R2 си е както е на схемата, използва се за детектор на нулата. От цялата схемка единствено не знам защо е свързано R3.

Пичове схемата на Пирев си е наред, май сте проспали някой и друг час по ТОЕ
Просто включете и вътрешните диоди на крачетата на чипа в уравнението и работатат става!
@pirev шефа ти много ли я мисли тая схема или просто я налучка ?!?!?! Щото ако е първото браво на него

Нямам идея колко време я е мислел, когато почнах при тях работа през септември 1999г. първата ми задача беше за това хардуерче да напиша програмка за мигалката. Със сигурност не я е мислел кой знае колко много, защото в една дебела книга на MicroChip от 1996г. имаше приложни схеми как да се храни PIC от мрежово напрежение.

Схемата трябва да работи . При положителната полувълна ценера е като диод и С2 започва да се зарежда.
При отрицателната полувълна, ако напрежението върху С2 е по голямо от стабилизиращото
напрежение на ценера то започва да се ограничава от ценера.

TOE беше доста отдавна - поне за мен. Схемата че работи е ясно, но такова свързване на ценера е доста необичайно. Я помисли какво се случва при един пик на захранването (често явление). От къде ще се затвори пиковия скок на тока през ценера и какво ще се случи с PICa?

Кондензаторите С1 и С2 са в съотношение 1:1000 и в това съотношение става преразпределяне на напрежението.
Казно съвсем грубо заряда на С2 за една полувълна е максимално 300V/1000=0.3V
Смятайте какъв пик ще е необходим,че за 10 милисекунди да се зареди С2 до такова
напрежение,че да се повреди схемата.

Работи или не това не се прави така.
Трябва да се разменят местата на ценера и диода.
Все пак говорим за безтрансформаторно захранване най общо.

Вързани по този начин диода и кондензатора са множител на напрежение.
А ценера ами нищо не стабилизира.
Да си представим че електролита отпадне по някаква причина лоша спойка например БУМ.

А ако им се разменят местата това няма да се случи.

А може ли някой който е бил буден в ТОЕ да ми каже колко е напрежението върху електолита при 5.1 Волтов ценер.
И откачен товар.

Много ми е интересно как с това връзване на кондензатора и диода ще получиш множител на напрежение. Дай малко теория по въпроса, за да ти повярвам, че в момента съм на тема DC/DC конвертори с кондензатори.
Електролитния и да го махнеш, пак ще имаш 5-те V върху процесора, но с пулсации от 0 до 5V и то само за положителния полупериод. През отрицателния полупериод ще имаш 0V върху процесора . Електролита не ограничава напрежението, а филтрира пулсациите на изправеното напрежение върху ценер диода, който пък работи като еднопътен изправител със стабилизация. През отрицателния полупериод електролита отдава от заряда си на захранваната схема.
При ценер 5.1V с електролит и без товар, върху електролита пак ще е 5.1V, защото на първия положителен полупериод ще се зареди до 5.1V, на втория ще е зареден и няма да протича ток през ценера, защото не е възможно да протича ток между точки с равни потенциали. При това положение ще е запушен D2, който на пръв поглед ще гръмне ако е 1N4148, но като вземем изпредвид, че веригата му се състои от гасящите R1 & C1, е ясно че ще работи и той.
Ако електролита окъси, отново никакъв проблем, тока ще се затвори през C1, R1, ценера и окъсения електролит.
При горните разсъждения не вземам предвид утечката на електролита, която ще намали изходното напрежение.
Така че били сме / не сме били в часовете по ТОЕ, горната схема си работи като пушка на над 200 платки от 1999г. и досега няма никакъв проблем с това захранване.
Ако все пак някой още се съмнява в работоспособността на схемата, нека я налепи набързо и да я изпробва, или пък да я посимулира я в Протел, я в Протеус. Да маха/слага елктролити, да маха слага товари и да сподели какво е станало.
Ако схемата гърмеше при махане на процесора, то щях да съм първия потърпевш, защото доста пъти съм пускал захранването, без да видя че процесора не е на платката, а си стои още в цокъла на програматора.

