Някой има ли идея кой от 7-те тримера е за калибриране на волтметъра?
http://s017.radikal.ru/i407/1203/21/f2f8dddb5495.jpg

модел EXTECH EX 520, чисто нов е но с грешка 10-ина хилядни от волта, а при заявена точност 0.09% мисля че е зле.

Чипа на който го закачам е REF192SE с максимална грешка 0.08 %

Със синичките - разбутай ги преди да го изхвърлиш
Като гледам с к'ва батерия са ти го продали едва ли е настройван. Дано намериш схема.

По добре потърси схема, обикновенно има повече от един който влияе на DC измерването, а след това почти сигурно ще трябва и AC да си калибрираш. Едно време идваха със схема, поне по скъпите.

Преди да тръгнеш да пипаш каквото и да е по тримерите, премери опорния източник с нещо друго, дето си сигурен, че е точно.

Не съм го плащал понеже ми е служебен 30-40 годишните Fluke са ми по-удобни. На този за да му включа веригопроверителя със зумера трябва да натисна и няколко пъти гумения бутон Mode.

Мии ако ти е зор пищялката аз я правя с два-три светодиода, транзистор, зумер и няколко резистора и без копче On/Off. Отчита всичко необходимо за един електричар.
На харизаното магаре не му се гледат микроволтите Колко пъти шефът ме е набутвал с боклуци...

да не бъркаш мерене на круши с литри?
едното е абсолютна стойност (10 'хилядни от волта'), а другото - относителна (0.09% от колко?)

моята препоръка е, ако нямаш DC И (задължително!) AC калибратор да не пипаш тримерите.
друг е въпроса, че под 0.1% трудно се докарва с обикновени тримери, особено за ръчен уред.

под миливолт е друга вселена, там живеят други животни. с ръчен уред не се ходи там, каквото и да пише в диплянката към него.
не че не може да качиш някоя планина по джапанки. но дори черни връх ще ти остави трайни спомени. а от мусала може и да не се върнеш на собствен ход.
просто за всяко нещо си има подходящия инструмент.

демек - за калибриране на мултиметър трябва ... калибратор
едно мое виждане във вертикала

REF192SE е 2,500 V , с максимално отклонение 0,08%.
Мултимера показва 2,490 което е повече от допустимата му грешка. Настройването с тримери е съвсем елементарно, върти се и се настройва, поне при Fluke. Вас кое точно ви затруднява? ))

какво е 'оносително' и 'абсолютно' обикновено обяснявам с баща ми.
той нарича 'младежо' всички, под 70.
като абсолютна стойност обаче, 70 години са доста много и обикновено не се връзва много с понятието 'младеж'

та, REF192 има първоначална грешка 2mV, в дейташита е написана абсолютната стойност в миливолти, а не в проценти.
верно, преизчислено в проценти е 0.08% от 2.5V
отделно са температурните му отклонения и стареенето. по отношение на последното има пространна дискусия между линеар и аналог, в резултат на което аналог увеличиха значително първоначално обявеното число, така че не е лошо този фактор също да се има в предвид. да се разчита просто така на дейташита е неразумно.
виж, ако си го проверил този източник с друг, тогава може да му вярваш в някаква степен по-нагоре. ако имаш някой (десктоп) волтметър с повече цифри на fluke, HP или подобен, тогава може да въртиш тримерите на преносимия уред така, че да да показват еднакво. т.е. относителната грешка между десктопа и преносимия да клони към нула. за минимална абсолютна грешка трябва доста по-сложно упражнение.

в калибраторите се използва много древна технология, която граничи с черната магия. по същество не е кой знае какво, но считаните за едни от най-стабилни (на страреене и температурно) източници са се произвеждали последно преди ... (въй) 40 години

сравняването на показанието в проценти би било коректно единствено, ако волтметъра е на обхват 2.5V също.
но този уред няма такъв обхват, така че...
ако си мерил на обхват 6V, тогава грешката би била според спецификацията ±(0.09% reading + 2 digits), или ±7.5mV
което прибавено към поне 2mV на опорния източник те докарва до 10-те миливолта, измерени от тебе.

тоя чип го дават 3.5 цифри с максимално показание 6000. вътрешната опора (пин 3) е 1.2V, а на входа за опората (пин 4) трябва да се подаде 0.63V
това означава, че ADC-то има нормалния запас от 5% и фактически работи до 6300, така че това число трябва да се взема при калкулацията на абсолютната грешка.
вътрешната опора обикновено е гола вода и се ползва само в най-бюджетните варианти. тъй като виждам чип за RMS, вероятно има външна опора. огледай схемата и ще видиш кой тример да бъзикаш. провери и колко влиза в чипа. ако е точно, значи грешката е в обхватните резистори.

но едно е сигурно - пипнеш ли опората, всичко друго подлежи на калибрация - AC, съпротивление, кондензатори, да не говорим за температура.

Човек без работа...
За подобен уред порядъците са важни. И без това в повечето случай измерванията с такъв уред са от тип-а има-няма.
10mv разлика можеш да го докараш и от калпави сонди...

Един познат по цяло лято обикаля из планините по джапанки. Е не са от илиенци, но все пак джапанки.

Може да сте прав, със 6 V обхват на мултимера грешката се вързва. Мислил съм че пак имам 3,200 V обхват като Fluke (0.1% reading + 1 digits)и ми се стори прекалено голяма разлика. Доколкото помня Fluke 75 имаше само 1 тример за настройка, а на модел 27FM всички тримери бяха надписани кой за какво е. Както и да е, почти няма да работя с него и ще си ползвам старите.

На работа с лимузини ли ходите , или каквото имате под ръка?

Ходим с каквото имаме под ръка разбира се, но не се мъчим да направим Фолксвагена като БМВ .

Един приятел случайно заредил "308 избрани схеми от Електор" че ми ги даде. Повечето вътре е смешно ама тази схемичка ми хареса щото наистина е с майсторлък, въпреки че на този принцип работят повечето Vref-ове, просто е удачен избор на елементи. Пък е и еФтиния.

Става дума за слаботоков източник на опорно напрежение с много добри показатели. Може да си го захранваш с Li батерийка/и и да си го имаш в джоба напр.
1. Резисторите са метални и възможно най-качествени.
2. T1 компенсира слабият положителен температурен коефициент на LM334.
3. С P1 се настройва на 1,253V за най-малка температурна зависимост и после R1,P1 се заменят с постоянен еквивалент за по-сигурно.
4. R3 компенсира "отрицателното" съпротивление на LM334 - нестандартно включване, за изход се ползва регулиращия вход. Така изходното съпротивление се получава около 400 Ома.
5. IC1 и T1 да са термично свързани.
666. Аз бих донадил и една RC група на захранването, че те батериите са химия няк'ва

Параметри:
1. Консумация около 10uA.
2. Изходен ток под 5uA (R>250K).
3. При качване на захранването от 5 на 30V изходът се качва с 0,6uV <- Edit: 0,6mV .
4. Типичната температурна зависимост е под 50 ppm/C ама ако си поиграеш с настройката става и 5 ppm/C.

Това май спокойно ще имитира прословутата живачна батерия на 1,35V. Ще има някаква температурна зависимост ама батерията няма ли?

Edit: Схемичката я имало и в даташита но с обикновен диод а с транзистор е по-добре. Пък аз през цялото време съм си мислел за друг чип ама няма значение.