Привет на бандата!

Имам следното питане към тези, които са работили по тази тема.

Имам следната система - батерия CR20xx + RF( при излъчване 28mA) + още разни карантии наоколо...
Най-голямата консумация е около 30mA за около 200ms. Сумареният капацитет паралелно на батерията е около 110uF.

Налага ми се да връщам към базовата станция текущия капацитет на батерията в %.
Проблемът е в това, че всички характеристики на този клас батерии са за далеч по-малък ток.

Споделете малко опит.

Аре със здраве,
начинаещ Брадвостроител ...

Значи ще можеш да кажеш на базовата станция когато батерията е вече за смяна - през останалото време ще си я мериш горе долу на едно ниво.

Ето и какво намери чичко гугъл по въпроса :http://e2e.ti.com/blogs_/b/bluetooth_low_energy_blog/archive/2010/10/27/bluetooth-low-energy-and-coin-cells-ii.aspx
с две думи : при пиково натоварване се забелязва съвсема малка намаляване спрямо линейното на 200uA.

На всякъде като гледам им дават около 200mAh капацитет при около 200uA консумация (към 1000 часа)

Трябва да мериш батерията САМО под товар. Иначе нищо не мериш. Т.е. литиевите батерии"възстановяват" напрежението си и когато са нови, а и изтощени - напрежението им без товар е почти (да не кажа направо) еднакво и близко до номиналното.

Ще трябва да ги мериш примерно докато предавателя ти е включен, като ще трябва да определиш някакво ниво, под което да кажеш, че е батерията е за смяна.

Кондензатора паралелно на батерията ще помогне за осигуряването на пиковия ток, но заради него ще трябва да мериш напрежението с някакво закъснение след натоварването и.

Не забравяй да отчетеш и тока на утечка на кондензатора, който също ще ти разрежда батерията.

От друга страна 200mS е много време и с малък кондензатор няма как да осигуриш въпросните 30мА ...

Мисли за друга батерия, или намали въпросните 200mS (ако можеш разбира се).

Какъв е интервала между излъчванията?

Нищо фиксирано ... много събития са съпроводени със съобщения ...

... ясно ... отново сме сами на полето ...

Взривяването на влакове е занимание самотно....

Аз имах да правя един такъв проект с една такава батерия. И никъде не намерих точно спецификация, как се държи тая пущина при по - големи токове. Което ме наведе на мисълта, че може би не е супер идея да я ползвам в такъв режим... Щото нямам гаранция, че ако една батерия го може и другата ще го може.

Та няма как да не си сам в подобно начинание, ореш във скала, бе брат... Но като го изореш с радост ще ползвам изораното.

За начало що не действаш по баламурнишкия начин - туряй една батерия, един процесор с един резистор и един транзистор да ти симулира консумация при worst-case комуникацията, вадиш хронометъра, молива и милиметровата хартия и сваляш характеристиката. Айде да сме малко по инженери - процесора сам да си мери и помни резултатите, после само ще ги анализираш.

Пък дали ще има повтаряемост от една батерия до друга е въпрос на астрология.

Това е зора, вчера гледах едни данни ... батерии от един и същ ЛОТ на един и същи производител ...
при еднакви условия ... няколко работят 3 пъти по-дълго от другите ... абе локумена работа ...

1. Температура?
2. Честота на пиковете в консумацията... т.е. време за възстановяване.

Така на прима виста друго не се сещам. Едва ли има, чак такъв рандеман в химикала дето са забъркали вътре... Още повече, че са от един лот.

Ами държи се лошо, много лошо, такъв е живота. Големите пикови консумации макар и закратко време и ебават майката. Ако имаш възможност опитай всичко да го дърпаш само от кондензатор, и не забравяй да му сложиш токоограничение от към батерията, аз нямах възможност да слагам големи кондензатори защото при мен времето беше по големичко, към секунда а мястото ограничено, иначе го мислех с ключ, в момента в който имам голяма консумация да разкачам батерията и да се дърпа само от кондензатора.
А за меренето лесно можеш да и правиш изкуствен товар и да мериш така, но самото CPU ще е достатъчен товар според мен. Аз ползвах на Silabs 930 серията, много подходящи за нисковолтови приложения по много причини.

За моя случай се отказах от литиеви батерии и бутнах от тези за слухови апаратчета, имат си недостатъци, но осигуряват достатъчно ток, но ако искаш да живее 5 месеца с едни батерии и те не са ти много ОК май.

п.с. а влакове много взривяват, лошото е като разполагаш само с кибритени клечки.

Скоро се очаква VARTA да пуснат зареждаща се литиево-йонна 100мАч в 2032 корпус ...

Zdrav: Мерси за документа ...

Я в тоя документ, някой свършил твойта работа. Евала на Zdrav за линка, много полезен.

Малко офтопик, ама да ползвам и аз тая тема. Сега точно се занимавам с проектирането на монитор за живота и здравето на автомобилни батерии и цялата тая история с тия параметри е все още тъмна индия така да се каже. Дори производителите на батерии нямат кой знае какво да кажат за прост и надежден алгоритъм или пък просто не искат да го кажат . В момента съм поръчал едни чипове от TI, които имам надеждата, че ще свършат повечето работа, единствения проблем е, че са за единична батерия, а на мен ми трябва решение и за паралелно и последователно свързани батерии и ако може да е без ползването на шунтове (де такъв късмнет де ):
http://www.ti.com/product/bq78412

Та на някой ако му е попадала добра теория по тоя въпрос за оловни батерии нека да я пусне тук, ще съм много благодарен, че ми се ще да не ползвам много-много специализирани чипове, че доста ограничават нещата .

Хммм за живота .... ти още по сложен въпрос зададе, аз преди години си блъсках главата с подобно нещо но до никъде не го докарах, нито намерих нещо по въпроса нито успях аз да измисля някакъв надежден начин, особенно за батерии които са на флоат заряд, тия по UPS-те може би по могта да се вханат, но и там не съм виждал някъде да има подобна опция, всичко се сменя на база години, в най добрия случай има брояч за цикли на разряд/заряд. Ако намериш нещо свиркай, ще ми е много интересно.

п.с. между другото това което аз се опитвха да позлвам е кривата на разряд, защото в моя случай переодично им правех разряд, но и там не може много да се разчита, не можах да хвана определена закономерност, освен разбира се очевидната, ако времето за разряд спадне под това което би следвало да е, примерно при разряд с 1/5 какъвто ми беше тока поне 3 часа, това и направих, ама е грубо и неточно.

ТоНи, тоя чип, към който съм дал линк върши идеална работа за UPS-и. Чекни го, ако все още ти трябва такова нещо да видиш за какво точно става въпрос.