ама аз не споря, просто казвам че правилния начин е да вземеш както се изразяваш "мазно" парите на клиента, ама толкова "мазно" че чак да се изкефи и пак да се върне, и да се кефи че се е върнал, и толкова "мазно" че ако отиде другаде да усети разликата да съжалява че е отишъл, и пак да се върне при теб, така се прави бизнес, с принуда вече не е бизнес

ако купя хляб ще го изям сам или ще го споделя с приятел, ако купя книга ще си я чета сам или ще я разменя с приятел, веднъж платено правото за ползване не е нужно да се плаща повторно, защо трябва да плащам за песен Х веднъж за компакт диск, още веднъж с питието в дискотеката (защото питието е по скъпо за дето са платили лиценз) още веднъж и на сателитната телевизия ( щото те пък имат музикален канал и те плащат лиценз)
и така 100 пъти за една и съща песен, поне да отиваха при автора тия 100 пъти платени сметки ами те ги ограбват, няма смисъл да плащам на посредника 100 пъти едно и също нещо, да се хванат да работят като искат да изкарват пари, не да крадат от хората, това са трикове на посредника и автора няма вина за цялата патардия

също така не е редно и виндовса да е включен в цената (визирам магазини по чужбина) и няма лаптоп без виндовс, всеки клиент е принуден да ползва продукта, редно е да се остави опция за избор и примери още много, все едно поръчваш си баничка и в цената има и айрян, а ти обичаш боза, хайде сега плащай още и за боза

100% е така

Ами те точно "мазно" ти ги вземат и то толкова мазно, че да няма значение дали на теб ти харесва или не, т.е. от гледна точка на бизнеса е перфектно мазно . Искаш ли да има авторско право и да може някой "мазно" като Епъл да ти взема парите, "мазно" като тези, дето прокарват законите да ти ги вземат или не искаш въобще да има авторско право, за да не плащаш по 100 пъти незнам си какво. Та айде вече вземи ни кажи точно какви са ти принципите та да разберем и ние на края на какви позиции стоиш, че нещо днес се мяташ от едната крайност в другата и поне на мен ми е трудно да разбера .
Според теб (а и според хората, дето гледам те подкрепят на 100%) това по-долу е правилния начин. Еми в такъв случай, дето се казва - тогава не мога въобще да се светна защо ревете като вдовица за х*й :

Ето още малко по темата от цитата :
http://www.forbes.com/sites/parmyolson/ ... s-hate-it/

Сега се сетих да чекна и Пол Макартни и като го гледам и той бая авторски права е посъбрал - 780 млн. .
http://www.celebritynetworth.com/riches ... net-worth/
Вдовицата на Ленън и тя - 500 милки .

Тия са от след Ленън-Макартни времената, за баш продуктивното им време заедно - няколкостотин
песни и то практически неразредени с боклук - не притежават авторските си права... Последно
Майкъл джаксън ги беше купил преди 20-30 години, баси подигравката - някакъв вресльо
да притежава правата на двамата най-големи писачи на песни в историята

Получава се нещо като монопол с авторски права. Бе трябва ди ограничат малко с тези авторски права с някакъв срок на давност.

Доколкото знам, има срок за правата и той е (ако не греша) 70 години. С аргумента, че не трябва да се ограбва трудът на авторите. За сравнение, най-дългият патент е под 20 години. С аргумента, че не бива да се спира развитието на човечеството

В БГ авторското право е 70 години и то след като автора гушне букета, ако е известен. Ако не е известен - 70 години от излизане на творението му в публичното пространство

ето ми я логиката :
ще ползвам за пример цитата който си пуснал - дават право на клиента да ИЗБЕРЕ дали да си купи песента и да си е негова за ВИНАГИ и да си я слуша милион пъти БЕЗ допълнително заплащане, ИЛИ да плати годишен абонамент за музикален канал и да плаща за слушане САМО на песен която не е купил до сега, ОСТАВЯТ ТИ ПРАВОТО НА ИЗБОР и не те карат да плащаш ПОВТОРНО за нещо което вече си купил, точно това което споменах в горния ми пост

ето я логиката - те си правят бизнес, клиента е доволен защото не плаща повторно и го ОСТАВЯТ ДА ИЗБЕРЕ САМ

ако още не можеш да хванеш тая логика значи говорим на различни езици

"авторско право" в смисъл "право на втора" не съществува, поне в нашенско.
авторите продават своите права на издателя. той решава какво произведение в какъв тираж и колко пъти ще произведе.
издателя получава отчисления, които по-скоро са 'производствени права". до автора може и да достигне нещо, но като правило е незначително (5% примерно).

