Здравейте,

Имам голяма драма с въпросния фотолак.
Преди година си направих експонатор за платки с 3 UV-пури по 20W и таймер, определих опитно времето за експонация (6 мин. и 10 сек.) и постигнах невероятни резултати - 6 mil. пътечки, прекарани по 2 м-у островчета на 100 mil едно от друго без никакви проблеми. Направих 10-15 платки и го оставих да си почива. Тези дни ми се наложи да правя платка, в която има чип в ТSSOP 28 корпус (0.65mm) и проблемите започнаха...

Ето какво направих:
Напръсках платката с Positiv 20 и я суших в продължение на 40-50 мин. със сешоар на тъмно. След това разпечатах на лазерен принтер в-у прозрачно фолио проекта в 2 екземпляра, наложих ги един върху друг за по-голяма плътност, допълнително запълних с черен маркер по-плътните области и ги поставих в експонатора с платката. След 6 мин. и 10 сек. я извадих и започнах да я проявявам в 7 гр./л. разтвор на NaOH в дестилирана вода. В първите 20-30 сек. пътечките започнаха да се открояват слабо, след което изведнъж се замъглиха и започнаха да се разтварят заедно с осветените области!

Опитах какво ли не - по-дълги и по-кратки експонации, променях концентрацията на NaOH, движих ваничката с проявителя, докато платката се проявява / не я движих изобщо, суших платката по-дълго време, ползвах стари разпечатки на проекти, които на времето успешно изработих (за да изключа предположението, че сегашните разпечатки не са достатъчно плътни). Неосветените части от лака продължиха да се разтварят заедно с осветените.

Въпросът ми е дали някой е имал подобни проблеми и как ги е решил?

Това с принтера е голяма драма. Преди време се отказах от принтерите и давах да ми печатат фотошаблоните в една печатница и разликата беше огромна. Но проблеми пак имаше я с лака я с експонацията. Ецането и там все нещо се явява. А от като почнах да си ги поръчвам на платаджийници проблемите изчезнаха.

Ами този метод с фотолака е много капризен. Причините може да са много - стар лак, неравномерно нанасяне на лака върху платката, може да имаш проблем с УВ лампата, проблем с проявителя....
Аз лично се върнах на метода с ютията, че е сравнително прост и дава отлични резултати за пробни платки.

Поздрави!

Благодаря за отговорите.
Метода с ютията също опитах, но за TSSOP не се получи - пътечките, водещи към крачетата на чипа се разляха и съединиха, други пък се прекъснаха, а за 2 бр. платка 5х5 см. едва ли ще ми обърнат внимание в платкаджийница.

да не си нагрял лака над 50градуса? Май имаше някакво ограничение...

Ще ти обърнат, и още как. Имаш два варианта - БГ платкаджийница, срещу около 50-70 лв, може и по-малко ще си получиш платките със солдер маска, бял печат и т.н. за 3-4 работни дни.

Другият вариант е в Китай, където ще ти ги направят почти без пари, при това може би ще са 5-10 броя. Кофтито е, че ще ги чакаш сигурно поне месец.

Има някаква вероятност да съм го нагрял до толкова, но в упътването пише, че лака може да се суши до 20 мин. на 70°C. Сполучливите платки, които направих преди време пак суших със сешоар, фиксиран на около 20-30 см.

Има платкаджийници и за половината на 50 - 70 лв. ще ги направят, че може и за по-малко.

Хора стига с тея платкаджийници. За прототипи - платкаджийници не стават.
аз за последната джаджа дето разработвах минах през 25 прототипа на платката.... дори и за 20лв да ми ги правят това са 500лв и сигурно 6 месеца само чакане на платки.

Човека очевидно му трябва за прототипи а в този случай DIY е незаменимо.

За жалост не мога да помогна тъй като не съм работил с Позитив 20, но ако имаш възможност пробвай със сух фоторезист.
Аз директно с него почнах... отначало ми беше зор докато свикна но в момента до 0.2мм писти се получават супер и стават бързо.
А и огледай варианта за осветяване със светодиоди вместо UV лампи.
Купих от ибей 50 светодиода от най евтините за 2.50$ и с тях си експонирам платки до 10х10см (по големи за момента не ми и трябва, но ако ми трябва просто ще наредя още светодиоди) от разстояние 30см, за 43 секунди .
Предимството е че са много евтини, и осветяваш със успореден сноп светлина

Ако имаш в прототипна платка - 200 дупки половината са ти прошивки с 0.5 и ти се иска да са метализирани, изведнъж 20 кинта и 2-3 седмици чакане ти се струват доста добра алтернатива. И без това, ако е нещо с контролер ще ти трябва време да си спретнеш софта. Ако някой ми беше казал преди година че ще лепя с поялник СМДта и ще създавам работа на платкаджийници щях да му се изсмея. А 20 прототипа на едно и също нещо говори за кофти проектиране или изначално сбъркана концепция.
ПС даже вече двустранните платки адски ме изнервят. Ни маса свястна може да се направи, ни захранване и става една боза... После се чеша по тиквата от де са тия шпайкове и звънчета. А бе козата си сака пръч и апетита си идва с яденето, не е до глезотия.

