това ми е първата схема с тази програма. малко ми е трудно да се оправям с нея. докато разбера как се върти елемента ....

Този който ще ползвам е до 30V. Мисля да по спецификациа да се захранва с 18 до 25 волта, а иначе с каквото намеря - може би ще е зарядно за лаптоп - 18-19 волта или някакво друго - до 24 волта.

То и в момента шуми. пробвах го за малко на 6 волтов акумулатор с входно напрежение над 20 волта - чува се. Не голям проблем, но ще е добре ако има начин да се намали шума (звука). Може би ще добавя един малък R8 да намали тока през диода, дори и да няма връзка с шума.



Токовото + напреженовото ограничение го има по-горе. Реших да го направя с ОУ-та защото повечето защити DC-DC интеграли или спират схемата за малко, след което я пускат, или пък не поддържат тока постоянен. Пък и ако ограничението не зависи от интегралата имам по-голяма свобода на избор.

Температурната корекция и времето ще се регулират от процестор. Нагласянето на тока за различни акумулатори и напрежението за различни температури ще става със цифров потенциометър - примерно MCP42010, който ще регулира усилването на ОУ-то за тока и делителя на напрежението.

Дълга и широка ...

Това дето аз го правя може и да не е кой знае какво, но става с минимум компоненти, интегрира си се в процесора и работи доста добре.

Значи слагам си един токов шунт 0.1 ом, някакъв делител на напрежение и двете ги вкарвам в един ОУ за буфер и усилване. Обиновенно слагам R2R с по възможност по-малък офсет. Двете усилени стойности ги вкарвам в процесора на входове които гледам да могат да се мултиплексират към един компаратор. На другия вход на компаратора подавам PWM през една RC група за изглаждане. Когато зареждам по ток включвам входа от тока и подавам съответната стойност с PWM-а на другия вход, като реша по напрежение само сменям активния вход и PWM-a. Изхода на компаратора по съответна пътечка към силовата част, подобна на твоята. Пик-овете могат едновременно да им работи компаратора и да мериш с ацп-то същия вход така, чe софта има инфо какво става. Недостатъка е, че честотата не твърда и се определя от дросела, от бързодействието на ОУ-то и от бързодействието на компаратора. В общи линии при добро нагласяне на схемата се докарва честота към 100 - 120 kHz с 5 до 20 mV рипъл. Усъвършенствана версия на това може да се направи ако имаш два PWM-а единия с fault - компаратора го подаваш на фоулт входа и PWM-а с ауто резет - така се получава вече фиксирана честота. Това обаче още не съм го пробвал изцяло какви параметри ще докара - най-вероятно по-добри от първото но не ми е дотрябвало все още.

е, вярно е - има малко повечко резистори, но пък след като зададеш ток и напрежение всичко работи без помощта на контролера. Трябва да мериш много по-рядко.
Аз гледах в ebay 2А DC-DC със LM2596 за $2.50. Махам много-оборотния потенциометър (който струва около левче и ще върши работа за други цели) и подавам напрежението от ОУ-тата. Всички ОУ-та са една LM324, а смд резисторите нито заемат много място, нито са скъпи. Е, по-скъпо излиза, но ми се струва някак по-стабилно ... само дето не съм го изпробвал още всичко на куп..

А ако искам да сложа филтър кондензатор на измерването на тока - т.е. след 0.1Ом резистор към ОУ-то един 1к резистор и към маса кондензатор, какви са препоръчителните стойности. За момента съм си отбелязал 1к резистор и 100n кондензатор. То май зависи от честотата на пулсациите - 80kHz ако ползвам MC34063A и 150 kHz ако ползвам LM2596

Зависи и от рипъла. Даже според мен съпротивлението даже ще е много.

Без LC филтър успявам да изкарам около 15-20mV максимум пулсации от MC34063A, но не знам как ще е с външен транзистор. Ще сложа около 100 ома (имам 120).

Още един проблем имам - не съм сигурен че меренето на тока е правилно. Искам да меря тока през контролера и консуматора. Тока през консуматора е средно 1.5А, 3А макс. Контролера има отделен регулатор защото трябва да може да действа при късо на другия регулатор. Размишлявам така (но не знам дали ще стане):
Ще захраня ОУ-то преди токовия резистор за да измеря пада върху него. Ако с k отбележим коефициента на усилване на ОУ-то, то тогава на изхода ще се получи k*Vr спрямо минуса на ОУ-то или k*Vr - Vr спрямо маса(иначе казано (k-1)*Vr) . Т.е. като смятам резисторите ако взема в предвид коефициент на усилване с 1 по-голям ще се получи както трябва спрямо маса ... RC филтъра е пропуснат за простота.

