Някога много се смеех на един мой колега, даже си поиграх с фотошопа за да го бъзикам.
Е... дойде време и мен ме сполетя. Сега си гледам картинката.

Съболезнования
Добре си го докарал с фотошопа

не бери грижа, след време ще свикнеш, а още по-след време ще ти харесва

Гарантирано удоволствие. От личен опит споделям.
Пиковете и малките авери останаха май единствените дето човек може да изпита някакво удоволствие при писане на нещо, а не само да го чувства като свършване на работата

Така е. Въпреки, че най-голямо удоволствие изпитвам, когато свършвам, удоволствие има и в процеса на вършене на работата.
И при контролерите е така.

Удоволствието (бе направо си кеф !) за мен е винаги когато нещата които съм драскал с молив на хартия накрая станат действителност.
процесора няма звачение.
за пикоборството го написах майтап да става...
даде малко ядове една 18ка, ама аз си бях недогледал кода.
(което никак не отменя ругаенето на микрочип в процеса на работа, но те трябва да са свикнали )

Хммм при мен борбата е по интересна от постигането на целта, не говоря само за писане на код и правене на схеми а изобщо.

То зависи от материала , на някои им е терсене, на други не. Истинските мъже са на изчезване, само лигльовци останаха, дето все нещо в професора им пречи

Само на картинката трябваше любимия на всички PIC16F84A да бъде