Здравейте ,
от няколко месеца се опитвам да направя реле регулатор за трифазен магнет генератор (мотоциклетен).
В интернет има много схеми , но основно са с шунтиране на фазите при напрежение над праговата стойност. Използва се пакетна регулация с тиристори , което според мен не е най-добрия метод.
Има схеми с мосфет , но там мисля че управлящата схема е специализирана. Това което се вижда от дадените материали е малко и объркващо.
Имам въпроси към следната схема.
1. Този n-mos в режим на обратна проводимост ли работи или има нещо което не разбирам ?
2. Схемата с ШИМ ли работи или пакетна регулация ? (предположение)
3. Възможно ли е замисъла на схемата да е шунтиране на фазите а не активен изправител ?
4. Ако направя прост ШИМ тока през товара ще бъде с хармоник ако импулсите не са модулирани съобразно първия хармоник на трифазен изправител ?
5. Мога ли с таймер 555 да направя модулация за обратна връзка по входно напрежение за да елиминирам влиянието на първия хармоник максимално ?

Целта на упражнението е да се създаде схема на реле регулатор с максимална простота и достъпни елементи.
В руските форуми има много схеми , но всички са с шунтиране на генератора.
Целта е от трифазно напрежение , което варира от товара и оборотите на генератора да излезе около 14 волта стабилизирано за акумолатор.
Благодаря на всички предварително.
Ето я и схемата

Какво трудно има.

Когато стигне 14 волта реже фазата на динамото...

Тоест транзистора е отпушен, напрежението бавно расте и когато достигне до 14 транзистора се запушва..

даже тук една тъпа схемичка...

Обратните диоди на транзисторите участват в ларионов изправителя. При запушени транзистори токът се подава към акумулатора и товара. Като ги отпушиш, генераторът се окъсява и зарядът спира.
Хората са го измислили отдавна и едва ли ще направиш по-добро от това. Методът си е добър, освен това генераторът е разчетен за такъв режим.

Отдавна не съм се зазяпвал к'во има под капака на колата, още по-малко в някоя моторетка, ама в ерата на икономичните крушки да се регулира чрез окъсяване Изчезна ли възбуждащата намотка?
Пък и не е ли по-форумско да се ползва DC-DC преобразувател и окъсяването да се остави само за екстремни ситуации?

Едит: горните синусоидки са като за тиристори. Според мен транзисторът се запушва и в дясната част на полупериода, освен това едва ли се следи напрежението на синусоидата а нещо по-сумарно като заряден ток и напрежение на батерията например и с алгоритъмче се променя ъгълът на отпушване/запушване. Все пак динамото има съпротивление...
Да де, 741 е правият, иначе напрежението кой знае докъде ще стигне а според форумите намотките и така се пробиват.

Всички тези неща със регулиране на синуса са напълно излишни при положение че имаш акумулатор закачен в системата.
Всяка автомобилна предполагам и на модерните моторетки система стабилизиращия елемент е акумулатора!!!
Системата е изключително проста за регулиране,
1. Следи се напрежението на системата и при достигане на 14.4V се прекъсват намотките на ротора.
2. Заради липса на заряд следва разреждане на акумулатора с няколко миливолта и регулатора включва намоптките и започва зареждане докато достигне пак 14.4V

Този цикъл при оловните акумулатори е необходим също и за да се удължи живота му, така се получава и десулфатизиране
Най лесно е да се вземе интегралната схема която е във вид на транзисотор с 3 крака, но предполагам че в моторетката е 6V напрежението и ще се наложи да си го направиш ако няма такива регулатори за 6V

Ето и схемата която е на всяка кола:


Една подобна схема:
http://www.datasheetcatalog.org/datashe ... Xtuwrw.pdf
http://www.st.com/stonline/products/lit ... s/1368.pdf

Бонго, това е магнет генератор за мотоциклет бе, т.е. генератор с постоянни магнити. Какви възбуждащи намотки те гонят ? Иначе ако имаше възбуждаща намотка, просто се регулира тока през нея с PWM ама с постоянните магнити или трябва да го правят по гореописания начин или с DC-DC конвертор. Е за мотоциклет познай кое е по-оправдано .

Пламене, акумулатора не е никакъв стабилизиращ елемент, не и за напрежението. Единственото, което прави е да го играе ролята на голям кондензатор за да изглажда рипълите. Иначе схемата, която си показал се ползва в колите и големите мотоциклети. В малките и/или стари мотоциклети се ползват генератори с постоянни магнити, т.е. Ицо няма как да ползва така схема за алтернатор, след като има магнет-генератор .