Пушека това което говориш е вярно, но няма абсолютно нищо общо с темата...
Щом човека до сега ги е правил по този начин и иска да си реши проблема с фотолака за да продължи да ги прави така, значи го устройва.
Относно 20те прототипа... аз съм съвсем бос в сферата на микроконтролерите и т.н. което е едната причина.
Другата е, че си правя нещо за себе си и съответно крайната целя постоянно търпи промени... все ми хрумва по още нещо и още нещо което решавам, че вече съм готов и имам знания да го добавя.
Не особено сложна платка с 20тина отвора (връзки между слоевете) я правя за под 1 час като сложиш от отпечатването на фотошаблона до готовата платка с връзките между 2та слоя.

Ползвал съм лак с изтекъл преди 2-3 години срок - работи. Даже съм купувал умишлено (за 5 лв. флакона) такива. За вдигането на пътечките има малко вина сушенето и много вина проявитела. Обаче за рядък проявител ти трябва по-тънък слой и малко повече време за експониране и проявяване. Ако и това не помогне, най-вероятно лака е стоял дълго време на много топло - винаги го дръж на температура не повече от 25 градуса и няма да имаш грижи. Аз го суша на 70 градуса 20 минути и нямам грижи, така че такова сушене не му е проблем.

Аз вече също обаче минавам на платкаджийници - его сега правя една 160х200 мм дето трябва да е на 70 микрона, с куп дупки (с размери от 0.6 до 6 мм) дето всичките трябва да са опроводени. Прототип е ама ако трябва да я правя на ръка мноо ще се сгърча. Освен това трябва да я направя поне 50% по-голяма че да нямам проблеми с преходите между слоевете.

Благодаря на всички за отговорите. Днес ще опитам да охладя спрея и платката в хладилник, преди да нанеса слоя. Дано не се получи конденз.
А ето това бях постигнал в началото, като почнах да ползвам Positiv 20:

Точно за това и аз се опитвам да правя платки у дома. А и искам да тествам схемата върху истинска платка, да огледам за проблеми при разположение на елементите и куплунзите, да направя оптимизации и т.н., преди да поръчам на платкаджийницата.

Сега и да го слагаш в хладилник, файда няма - той ако е дал фира от топло - няма връщане назад. С такива фоточувствителни неща винай имай едно на ум че имат някаква шибана органика в тях дето рано или късно се прецаква от по-висока температура. Не е нужно да се държи в хладилник - аз го държа при около 20-25 градуса "гаражна" температура И чета че ги печаташ по два пъти и слагаш едно върху друго - голем гърч е тва. Писал съм и преди - намери си една печка с открити реотани (аз имам такъв котлон) и след като разпечаташ фотошаблона лекичко го намазваш с газ за горене (Оргахимската става - има други дето или не се получава номера, или разтварят тонера) и изсушаваш на горещото, като внимаваш да не се сгърчи филма. Тука требе малко тренинг за да стане номера и филма да остане гладък но е постижимо. Номера е хем да се изпари газта хем в процеса тонера да се позатопи малко. Така плътността става много добра. Второ - не си играй да мацаш с фулмастри и маркери - UV-то ги пробива - по-добре мацай по платката след като я проявиш (преди да ецнеш). Има едни маркери дето са специално за платки (и за тях съм пускал линк къде ги има) - малко са скъпички но държат, та чак с кореселин трудно се трият. И слоя им е видимо по-дебел от разните перманенти и подобни. Също така е много важен принтера - най-плътния печат дето съм виждал до сега е с HP-LJ6P - ама такава антика само 17-та употреба на милиони копия... пък и консуматив за нея сигурно няма. Печаташ огледално и слагаш тонера към платката - това е за да нямаш дифузно осветяване на ръбовете - ама сигурно това го знаеш вече, щом си докарал 6 милса Другото дето се сещам е обработката на матряла преди пръскане - най-добри резултати получавам с шкурене с 1500 на водна баня, подсушавам с някаква кърпа (дето да не пуска влакна) забърсвам веднага с изопропилов алкохол 99% (съхне за секунди и не оставя никакви следи) и веднага пръскам. Тука идеята е медта да не и се дава време да се окислява - тая операция след шкуренето гледам да стане за не повече от 1-2 минути. Оставям да изпръхне на стайна температура - не започвай сушенето веднага - дай време на фоторезиста да се разлее от самосебеси равномерно (естествено платката трябва да е на равно място ). Тука обаче аз вече имам сушилня с терморегулатор - след 5-6 минути на хладно я слагам да съхне на 70 градуса. Ако е 2 страни след 10 минути я вадя, забърсвам ненапръсканата страна с изопропилов алкохол и пръскам - хубаво е преди да се напръска да се изчака да поизстине. Тука се повтаря процеса със сушенето с разликата че вече я държа 20 минути в сушилнята. При мене времето със студени и топли лампи е различно, така че първо правя по-нежната страна със студени лампи но малко по-дълго време (и гледам да е страната която съм пръскал последно - но не винаги е възможно).