0.25W не грее. от 20ms през него тече ток за 2ms. Това е 10% - при 5 волта - 0.6 (гейт) = 4.4 /68 ома = 65 мА * 4.4волта ~ 0.3 W ... по 10% ... а да не беше 10% по-мощното ще грее също толкова ...

Най ме е яд, че треа да пиша цялото управление отначало .. за следващата бройка щото тая няма да я чупя. Тази ще ми контролира парти грила че изхвърлям всеки ден изгорял хляб и кухнята постоянно смърди на изгоряло.

За MOC-а само едно нещо ме притеснява - в даташита на страница 7 има схема как да се управлява мощен триак с него. Тези резистори 360 ома и 330 ома каква мощност трябва да са. Нещо не мога да си ги сметна ... и колко ома трябва да са за МОС3043 - там пише колко ток трябва да тече за всеки, но не пише на схемата стойностите за кой са сметнати. А и защо пишат, че схемата е специално за щракане по фазата. Ако обърна няма ли да работи по същия начин? Така или иначе реотана трябва да е изолиран, а корпуса занулен. Да не би да трябва да бъркам с фазомера преди да включа щепсела

Уфф, работи си и към нулата - то фазата и нулата са въпрос на "гледна точка"

Съпротивлението - ами става с 330, става и с 3,3 к.

Някъде из даташиитовете на мока има как се смята това съпротивление.

Лично на мен ми се видя малко 330 ома на 220 волта и сложих 3,3к и пак работи - ама включвам един контактор само. Не съм вниквал много в детайли.

а мощност? 0.25 ще стигнат ли?

0,125 на 4-те резистора,
управлявах реотани по 400-500 вата.
А за фазата ,мисля че работеше където и да е вързана (4 или 6 на MOC-a)

Май го схванах. Като светодиода на MOC-a светне моса подава някъде около половината напрежение на гейта на мощния триак. И понеже включва само при преминаване през нулата напрежението се покачва от 0 до близо 2 волта, когато мощния триак ще включи и ще окъси МОС-а. Т.е. тока през резисторите ще е за много кратко време.

Колега, за схемата на стр. 7 на дейташита:

Долният резистор (1к) служи за повишаване на шумоустойчивостта.
Горният резистор служи за ограничаване на тока през гейта. Общо взето тиристорите се управляват лесно, стига да не ти дойдат прблемите с dV/dt и dI/dt. Но ако се стигне до там- без четене няма да стане

Най-лесния начиин за следене на нулата е точно с тези MOC-ове.
Когато "светодиода на моца" светне, изходът му (триакът) ще се включи и ще подаде цялото ( в момента около 0В) напрежение върху гейта на мощния триак. Следва инжекция на токоносители и така нататък.

Вярно че цялото ще подаде - че то гейта си е диод в права посока.

Ами целта на цялата работа е да добия малко опит с тиристори/триаци. Иначе тия неща ги продават.

И аз съм съгласен че не му трябва нищо ако има триак с детекция на нулата, или ползва нещо външно за това, дали ще е в нулата или не няма значение за управляващият сигнал, като иска да пуска 5 синусоиди подава сигнал 50 hz с запълване 10%, като иска 50 ще го пусне с 100%. Тук за ниакква грешка не може да става въпрос, няма от къде и каква грешка да се натрупа, а това дали ще изтърве една синусуида или не няма никакво занчение в неговия случай.
Иначе за фазово управление си трябва детекция и то точна, това с процесор става лесно, аз съм правил такова в аналогово изпълнение, един ЛИН генератор, стартира се от импулса за нула, изхода му отива на компаратор и там отива и заданието и се получва фазовото управление, малко по сложно е от цифровия вариант, но пък работеше желязно .. е .. то не беше толквоа елементарно в смисъл си беше цял ПИД ама ....

За спорта направих детекцията на нулата - при добро желание може и да се подобри, но рекох да си остане така. На първата (най-долната) представлява входа на пика от оптрона вдигнат на 5 волта и оптрона го дърпа надолу и управляващия импулс. Просто трябва да се генерира закъснение за да си дойде управляващия импулс точно на мястото. Втората от горе на долу е мрежата + управляващия импулс.

Аз да взема пак да кажа
Момента на преминаване през нулата е тоя, в който двете жици си разменят поляритета. Това за да е точно си реве за компаратор.
Не че в повечето случаи може и да не е толкова точно де...

Ако процесора има защитни диоди към GND & VCC няма да се повреди. Резисторите се смятат за максималния ток, който искаме да протече през защитните диоди, както и да имат достатъчно пробивно напрежение, че да не цъфнат на 220V. Ориентировъчно 0.25W мисля бяха къде 250V DC пробивно. Използването на защитните диоди за такаива цели обаче може да породи други проблеми. Например ако за опорно напрежение за A/D конвертора използваме VCC то е много възможно VCC периодично да се повдига с честота 50Hz с напреженето в права посока на отпушените защитни диоди и така да се влияе на измерването. Най-добре е да си е отделен компаратор. Но ако само ще се детектира и ще се пали тиристор/триак то тогава става и с вградените компаратори.

А ве какви глупости пишете, ве ?!
Слагат се 2 диода насрещно-паралелно ( напр BAS99 ), единият край към маса. Другият край през як резистор към 220 и после през още едно резисторче в компаратора. Повечето интегрирани компаратора читаво работят с двата входа на маса ( някои даже под нея ). Евентуално някой дребен кондензатор за филтър и ... това е.

На мен не ми се получи нещо с резистора директно към извода. Не изпука пика, ама той какви по тежки контузии е преживял. Веднъж въщия този PIC10F200 (смд) го обърнах - бях го запоил с кабелчета за една рейка да мога го пъхам в ICSP и един път го сложих на платката обратно. Не знам точно кое къде попадна но много приятен дим излезе от него и не до там приятна миризма. Спрях го, обърнах го изчаках да изтине и го включих. Тръгна без грешка. Програмира се без проблем.
Та нещо обърках с тоя резистор. Скопа показваше синусоида (или не помня вече какво), а трябва да излезе горе-долу правоъгълен сигнал. Ще пробвам пак някой път.

Това което ме тревожи в момента е друго. На времето четох в китовете на неомонтана че реотаните и лампите с нажежаема жичка горят най-вече от пусковия ток, така де - от тока на студено. Пишеше че се удължава живота на крушката/реотана ако плавно увеличиш мощността. Има ли нещо такова. И без това имам 100 неизползвани инструкции от пик-а може да го направя. Стига да има смисъл...

Това е "особеност" на Microchip процесорите , яки и дуракоустойчиви животни. Обръщал съм навремето един PIC12 в метален корпус, бре не тръгва прасето му, уж програма, всичко ток, по едно време ми замириса на силиций, сложих пръста на процесора, подскочих на секундата.....после около 2 седмици на пръста имах огледално изображение на логото на Microchip. Обърнах проца и всичко заспа ....

Съпротивлението на студена крушка е 30-40 ома. Ако я включиш в момент, когато синусуидата е на 300 волта - гърми яко. Слага се един NTC термистор и крушката ти е защитена. За реотани, няма смисъл от защита.