Пелов, Пелов, да беше обяснил какво искаш да направиш, че нещо не ми е ясно.

С три букви - UPS. Трябва да захранва устройство на 5V от 24V адаптер + 12V акумулатор.
Частта отгоре показва регулатора за устройството - 5V/3A и регулатора за контролера на UPS-a. Контролера трябва да следи тока на консумация и ако стане повече от 3A ... ами да писка, светка и т.н. Също така трябва да може да показва тока на консумация и да го използва за да сметне колко време остава на акумулатора (при различен ток акумулатора има различен капацитет. Затова трябва да измеря тока, който се харчи от акумулатора.
Прикачвам блокова схема. Означил съм местата където ще меря ток с Vi<xxx>.

Проблемите са следните:
1. откъде да захраня ОУ-то
2. Да включа ли захранването на MCU-то в меренето на тока (с други думи масата на MCU-то да бъде ли преди токовия резистор)
2а. да - тогава няма да мога да показвам точния ток който харчи консуматора (Rload), но мога да захраня ОУ-то, с което меря тока от 5-те волта на MCU-то
2b. не - тогава няма да имам общия ток, който се черпи от акумулатора - няма да мога да преценя правилно колко време остава

По принцип MCU-то ще харчи малко - от 1 до 10 мA. Проблема е, че искам да поставя 4 цифрен 7-сегментен индилатор, който харчи ... да речем 10-20 мА на сегмент + до 8 светодиода. по 1-5 мА. Захранването на светодиодите и индикатора ще става на 5 такта - т.е. светодиодите ще бъдат свързани като 5-ти сегмент с общ анод. Това прави максимум около 150 мА (7 сегмента по 20мА + някоя точка). Плюс 10-20 максимум от MCU-то - общо 180 мА, които могат да окажат влияние на времетраенето на акумулатор. Устройството харчи средно 1.5-1.6А.

За high side current sensing и LCD чувал ли си?
Отделно, че при 1.5-1.6А консумация, твоите 150 мА за индикация са едва 10% и са завишени. А и все пред индикацията ли ще киснеш? Ами гаси я!

AC162 = 1mA / $5.45 ~ 8-9лв
Няма нужда от буфериране, транзистор в анода, резистори и т.н., все си мисля че даже е по евтино с него а и възможностите му са далеч повече и може да си показваш на 2 реда нещо.
http://www.comet.bg/shop/datasheet1.htm ... 2BYA84H-BR
http://home.comet.bg/datasheets/LCD/AC-162B.pdf

High side се обсъжда в други теми и всички бяха на мнение "защо го правиш high side, low side е много по-лесно...". Съгласих се.
Също така .. UPS-те поддържат захранването когато тока угасне ... т.е. разни хора обикалят с фенерчета (ако имат) и търсят малък дисплей ... не се връзва. Трябва да е с големи светещи цифри. Дори при наличието на ток в сервизните помещения не е толкова светло.

Прав си AC162 дори със подсветка май ще харчи по-малко, но цифрите са доста малки. Не се вижда добре. Добре е като минава човек покрай стаята и хвърли едно око да знае колко време има (особено ако спирането на тока е някаква профилактика и може лесно да се пусне)

Е да, ще използвам CCP модула за да намаля интензитета на индикатора като угасне тока, но ... това че UPS-a се прави за устройство, което харчи 1.5А, не означава, че само с това устройство ще работи.
Все пак реших да се мери консумацията на 2 места за да имам всички тоци. В крайна сметка най дразнещото от цялата работа е че ще трябва да начертая на платката още 1-2 ОУ-та. Не ми трябва кой знае каква точност и всеки евтин ОУ ще свърши работа и понеже меря low side няма нужда да е rail-to-rail.

Друго питах аз - правилно ли съм сметнал коефициента на усилване на предпоследната схема. Също така ще има ли проблем ако захранващото напрежение на ОУ-то се мени - при спиране и пускане на тока от 12 до 24 волта. На изхода на ОУ-то ще има от 0 до 2.5V.