Благодаря ви много. След кратко проучване в интернет намерих документ който изследва работата на точно това реле с ослцилоскоп.
Работи с окъсяване не генератора. Времедиаграмите които са начертани не изглеждат така. При включен товар акукулатор напрежението не се качва толкова. Това е диаграма за работа на схемата без товар. В интернет намерих друга схема която не шунтира , а прекъсва веригата. Мисля че тя има много по-добри работни характеристики , въпреки че регулацията и е пакетна . Същността на въпроса ми беше следното :
Този n mos не е ли включен обратно и при включване няма ли да провежда ток обратно на нормалната си схема за свързване ???
Освен това тези транзистори не съм сигурен дали имат обратни диоди . Не съм сигурен и дали е възможно да нямат.
Това е схемата която изглежда и работи по-добре.
Само D2 D4 и D6 не мога да разбера за какво са.
А относно ШИМ идеята беше пулсиращото изправено напрежение да се модулира до постоянно напрежение с минимални пулсации , но това вече е висш пилотаж.

Дайте идеи за побългаряване на компонентната база на тази схема.
Благодаря.

Да това за свръхнапрежението на празен ход не го отчитах като сериозен фактор досега .
Втората схема разкъсва веригата и нещата стават малко кофти.
Въпреки че при отворена верига няма мощност отделяна в генератора свръхнапреженията водят до състаряване и пробив на намотките .

Дайте жокер към коя схема да се насоча , моля . С шунтиране или прекъсване на веригата .

Малко ме съмнява да се получи пробив, ако се прекъсва веригата едва ли ще надвиши 100тина волта.
Иначе па може да ги шунтираш през някакъв товар да не е направо с транзистор че предполагам ще грее така.

За това хич не бъди сигурен. При отворена верига магнитният поток през намотката е с пълна стойност и не е ясно какви ще са загубите в желязото при високи обороти - даже и да не пробият намотките. Съмнявам се магнитопроводът да е разчетен за голям поток при висока честота, защото такъв режим със стандартния регулатор няма как да се получи.
При окъсен магнет генератор потокът остава минимален, токът е колкото номиналния, двигателят почти не се товари.

За Пламен: окъсяване през товар е възможно най-калпавото решение. С него греенето е гарантирано. От окъсяване се шашка само който не е надскочил нивото на електротехник. Генератор на напрежение се изключва с прекъсване, генератор на ток - с окъсяване.

За Ицо - окъсяването се е наложило не защото всички досега са били глупави и не са се сетили каквото ти си се сетил, а защото е добър начин и с високо кпд. Ако ще правиш твоя схема - може да оптимизираш загубите в елементите, примерно с шотки диоди и транзистори. Тиристорите имат голям пад и са по-лошо решение в това отношение.
Принципът не го променяй.

Първата схема е nmos и не мога да разбера как се затваря токов контур през нея , защото няма начертани обратни диоди към транзисторите. Не съм сигурен дали не се ползва обратна проводимост на транзисторите.

Виждал съм сравнитлен тест на две релета едното окъсява ,а другото прекъсва веригата и с инфречервана камера има сериозна разлика.
При прекъсване напражението на празен ход скача до 140 волта което ме притеснява.
Знам че генераторите са разчетани за този режим на работа (окъсяване) ,но бих искал нещата да са различни.

Започвам последователно
Някой може ли да даде максимално напрежение на заряд за необслужваем или гелов акумулатор за околна температура 40 градуса , моля ?
В един умен сайт казват , че кипене на (6 клетки) клетката се получава при 13.98 волта , а при 30 градуса - 14.19 волта.
Искам да сложа обратна връзка по температура , но не съм сигурен какъв ще е тоя елемент който да компенсира 0.021 волта на градус (термостатиране).

Значи правя Ларионов с шотки диоди и долната част на моста се окъсява от мос транзистори.
Оразмерявам за ток 20 ампера и преоразмерявам доволно за 30.
Регулирам на 14.00 волта за целия температурен диапазон.
Ползваме пакетна регулация с шунтов регулатор.
Правя термокомпенсация с диод външен за регулатора (по околна температура).
Слага се вентилатор за релето за допълнително облекчаване на работния режим при работа на място.

За момента не предвиждам прекъсване на веригата или ШИМ за регулация на заряда.

Мисля , че това е достатъчно за да се получат нещата.
Ако някой вижда , че греша някъде , моля да ме поправи.
Благодаря на всички.
Този проект ми е важен и се мотае от супер много време.
Искам да го завърша вече.

П.С. В руските сайтове за изправител ползват три греца KBPC35 в паралел.
Повишената работна честота не води ли до големи загуби в тези диоди разчетени за 50 херца ???
Обратните диоди на мос транзисторите в долната част няма ли опасност да шунтират долната част на мостовия изправител и да изгорят ако не са разчетени за такъв ток или да ги ползвам за долна част на моста като избера транзисторите така , че диодите да работят самостоятелно като долна част и да не ползвам външни елементи ???

Благодаря отново

Сега погледнах таблиците, които ползвам аз и за 40С напрежението е 14.05V, а за 30С е 14.25V. За обратната връзка по температура ползвам най-обикновен термистор 10к при 25С.