Има такава тема в почти всеки форум за електроника, май само тук никой не се е сетил.
Досега нито едно любителко осцилоскопче с MCU, от тези които се намират наготово със схема и платка не ми е харесало, затова реших да си правя собствено. Идеята ми е да се направи с CortexM3 от тези с два ADC-та по 1MSPS, дисплей и батерия от GSM. Нещо подобно на DSONano (схема V1.1, схема V2.3) , но искам да е двуканален.
Засега мисля аналоговата част:
http://img98.imageshack.us/img98/8775/afe.png
С аналогови ключове 4066 и два операционни усилвателя. VGND е виртуална маса, на практика напрежение 1.5V спрямо масата.
Първо има RC делител 2.5:1 и още един RC който, като се свърже към маса с първия ключ, делителя става 250:1.
След това има един буферен усилвател с втория ключ. Когато ключа е отворен усилването е x10, когато се затвори става повторител x1. На изхода му трябва да има напрежениe максимум 1.6Vpp (+/-0.8V спрямо VGND), или 0.7V..2.3V спрямо маса.
След това е втория усилвател с два аналогови ключа. В зависимост дали са отворени или някой от тях е затворен, се получават коефициенти на усилване 1x1.875, 2.5x1.875 и 5x1.875. Със Voffs_A сигнала ще се мести нагоре-надолу.
Целта на цялата схема е на изхода Vadc_A да излезе 0..3V, което ще се подава към ADC-то на микроконтролера.
Как мислите, това въобще има ли шанс да заработи?
(Стойнотите на R и C елементите на схемата не са изчислени точно, някои съм ги писал на посоки.)


И една табличка с обхватите и коефициентите на делене и усилване. В първата колона е обхвата (V/div). Във втората колона е обхвата преизчислен след съответния делител - /2.5 или /250. В третата колона е напрежението което ще се получи след делителя, от връх до връх, при 8 деления. То трябва да се усили до 3V. В четвъртата колона е необходимия коефициент на услилване, общо на двата усилвателя, за да се получи 3V на изхода. В последните две колони, са коефициентите на усилване на всеки от двата усилвателя.

разгледай куртексите на Атмел - те имат управление на усилваме, офсет и референса. Може да ти се опрости малко схемата

аз навремето си бях направил цифров осцилоскоп без мцу, с памет 6116 и ттлки.

Помисли какви и колко сигнала ще мериш и визуализираш - аналогови и/или цифрови, очаквани честоти, аплитуди, ...
Върху какъв дисплей ще ги визуализираш и как би изглеждал сигнала с максимална честота на този дисплей, а така също как ще изглеждат всички сигнали едновременно. Едва ли рошава синусоида ще те кефи или пък 4 синусоиди насложени една върху друга на монохромен дисплей.
Другото е средствие. Може 1MSPS да е малко, а може и да е много.

ако се разровиш в сайта на Cypress там има цял AN за осцилоскоп с PSoC5 който е Cortex M3. По принцип на тия занимавки трудното е не да подкараш хардуера а после да седнеш и да му наблъскаш софта вътре. На мен поне това ми е досадно. Така че ако си спестиш работа оттам, ще ти е по-лесно предполагам

@kiiid, кажи сега появиха ли се на пазара PSoC5?

А, това е било бая преживяване/постижение бе - средата на 80-те 6116 бяха най-доброто, до което
можеше да се докопа човек.

С какво ADC го беше направил? Или имаше само DAC и си правил и него с TTL натам? С каква
скорост дигитализираше?

Аз през годините все току се облизвам да направя и аз някой осцилоскоп ама все като
погледна скоростите на дигитализация, дето имат Tek и останалите се отказвам, едва ли
мога лесно да направя нещо продаваемо, а за трудно правене все не остава ресурс... .

Те това си мислех и аз, но с CPLD. С 5MHz-ов ADC от стар плосък скенер и входен усилвател с NE592. Мислех да му изкарам изходи за монитор и за дисплей да използвам един стар 14-инчов черно-бял SVGA монитор. Но добре че се осъзнах навреме.

-
За моето творение съм намерил дисплей от Siemens, доста модели го ползват, цветен, 132x176 точки, с SPI-подобен интерфейс.
PSoC5 ми се вижда ненужно сложно. Може би за нещо по-сериозно с истински бърз външен ADC. Аз целя да е максимално просто и с достъпни части.
Кортексите на Atmel, видях един с PGA x1, x2, x4. Това ще спести превключването на усилването на втория усилвател.

-
tgi, хвърли едно око на LMH6518. Някъде по руските форуми го бяха обсъждали, май и платки му бяха направили. Точно по примерните схеми, с три отделни атенюатора, които се превключват със специални високочестотни релета. Честотна лента стотици MHz.

Усилвателят си е фантастичен, не може да има две мнения. 900 MHz -3dB ....

Те и GSPS ADC-та правят, мисля, че частите за 1 GSPS дигитализация ще дойдат
под $1000 - но не много под де.

Това да кажем добре, мога да го докарам някак, 300 MHz лента на телескопа е не лошо
ако докарам (поне така си мисля, не знам какъв е пазарът в момента).
Но идва и зорът с набутването на тия GSPS данни някъде в памет, което далеч
не е тривиално... Предполагам има достатъчно бързи FPGA-та с lvds входове
и може да се натръткат някак данните в някой DDR - достатъчно бърз и широк - ама
и това няма да е никак малко работа. Не че не ме привлича де, ама за да излезе продукт
поне едно $10k трябва да имам за изсипване, а и трябва да зарежа други битки
та няма да е скоро .

Ето едно подобно проектче за реферанс:
http://www.seeedstudio.com/depot/preord ... ?cPath=174

Прекалено малък дисплей си избрал, но ти си знаеш.

начи това го направих през деведесетте, ацпто ми беше едно десет мегахерцово на тексас инструментс май беше, поръчано като мостра, без пари. вадех телевизионен сигнал, цветен, на пал. имаше и честотомер, който вадеше цифрички на екрана, знаковия генератор беше върху един епром 2к, програмиран на ръка - ключета + рц група с бутон на входа за програмиране
това беше за моя употреба, после един приятел ме нави да ги правим серийно и да продаваме. там си поръчахме ацпта вече, на burrbrown, забравих им марката, обаче зехме едното само докато оживим първата бройка и при брадван още десет години след това седяха останалите бройки от тия ацпета и се продаваха, тъй че някой може да се сети ако ги е виждал. прототипа е още жив и се ползва от един приятел в търговище, първата серийна бройка остана само като платка работеща, но не влезе в кутия никога, заебахме проекта поради разни причини.
въпреки че семплирах с 16 мегахерца макс на "фабричния" и 8 на прототипа, забелязах че ацпатата имат страшно остра апертура и се показваха дори много високочестотни сигнали в стробоскопичен режим. за да се измери честотата по тоя начин, семплираш с две различни близки честоти и гледаш колко се променя честотата на измерения сигнал, кратното на двете промени дава на кой хармоник се стробира. това е доста сложно за смятане, ама имахме идея да натъпчем алгоритъм за смятането в микроконтролер и така с десет мегахерца ацп да се мерят честоти около стоте. не го докарахме до там обаче.
сумарно беше към 20 ттлки осцилоскопа и още 20 честотомера. честотомера ползваше номер на ред и колона от осцилоскопа, тъй че имаха общи елементи реално.