без скъпи фоторезисти, ламинатори, експонатори и други чудеса

1. Метод - горещ трансфер на тонер от някаква хартия, която омеква във вода и може лесно да се отдели след като залепне тонера за платката
http://www.youtube.com/watch?v=wKEe3otW ... re=related

2. Метод - преработвате си мастилено струен принтер така че да може да принтира директно върху платка
http://www.youtube.com/watch?v=6jncYUwv ... re=related

Вариант 1 - не се получава толкова добре....
имам такава специална хартия вкъщи наистина като я намокриш има един слой който е термоустойчив но водоразтворим върху който принтираш тонера, след накисване във вода слоя се размива и тонера остава 99.99% от него по медта... но въпреки това не ми харесва как се получава, Не знам защо но със сухия фоторезист доста по добри писти стават.
Преработването на мастилено струен принтер съм си го мислил много... подаряваха ми един принтер който печата върху CD-та директно, т.е. пъхаш директно платката на мястото на CD-то, има софтуер с който да си напаснеш печата къде точно искаш да е и принтираш... ама така и не го взех иначе при него преработка не е нужна освен ако ти трябва да правиш платки над 10х10см (до толкова долу горе пасват в мястото за CD-то)

И единия и другия метод не моат ми помогна при условие, че 95% отплатките дето си ги джуркам са двустранни... - С тонер-трансфера шанса да се уцелиш е нищожен а с принтера съмнителен. Аз вече съм казвал как ги правя двустранните, ама все пак : разпечатвам си двете страни заедно и ги сгъвам точно да се паснат, после ги намествам на двустранно подготвената платка, светя от двете страни, проявявам, ецвам. Накрая пробивам дупките. Е верно че чак накрая си проличава дали съм уцелил точно ама пък отдавна над 0.1 мм. разминаване не съм имал.

И аз така... аз само че ги принтирам направо на 2 отделни листа после срещу светлина ги напасвам и залепям с тиксо в 2та края, после пъхам платката с фоторезиста по средата и е залепям и нея да не мърда и действам.
Точността както ти казваш и при мен е в рамките на 0.1мм

Само едно ми е интересно..... говорят за някакви 9 минути експониране със счупена живачна лампа? това заради самият фоторезист ли е или?
щото аз моите със 20 диода запоени на една прототипна платка сухият фоторезист го експонирам 42 секунди ?!

Диодите са някви пълни боклуци купени на цена: 2.50$ за 50 бройки от eBay

Това за 9-те минути го казах аз И са толкова много, просто защото исках да се презастраховам - да извадя поне някоя читава платка. Иначе по този метод колега от един друг форум казва, че свети 75-120 секунди. Просто не съм пробвал с по-малко светене. Лампата НЕ Е счупена, избийте си от главите всякакво чупене (опасно е и е излишно)!

Ето извадка от мой пост в друг форум, извинявам се, че от снимките се получава малко реклама:



Снимките са от времето, когато лампата беше една, сега са две с обща мощност 410W - и двете бездроселни



За наместването при двустранните съм си намислил 2 варианта, като единия съм го подготвил, но още не съм го пробвал.

1 вариант: правя си шаблон (примерно парче текстолит) с 2 технологични отвора. Налагам го върху заготовката и пробивам през тях. По същия начин пробивам и фотошаблоните. Накрая хващам всичко това с 2 игли, примерно от тези за закачане на листчета върху дървени табла. Но не съм пробвал и не знам дали ще стане.

2 вариант: върху стъкло залепих 2 пластмасови правоъгълни триъгълника - единия вписан в другия. Външния триъгълник е залепен към стъклото и под него не може да влезе нищо. В неговите ръбове опира фотошаблона - той влиза между вътрешния триъгълник и стъклото. А вътрешния е хванат към външния посредством една пластмаса. В ръбовете на външния опира платката.


Идеята на цялата тази щуротия е, че катетите на 2-та прави ъгъла са успоредни помежду си. Шаблона влиза под вътрешния прав ъгъл и опира в катетите на външния, така че неговите страни са успоредни на тях, съответно са успоредни и на катетите на вътрешния прав ъгъл.

Платката пък опира в катетите на вътрешния прав ъгъл, следователно нейните страни са успоредни на тях, съответно са успоредни и на страните на шаблона. Широчината на страните на самия триъгълник е 3 см, така че гербера трябва да отстои на поне 3 см от краищата на фотошаблона.