затова се стига до познати абсурди - никому непотребни книги задръстват книжарниците, а на търсени книги не се пускат следващи тиражи.
прост пример - искам да си купя книга или CD, което е изчерпано. търпеливо проверяваш на няколко месеца, но отговора е "няма и няма да има".
е, как да не го дръпнеш от нета?
веднъж открил лесния начин, естествено че трудно ще влезеш в книжарница. да не говорим, че книгите у нас почнаха да гонят световните цени, които далеч не са по силите на читателя.
а чуждоземните книги са често с по-голям разход за транспорт, отколкото коричната цена. и си задаваш резонния въпрос - аджеба, аз за какво плащам? за съдържанието, за хартията, за транспорта или за добруването на държавата (ДДС, мита...) и понеже често човек се интересува само от първото - резултата е ясен. много издателства вече се усещат и продават електронните си варианти на книгите на значително по-ниска цена (15-20% от коричната). амазон дори имат издания с цена $0 (нула) за киндъл-едишън e-книги.

у нас, разбира се всичко е някъде в страни.
пример - елин пелин. авторските права ги държи издателство "труд". което ги е купило от министерство на културата. а министерството ги има, защото наследниците ги подарило на министерството, за да съхранява националната ценност по-правилно...
същото като спрените лифтове на витоша, разрушения хотел щастливеца, и т.н., примери колкото искаш.

а да, като започна с ценообразуването, това също го мислех но забравих да го напиша - наистина с прекалено много маймунки (паразити) на клона, всеки следващ без да прави (добави) нищо, товари цената с по голям процент, изделието в един момент става непродаваемо, и след като вече е станало непродаваемо хайде сега да мислим как да принудим клиента да го плати... е не съм съгласен

От гледна точка на търговеца, купувачите са без всякакво съмнение глупаци. Защо тогава, да не ги оскубе, колкото може!?!

Това което си написал няма нищо общо с реалноста - в цитатите, които ти постнах по-нагоре ясно е написано, че клиента плаща авторско право всеки пък като кликне на песента да я слуша, включително тези, които е изпиратствал . Отделно другите компании същшо те оставят сам да избереш какво да си купиш и какво да слушаш. Аз още не съм видял компания, която да ме е насилила да си купя нещо, което не искам. Ти можеш ли дадеш пример за такава, която е накарала теб да си купиш и слушаш/гледаш нещо, което не искаш?

Ако вече не ми беше писнало да споря на тая тема, щеше да ми е много интересно още какви доводи щеше да измислите. Първо беше, че творците получават трохи от това, което правят, което се оказа съвсем не така. После стана, че не са направили никакви пари, сравнено с Хана Монтана, после се разбра, че явно са направили и то доста повече. И щяха да са несравнимо повече, ако не си бяха продали правата на Майкъл Джексън, който като умря и имаше активи на стойност 1.5 млрд долара. Сега пък има нов аргумент - подигравка било някой да купи нещо, когато и двете страни по сделката са били съгласни с нея. Честно казано тая тема вече ми е супер смешна .

И понеже сме се разговорили за певци - вчера в ЛА на 48 години почина още една легенда в музиката - Уитни Хюстън. Да почива в мир.

Това да не би да е вярно само за музиката и филмите? Цената на дъвките, които си купуваш е образувана точно са същия принцип, цената на транзисторите, за които ходиш до съседния град също. Цените на всичко по магазинете - също. Айде стига вече със смешките - време да извадиш някакъв сериозен аргумент, ако не можеш не виждам за какво точно спориш .