Tова наистина е удвоител на напрежение, но за да го разбереш, трябва да го оставиш 'на празен ход', естествено не с кондензатор за 10 волта в изхода, а за поне 600 и без утечки. Ша даде 600, вЕрвай ми!
А ако искаш това нещо да регулира и то без юнашки загуби на мощност, това се прави, като вместо 'долния' диод се поставя MOSFET. Паразитният му диод върши същата работа, като оня, другия (дето има диспут е ли той ценер или е не). Неелектролитният кондензатор се разчита за най-голямия ток, който се очаква да се консумира. Ако токът е по-малък, напрежението в изхода ще се повиши над номиналното. Тогава трябва някой да отпуши напълно MOSFET-а. Това ще спре заряда на електролита и напрежението върху него ще клекне. Мощност на практика на се губи, защото почти няма пад върху мосфета, целият входен ток е почти изцяло капацитивен.

Това е http://free.data.bg/pirev/power%20suppl ... lation.zip симулацията на двата варианта на схемата, с товар 1kOm и без товар. Protel 99 SE е формата. Файлът е големичък, защото в ddb файла се намират симулациите на 4-рите варианта за 5 секунди време, през 100 микросекунди отчети. Принципна разлика в получените данни няма ( изключвам до 1V и до 1mA в приликите и отликите ).
Исках да разбера как с тези елементи и стойности на схемата ще стане множител. Ако смениш елементната база с идеалните компоненти може и да стане нещо от тоя род. Но по същия начин на разсъждения, ако използваме в един мултивибратор с колекторно-базови връзки идеално еднакви елементи, то такъв мултивибратор никога няма да тръгне, без външна намеса или пък ще работи като тригер. А трябва да отчетеш и R1 за да стане множител без товар. Че схемата изглежда като множител изглежда, но само дотук са приликите.
Но принципния спор основно е, че не се правела така схемата защото нямало да работи. Аз също ако я бях правил, бих разменил местата на ценера и диода, защото така съм я виждал по читанките. Но бившия ми шеф по принцип си прави нестандартни схемни решения и явно е сметнал, че трябва да е наопаки и така си работи по светофарните уредби с трима бягащи пешеходци. Даже със същата схема и платка, чрез pin 3 на процесора се използва и за временна организация на движението, основно в София, като една платка е мастер, по тоя пин маа команди по токов кръг, а останалите приемат от токовия кръг на този пин.

Тази схема за конкретния случй ми изглежда по ефективна от "класическата". Заряда се използва по ефективно, разряден ток през ценера тече само през отрицателната полувълна и ако е оразмерена добре схемата съобразно товара, средния ток през R1 ще е по малък от "класиката".

За увеличаване на надежността може да сложат няколко кондензатора с по-малък капацитет паралелно.

Ami az cestno kazano ne sum fen na tocno tia shemi, polzwal sum gi na edno dwe mesta no... izbiagwam, TNY seriata na na Powerint e dosta podhodiashta, wklucitelno i za galwanicno razdeliane ako se lsozi trafce ... no i be, imash dosta dobro KPD .. t.e niamash gadno greeene, a obema .. ne e po goliam ot tozi na dwa moshtni kondenztora, e cenata e po druga, ako shte e w goliama seria ne e mnogo oprawdano, wupreki ce cenata na dobri HV kondenzatrori ne e mnogo po niska.

Това май ще се окаже класически случай в който всеки е прав щото вижда само това дето е казал.
Значи в горните симулации се вижда че напрежението на изхода си е доста къдраво.(Щото ценера не стабилизира)
При отпадане на електролита напрежението става 10В при 1 К товар.
А при отпадане и на твора става 75В.
Така го дава симулатора щото диода до толкова издържа.
Сложих 1N4007 той издържа 1000В и на изхода дойде 620В.

Та с други думи това е множител на напрежение.
Който в комбинация със електролита и товара става капацитивно резистивен делител с ценер.
И при зададените стойности на изхода се получават 5В.

Абе явно работи, ама ако трябва да се изразя образно е като "колиба на кокоши крака". Крепи се на магии и не е ясно, ако се развали магията в какво се превръща...

@Lupus, има едно много ефектни играчки, продават ги около Коледа. Палиш го и то святка, пращи, фучи, гърми и пуши. Е те в такова се превръща.