Не схванах идеята с лицендрата. Някой ще я обясни ли по-подробно?

Температурата не би трябвало да повлияе на съотношението, но ако има магнитопровод - със сигурност ще влияе на амплитудата на сигнала в изхода (приемам, че товара е постоянен и е "чисто" активен).
За да не го мислим магнитопровода - май ще е по-добре ако трансформатора е с въздушна "сърцевина". Тук ще влияе само температурното разширение на проводника водещо до промяна на геометрията на намотките, но то като че ли няма да окаже съществено влияние на коефициента на трансформация.

Не се сещам как планарно (на печатна платка, пък била тя и 12 слойна) могат да се направят 10000 навивки, при това с компактни размери (предполагам, че трябва да е компактно и някак си изолирано (екранирано) от външни въздействия)...

Що 10000 навивки бе? Това би било тотална лудост, нали му трябва 1:10 отношение.
После при тия стотици килохерца над 100 навивки е просто умряла работа, и 100
навярно са много.

Дедо, правоъгълен сигнал казваш - това може и беля да е и то голяма, ако ти трябва
площта да прехвърлиш точно (ефективна стойност де), а може и да помогне, ако гониш
вярно прехвърляне на върхова стойност.

Минималния брой навивки на първичната се ограничава от приложените волт-секунди. Ако иска ТОЧНО предаване на формата трябва времеконстантата на намагнитващата индуктивност да е много по-голяма от периода на сигнала. Висока честота => ферит с по-малка магн. проницаемост => повече навивки => по-голям собствен капацитет => по-ниска честотна лента .

dan,
а ферити режете/пилите ли?

примерно въздушна междина на тороид?

Сори че се включвам със закъснение. Съотношението винаги е точно, щото токът върви по контур. Няма как да направиш четвърт навивка примерно, ако и някои да са убедени в обратното.
А дали токовият контур ще се затвори плътно по желязото, или половината навивка ще е плътно, а другата част на метър разстояние - от това зависи разсеяната индуктивност, а не предавателното отношение.

При токовите клещи - проводника, дето си го обхванал и дето въобще не е навит - за каква част от навивката го смяташ
Цяла навивка си е. Без значение, че изглежда като да няма и половината.

Има машина за шлайфане, но по някаква причина не съм виждал да шлайфат ферити с нея. Наскоро разбрах, че като дам да ми шлайфат ферити, не го правят с машината, а на ръка. Доста добре се справят де.

А за тороид... трудна работа. Може да дадеш на някой друг да го среже, но имай предвид, че тогава по-лесно се чупят...Имай предвид и че магнитната връзка между намотките и индуктивността на разсейване силно зависят от разположението на намотките еедна спрямо друга и спрямо междината. По-добре си вземи по-голям магнит (с по-голямо ефективно напречно сечение), за да работиш с по-малка индукция. То щом е за измервателни цели- предполагам, че 1mT ще е повече от добре, какъвто и ферит да вземеш.

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCIQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.ti.com%2Flit%2Fml%2Fslup200%2Fslup200.pdf&ei=YL9QUJiTF4zY4QTpzYD4BQ&usg=AFQjCNHcrVpre-nvHylwfsBks3NDAoYJRA

Идеята е, че с въпросната навивка не се обхваща целия магнитен поток.

741, ти уби всичко детско в мен! Скоро няма да станеш 358/324. Сори за спама...

Цитат от твоята статия:
A fractional turn is really a full turn around a fraction of the total centerleg flux
Иначе казано, прави се така, че част от потока не е общ за двете намотки. На това му се казва разсеяна индуктивност, виж по-горе


Извинен си.

Разбира се, че 741 е прав за целостта на навивките, пространството е едно .

Но загубите в многообикалящата част от първата и последна навивки ще вкарат
грешка зависеща от товара, който не е нулев.

Бе не изглежда лесна задача за 14 бита точен трансформатор, но може би на мене не
ми изглежда особено лесна защото не съм копал в тая посока и числата ме стряскат,
знаейки какво значат 14 бита от други неща, които съм правил.

А пропо, не мисля, че в 741 -> 324 има много възходяща градация, последното си
има доста кривотии а 741 настрана от лентата няма особено много . Да не
говорим за това кой от двата е истински milestone в развитието на аналоговите чипове.

Нема защо - още по шрифта се вижда - 741

Не казвам, че е лесна задачата. Писах го това горе с идеята Дедо Боре да отдели внимание как да осигури максимално общ поток на двете намотки, а не под какъв ъгъл излиза последната навивка от намотката.

...и аре бегай да четеш. Щото това, което предлагаш на Дедо Боре е все едно да учиш баща си на някои работи...

Това за максималния общ поток и на мене ми беше първата мисъл по навик,
да знаеш как се навива 10мм тороид за +/-15, +/-24 и -5 дето да са разумно стабилни в
бая голям диапазон на товара (примерно 3 до 15 вата) . Но тук става дума
за няколко процента, към 4 порядъка по-насам от дедовите желания.
Ама хич не се и обадих и аз щото не ми е никак ясно в случая добро ли е зло ли е
да има малко загуби, знам ли. По-скоро навярно ще излезе да е добро, ако човек
опита да минимизира дрейфовете в загубите правейки ги по-малка част от голяма
обща сума кой знае как ще се разпълзи самата обща сума ама без да съм пробвал
всъщност най-доброто, което мога да кажа е, че не знам и бих почнал с експерименти
да разучавам кое как идва, то да стигнат нещата до траф дето да му се мерят тия
грешки първо пък после с разни влияния да му се въздейства и така, подходът е
очевиден.

Трансформатори с подобно предназначение съм виждал в руския LCR Е7-8 и бяха навити някак си обикновено.