klez, сега малко на малко чалъми да те светна

Отиваш до някой железария и си купуваш едно шише газ за осветление - оргахим-ската става. Има други които не стават. Ама това се уточнява опитно. Сега за приложението С едно памучно парцалче (или памук) напоено леко с газта намазваш внимателно колкото да се намокри равномерно отпечатъка на паоса (или трансперента) и веднага докато е мокро го изсушаваш на някакъ открит реотн (примерно печка Елба). Аз имам котлон с открит реотан. При тази процедура трябва да се внимава да не се деформира отпечатъка.

След тази гимнастика можеш спокойно само с един пласт да си правиш платките. Е, плътността не става като на филм от експонатор ама е и доста по добре от това без тази магия.

Хубаво е източника ти на светлина да е точков (една лампа). С много лампи се получават размазани ръбове. За целта най-добре и най-бързо става с живачна лампа от улично осветление и още по-добре да е с махнат балон.

Не си прави експерименти със шрайбпроектора - от контактното копиране по добро няма. Може евентуално да си го ползваш пак, ама му махаш оптиката и оставяш само кутията и стъклото.

Благодаря за съветите. Ще го пробвам това с газ-та. Това с умаляването мислех да го ползвам, понеже принтера ми се справя д/г до 0.2мм писти, а за едни чипове ми трябват 0.2мм точно и не знам като е на границата на възможностите му как ще стане.
Вероятно ще трябва да сменя лампите за експониране точно за да не се получават размазани ръбове.
Мислех да ползвам светодиоди и още го обмислям като вариант при светодиодите светлината е доста по насочена

Ама пак ще са много. "Горелката" на живачната лампа е доста повече ватове на квадратен сантиметър - от това по-точков и по-мощен източник няма как да получиш. А и имай в предвид, че от 20 см. с 250 вата лампа се осветява три и половина до 4 и половина минути. Ако е само няколко светодиода, за да е по-точково ще трябва мнооого да я чакаш докато се експонира.

До 0.2 не е проблем да се направи. Аз ги правя такива при това двустранни на един път. Обаче е много важно дали ще се ецне бързо. За такива финнарии трябва да търсиш 18 микрона гетинакс. 35 вече става твърде бавно и пистите се подяждат. Особенно ако трихлорида е по-стар. Миналата седмица правих платка с 0.2 мм писти обаче трихлорида ми много стар и се наложи да я ецвам 40-50 минути. И естествено тънките писти се подядоха и паднаха. После я направих на 18 и стана перфектна (двустранна даже).

едит : и друго ... не знам с какъв софт си правиш платките, ама ти препоръчвам като си изготвяш шаблоните да ги правиш по следния начин : експортваш си двата слоя в гербери. Намираш си програмка дето експортира от гербер в някакъв графичен формат - аз набарах една дето е шареваре обаче като се върне датата на компа и пак работи. Експортира гербер до тиф, гиф, бмп, jpg и най полезното - в dxf. dxf-a е векторен и може да се вкара в корел и от там да се разпечата на максимална резолюция като вектор. Ония зъбчета са от това, че за да се разпечата е обърнато в битмап с ниска резолюция. Ако пък експортираш в битмап му задаваш да го експортне с максималната ти резолюция на принтера. И внимавай всичко да е Lineart (двуцветно) - и 254 grey да е ще стане грозотия.

Тея работи с принтирането са ми ясни.
директно с Proteus-а ги принтирам, векторни са, на шаблона не се забелязват такива назъбени работи. Със сигурност не е от принтиране на растерно изображение.