Остава да направите така, че герберите на 2-та шаблона да съвпадат и да са на 3 см (или повече) от ръба на шаблона (bottom гербера трябва да е огледален или да спазите същото разстояние от 2-те страни, за да пасне с top гербера). Но това мисля, че не е трудно постижимо и е изцяло софтуерно


Ето по-подробно описание как конструирах установката: Отрязвам си само правия ъгъл от правоъгълен триъгълник, като оставям катетите максимално дълги и го залепвам към стъклото. Лепилото не трябва да се подава извън ръба на триъгълника - трябва да свършва точно на ръба, което си е малко играчка да го изчистя след като се е подало.

Отрязвам правия ъгъл и на другия триъгълник (пак максимално дълги катети) и го вписвам в първия прав ъгъл, но не го лепя към стъклото, защото под този прав ъгъл ще влиза шаблона. Хипотенузата, останала от единия триъгълник, я срязвам на две и парчетата ги залепвам отгоре върху катетите на 2-та прави ъгъла (всяко парче е успоредно на катетите). По този начин закрепвам вътрешния прав ъгъл (притискател на фотошаблона) неподвижно към външния. Стремях се да ги залепя така, че между вътрешния и стъклото да остане място колкото да влезе шаблона.

Хипотенузата, останала от 2-я триъгълник я залепвам в правия ъгъл под 45 градуса спрямо катетите - тя ще минава по диагонал на платката и ще я притиска. Поне тя се вижда на снимката. Триъгълниците и лепилото са най-обикновени от книжарница, аз намерих такива, които са широки по 3 см.


На установката фотошаблона застава между платката и стъклото и осветяването е откъм стъклото, т.е. на тази установка няма вариант да закрепите шаблон и от другата страна и да светите едновременно. Всъщност в това се състои трика - да напаснете софтуерно нещата и да експонирате при едни и същи условия


Както казах, не съм пробвал нито единия от двата варианта, но си мисля, че вариант 2 ще е сполучлив и ще мога да го тествам скоро - той е за ръчно наместване. А вариант 1 съм го намислил за машинно наместване на нещата - нещо като конвейер

Аз светя с една 250 ватова без балон от 20 см. 3.40 - 4.00 минути (зависи дали е загряла или студена). Значи единствения проблем с повечето светене е плътността на фотошаблона - когато са правени на експонатор - може и 20 минути да го светиш ако искаш (даже е добре да е повечко времето), ама когато е от лазерен принтер с ниска плътност нещата стават грозни като почне да "пробива" - особено съвременните принтери някак си плътните петна ги правят с по-рядък тонер (явно за икономия) и там нещата често имат нужда от ретуш. Аз понеже съм минал през 3 генерации принтери на HP и мога да ти кажа че най-дъртия печаташе чак релефно - 5P, втория LJ2200 горе-долу добре и 2015 е жива скръб.

Cekins като приложа тая тактика със Газ за горене и реотана .... малко по плътен става печата и става добре честно казано направо съм изненадан от крайния резултат
щото самия печат на тея тънките писти няма такова качество гладкост и т.н. каквито имат крайните писти. наистина супер се получава.

Може да пробваш с UV диоди... аз ги набих 20-30 парчета към един адаптер за лаптоп и работи идеално... само че това обхваща платки до 8х8см някъде ама мен повече не ми трябва (щото диодите са доста насочени)

нямаш време за загряване
нямаш топлинно излъчване ... цъкаш броиш до 40 (в моя случай с тоя фоторезист) и си готов

UV диодите са една от гъзариите, които мисля да пробвам, но не съм пазарувал до сега от eBay и подобни (имам PayPal акаунт, тъй че мисля, че не е проблем). Ще го измисля, първо да реша проблема с островчетата на фоторезиста, за сега лампите ми вършат добра работа


Другото, което трябва да опитам да завърша, е CNC рутер за пробивачката. За съжаление

1. правя го от дърво (не мога да си позволя по-скъпи материали в момента)
2. не съм измислил как да закрепя лагерите към конструкцията и шпилките в лагерите


Иначе пробивачката мисля, че я бива - ползвам машинка с регулируеми обороти 6 000 - 30 000 rpm. Между другото видях, че моторчетата за RC моделизъм развиват подобни обороти и се чудя дали мога да ги ползвам за тази цел, но не ми хрумва как ще закрепя борчетата Явно трябва да огледам какво се предлага в магазините за моделизъм А всъщност тези моторчета доколкото разбрах, май гълтат доста ток при ниско напрежение - трябва източника ми да е с малко вътрешно съпротивление, тъй че като цяло май няма да стане

