещата бяха 25 най-много. айде - още 25 секретарки, клавиатуристки и пр. писачи на ръководства, доклади и доноси. да кажем, 25 да са били производство (имахме си стругар, мотокарист и водопроводчик). другите не ги знам какво са правили, но в моята група имаше няколко абсолютни специалистки с висши умения по нищоправене.
моята вселена по онова време се състоеше от (поне) 4 групи, които копаеха в посока 68020 базирани машини. менкахме си платки, чипове, опит. каките пък си менкаха младежите и студентите. кинти също вървяха в паралел. не големи суми, но като събереш всичко накуп се получаваше приличен доход. даже си говорихме на шега, че шефа е луд да ни плаща за нещо, което бихме правили и без пари като хоби.
компютрите на ИЗОТ бяха друга губерния, в тази гора не съм ходил. доколкото съм споделял с колеги обаче, в тяхната гора на един вълк се падали по 15-20 червени шапчици, та нищо чудно че работите при тях бяха с трагикомичен резултат. но въпреки всичко бяха по свой си начин оригинални разработки. уникални!
и докато железарските неща бяха горе-долу на ниво, мекуеристите изоставаха, направо си бяха в друга вселена. защото, мекуер се краде многократно по-лесно и евтино от твърдуера. за да сковеш компютър все пак ти трябват чипове, платки, кутии - демек технология. и ако не инвестираш достатъчно в нея, няма как да се получи джилезото. софтуера само го копираш и си готов. няма абсолютна необходимост от инвестиция. докато ние връзвахме 68020, в ВМЕИ-то все още се учеше фортран. unix беше почти непозната дума. драйвер
ъъъъ... за какво ти е драйвер? въпреки, че дори М$-дос имаше концепция за зареждаеми драйвери (.SYS файлове, дескриптор за четене/запсис и ioctl), хората които го знаеха бяха колкото белите лястовици в добруджа. беше нещо немислимо някой да защити като дипломна работа компилатор на С... политиката на държавата беше - чуждия софтуер не струва нищо, още повече това е още един начин да прецакаме мръсните капиталисти. така, че другари, вземайте наготово, адаптирайте за български за нашите по-тъпи колежки и прибирайте левчетата.
както казах - такава беше системата. ако искаш да бачкаш, да имаш кинти и интересни играчки - трябва да влезеш в системата. пращаха ме командировки само в русия, и то на доста неприятни задачи, които очевидно батковците не искаха. докато не станах партиен член не минах завесата. много е просто - или свириш по нотите на оркестъра или си извън него.
после дойде декорацията...
и веригата чипове-рубли-пушки-чипове се прекъсна.
тамън ни бяха доставили 34020
. Най-тъпото е, че на времето ние поне сме си ги крали нещата, т.е. влагали сме поне малко изобретателност, докато сега на такайците им ги дават ей така на готово единствено срещу обещанието за по-евтино производтсво после 
) ни купиха ВАКС.