Това за 18те микрона... навярно си прав, не се бях замислял за това.
Лошото е, че малко ми е зор да си намирам подходящ стъклотекстолит.
Сега намерих един който е 0.3мм тъничък... и върши работа

Ами аз правя така : искам да го видя и правейки се че го "преценявам колко тежи" докато си гледат другите клиенти зачеквам леко едното ръбче - ако медта е тънка се отлюспва сравнително лесно и е много меко (почти като станьол), ако е дебело се усеща, че е твърдо. А зъбчетата може и да са от неравномерна мед. Повечето гетинакс дето се продава по магазините е от хартисали парчетии от платкаджийници и са краища. Явно там слоя не е достатъчно равномерен. Всъшност аз съм имал случай дебелината да е със значителна разлика на едно и също парче ама само един път.

Обелих малко сега... дебеличко си е, и стои по твърдо от станиол.
С Шублера за 6 ката показва 0.24мм (шублера не е кой знае колко точен) но грубо идва около 0.04мм, предполагам че е 35 микрона

Да използвам темата да ви кача една книга от човека, който е измислил печатните платки - Paul Eisler. В която той разказва как е го е направил, както и още други неговия изобретения. Може пък да е интересно на някой .

Оооо да обичам такива книжки, филмчето беше много добро.

п.с. абе с какво се чете тая книга ?

С електронни четци по принцип . Киндъла обаче иска да е mobi формат, а с Calibri можеш да си ги преобразуваш в каквото искаш. А иначе на компа можеш да я отвориш с Adobe Digital Editions.

Я да питам за последно преди да се взривя
понеже ме домързя да търся FeCL3 а в близкия магазин ще докарат чак в сряда, взех кислол и водороден пероксид 30%

Първо се сипваше водородният пероксид и след това в него се налива кислола нали
той колегата HIFI ми звънна специално да ми обясни за което съм му благодарен ама аз малко се бях отплеснал тогава и... абе уж запомних ама не съм 100% сигурен.

При разреждане киселината се налива във водата, а не обратното. Причините за това са, че тя (кселина) е по-тежка от водата и потъва веднага на дъното на съда, при това се предотвратява пръскване. Но тук не говорим за много смъртоносни вещества спокойно, просто бъди внимателен. Пероксида причинява изгаряния (побелява/пожълтява ти кожата) но не е фатално (бързо се хваща и с течаща вода се отмива). Кислола също не е приятен, но и той не причинява сериозни наранявания (говорим за бързо отмиване). В никакъв случай не смесвай и белина към кислол-а някъде по сайтове пише, че помага НЕ ГО ПРАВИ. или поне не директно задължително първо с пероксида!!!
При смесването на кислол с белина се отделя чист Cl хлор и когато се вдиша от влагата в белите дробове се получава HCl (солна киселина) до 10 мин почваш да плюеш кръв, след 20мин умираш от удавяне.... през първата световна са го ползвали за боен газ Cl хлора.....

Уж стана не е перфектно ама като за първи опит ще стане. Тоя фоторезист с ацетон ли се изтрива някой има ли идея

П.С.
Със спирт лесно падна фоторезиста.
Получило се е стабилно подецване по ръбчетата на пистите.

Ще обмисля сериозно варианта за точковия източник и фолио по-тънко от 35 микрона

От Линковете под всяка снимка можете да я видите в цял размер (8 мегапиксела) там по подробно се вижда



http://www.electroguru.net/pics/pcb/12.jpg

http://www.electroguru.net/pics/pcb/13.jpg

http://www.electroguru.net/pics/pcb/14.jpg

Малко повече ако ги беше подържал, за да се получи подецване можеше да се излекува проблема

едит: като гледам оригиналите от ТУК почвам да си мисля, че си ги държал повече от нужното...

И на мен така ми се струва да ти кажа
първо ставаше много бавно и долях малко кислол
и го оставих и след 5 минути като се върнах вече беше готово... може би повече от готово
Както и да е... тая платка я прецаках вече сега правя нова.
С поялника за горещ въздух го доближих малко повече и за части от секундата се овъгли (тя е 0.3мм все пак)

Айде отивам да лепя фоторезист върху стъклотекстолита Махнах 3 от пурите в експонатора и остана само една, обмислям варианта даже да отдалеча малко платката от лампата по някъв начин