Моторче 150 вата ще ти върши перфектна работа за платки
още повече че ти нямаш кой знае какви натоварвания
за жалост наистина на 11.1 волта (или около 12) може да черпи до 14-15 ампера 150 ватовия вариант но като цяло има най различни вариации трябва да си избереш просто
този модел струва 10тина лв, контролер за него струва още 10-15лв (за регулиране на оборотите)

Абе метода с тонера дет се вика аз съм го измислил, колко лазернипринтери смених навремето доде го усъвършенствам, така ги правех преди 10-на години, да не каже че вече май са 15-на не 10-на, става, и за двуслайни става, проблема е метализацията. Бях купил и един плотер микроника, но така и неми остана време. Принтер трудно ще се преработи читаво, но тия плотери са перфектни за целта.
Печатам си на нормална хартия, после топла вода, работи безотказно .. е хартията не е съвсем нормална, от оная най-ментето дето прозира.

Лично аз съм отписал тотално метода с тонера, никога не съм се занимавал с него и няма и да се занимавам - намирам го за твърде несериозен


Моторче на 150 вата като цяло ще види зор... в момента машинката ми е 130-ватова на 220 волта и със свредла над 1 мм вижда доста зор... Явно трябва да се ориентирам към 300 вата примерно. Зор вижда и при рязане.

Освен това имам диамантени дискове, с които режа платките, но ме е страх да я ползвам за това, за да не би случайно да се изкриви оста с течение на времето (не знам колко е читава), а и ме е страх от радиалното натоварване да не се скапе закрепването на лагерите и други щуротии - все пак е пластмасова китайска за 30 лв. Извадих голям късмет да намеря читава машинка за тези пари, едва ли ще открия точно същата и затова гледам да я пазя, докато намеря нещо по-читаво.


П.С. Темата май стана доста широкообхватна, но печатни платки не се правят по учебник, тъй че надявам се модераторите да не се сърдят

Aз проблема с рязането на платките го реших генерално... ползвам 0.3мм - 0.8мм текстолит и го режа с ножица не е най добрият вариант но е най лесният.

моторчета има всякакви... на различни напрежения, различни обороти различни мощности и т.н.
Мен ми се струва че няма да има проблем с 150ватово моторче за платките но не знам.
Аз ползвам за пробиване едно обикновено 12 волтово моторче което не вярвам да е повече от 30-40 вата и няма ядове (но не дупча повече от 0.8мм, просто не ми се е налагало)

Естествено няма да има, дори 150 са много, все пак се пробива с 1 мм свредло. Важно е и на какви обороти се пробива и с какви свредла, ако не са твърдосплавни си е жива мъка, а и захвата на тия които не са с опашка е абсолютно невъзможен, прецизен и добър патронник на тоя размер е трудно да намериш. На времето изпозлвах твърдосплавни с 3 мм опашка, може и малко повече да е била, идеално влизаше в прецизния цангов на машината, машината беше 40 или 60 Вт на 10000 rpm.
За рязане ножицата е вариант, най-лесно с гилотинна ножица, има такива стари за хартия, чудесна работа вършат. За текстолита може и с циркуляр, ама циркуляр а не диск сложен не някоя ръчна машинка, иначе става кривичко, не че не се оправя ама ...

Циркуляр е супер но трябва да е мъничък... с ръчна машина трудно се реже по права линия макар че взех да им свиквам но си е зор и играчка.
Това с опашката наистина е голям зор... ама става и без В момента пробивам както казах с едно моторче слабо, което е с цанга за 0.8мм свредло отпред, слагам 0.5мм с навита 1-2 слоя полиамидна лепенка в горния край за да може да се хване иииии за момента резултата е добър.
Разбира се че ще е по добре със стабилна колонна бормашина със свредло с удебелена опашка... но като цяло стойката + моторчето с цангата + свредлата са ми стъпили на 20лв което ме устройва като цена а и дупките стават супер като си поиграе човек малко да ги нагласи нещата.
17те дупки на последната ми платка ги пробивам за около минута

Абе остави тая работа с тия нормалните свредла..
Не дупчат както трябва - надигат на другия слой медта.. не се захващат идеално на патронника (цангата)..
Освен това с тях трябва да се пробива на бавни обороти.
Твърдосплавните обаче са друга бира - пробиват идеални дупки. Е.. има и изисквания за тях - 15к оборота, никакъв вертикален наклон при пробиване.
За първи път като си взех такива, успях да натроша 4-5 за има няма 3 платки. След време свикнах и от година и нещо не съм чупил свредло.
150 вата са напълно достатъчни и за дупчене и за рязане.