|
Виж темите без отговор | Виж активните теми
Дата и час: Съб Авг 22, 2026 12:01 am
Биполярен стъпков мотор - управление ?
| Автор |
Съобщение |
|
RM
Ранг: Почетен член
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 7:26 pm Мнения: 675
|
С по голям ток са IR2110 2А ... Но и при тях правя компромис . Работят перфектно при 60ома при нарастяане на гейта и 15 ома при разреждане на геита (и пукат мамка им. Решението при мен беше компромис с по бавни фронтове на геитовото напрежение, но за сметка на по големи топлинни загуби в моста. Не знам как успяват да превключват по големи токове от 15-20 А (с обикновени полеваци от по 1,20 -2 лева). Проблемите са неочаквано много 
_________________ Вниманиене съмвишист....ИЙ.
|
| Сря Ное 10, 2010 11:51 am |
|
 |
|
¶
Ранг: Форумен бог
Регистриран на: Пет Фев 25, 2005 1:58 pm Мнения: 4585 Местоположение: US
|
Повечето GD гърмят не от претоварване на изхода по ток, ами от появата на иглички под -5V на Vss пина спрямо GND. Ползваме предимно Международни Токоизправители(IRF), при тях това е закон Божи, появи ли се игличка по-голяма от 5V и ела да гледаш сеир после  Имаше някаква тяхна Приложна бележка(AN), в която препоръчват какво да се прави против тези иглички, но общо взето е вятър и мъгла. Това беше и причината да ме накара да погледна към добрите стари трансформатори. Иначе за превключването, превключват, до 1000А ток сме стигали, с мисля 38 парчета в паралел, запаса по ток е > 6000А в тази конфигурация. По-нагоре не сме тествали, щото токовите ни клещи мерят до 1000А  В последния дизайн колегата сложи изолирани гейт драйвери на HP, праскат 600А токове без никакви грижи, каза ми, че са бая скъпички пущините.
_________________ Ето аз дишам, работя, живея и програми пиша тъй както умея, с проца под вежди се гледаме строго и боря се с него доколкото мога....
|
| Сря Ное 10, 2010 1:03 pm |
|
 |
|
emilvtc
Ранг: Форумен бог
Регистриран на: Вто Фев 06, 2007 8:44 pm Мнения: 3179 Местоположение: Пловдив
|
IR2110 има голям изходен ток, но управлението му изисква повече грижи от към процесора. High и Low изходите му се управляват независимо, което изисква процесора да се погрижи за "Cross-conduction prevention logic" и за "deadtime" при превключването.
Първата версия на платката е с IR2104. Мосфетите са IRF540x. Правих и някакви сметки за времената на превключване и поне на хартия ми изглеждат приемливи (под 1uS).
Понеже ще използвам вътрешния диод в транзистора за ДЕКАЙ режимите - подпичането на транзисторите ще е от диода, а не от съпротивлението на канала или преходния процес при отпушване/запшушване. Така че надявам се IR2104 да ми свърши работа.
|
| Сря Ное 10, 2010 1:14 pm |
|
 |
|
ji4ka
Ранг: Форумен бог
Регистриран на: Чет Фев 01, 2007 4:04 am Мнения: 1539
|
Тия работи ECCP модула на МЧ ги има хардуерно вградени на пиновете и деттайма се изработва автоматично (задава се програмно).
|
| Сря Ное 10, 2010 1:59 pm |
|
 |
|
RM
Ранг: Почетен член
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 7:26 pm Мнения: 675
|
Пише в Application Note AN-978 в секцията ...
И по надолу пишат едни ... с полвин уста.
Мислех че ако сложа външни бързи диоди на всеки транзистор няма да позволят падането на Vs под COM и Vss.
Или между Vs и COM имам 2 обратни диода, единия е вградения в полевака, а другия е външен BYW29-200 200V 8A.
Пътечките към транзисторите и диодите са 3мм със запоени върху тях медна оплетка ...  Трябва да е много golqm тока за да свали под -5 V
Спряха да пукат след като увеличих гейтовите съпротивления , но пък се влошиха времената на включване и изключване на транзисторите, което не е малък проблем ...
_________________ Вниманиене съмвишист....ИЙ.
|
| Сря Ное 10, 2010 3:00 pm |
|
 |
|
emilvtc
Ранг: Форумен бог
Регистриран на: Вто Фев 06, 2007 8:44 pm Мнения: 3179 Местоположение: Пловдив
|
RM,
С диоди би трябвало да успееш да защитиш схемата.
Странно защо вътрешните диоди в транзисторите не успяват да ти опазят драйвера ?
Какви транзистори използваш? Колко ома е резистора ти за обратна връзка по ток? Какъв е тока през фазата на мотора?
Аз мисля да използвам IRF540z. По левче бройката са. Вътрешния диод има пад 1.3V мах. и го дават че е бърз.
Друг вариант е да свържеш R-C група паралелно на намотката на мотора. Малко или много кондензатора ще ограничи пика на напрежението през преходния процес при превключването.
ji4ka, знам за възможността за задаване на DEAD TIME в ECCP модула, но в моето приложение не е удачно да го използвам. Всъщност се опитвам с един процесор да клатя 2 "H" моста и да направя CHOPPER-a хардуерно със CCP-тата на процесора.
А как ви се струва следната идея за управление на мотора:
Мотора винаги се управлява в микростъпков режим (т.е. с микростъпки - примерно 1/16).
STEP сигнала се подава на таймерния вход на процесора.
Хардуерно на всеки 100uS се генерира прекъсване от таймер и се полира стойността на таймера. Сравнява се със стойността прочетена през предишното прекъсване и така се определя колко микростъпки трябва да направи мотора.
Така ако честотата на STEP сигнала е ниска - контролера ще изработва задание (фазови токове) за всяка микростъпка. Т.е. от таблиците със sin/cos ще се извличат последователни стойности от синусуидата/косинусуидата.
Ако честотата на STEP сигнала е висока, при полирането на таймера ще се отчитат повече от една стъпка и така ще се "прескачат" микростъпки (стойности от синусуидата/ косинусуидата).
Както разбирам - микростъпките имат ефект при ниските обороти. По този начин грубо казано при ниски обороти мотора ще се управлява в микростеп режим примерно с 1/16, а при увеличаването на оборотите с 1/15, 1/14, ... 1/8 ... 1/1 и то в зависимост от оборотите.
Това изглежда ли ви смислено и работещо?
|
| Сря Ное 10, 2010 3:59 pm |
|
 |
|
RM
Ранг: Почетен член
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 7:26 pm Мнения: 675
|
Вътрешните диоди на транзисторите не стават ... задължително трябват външни бързи "шотки" , иначе допълнителни загуби в топлина, което трябва да се избягва. Ползвам 150V 42A или 100V 57A транзистори, за 50V захранване. Токоограничението ми е през 0,05ома, усилено 3 пъти. Чопването е при 25kHz ,При нарастване на геита през 63ома и разреждане през 15ома. Тоците през намотките са 4,7А и 6А. Ползвам оптималното за моя случай, полустъпка Half-step with Shaping Operation(APPLICATION NOTE AN235/0788 STEPPER MOTOR DRIVING) схема. Вземи в предвид че колко е по малка индуктивноста на намотките на мотора толкова е по трудно. За моя случай работи задоволително, но при опити да се изкопча още  от време на време подпушва... За добър драйвер е необходим доста бърз процесор с много голяма честота на модулацията. И най-вече много зависи от използвания стъпков мотор.
_________________ Вниманиене съмвишист....ИЙ.
|
| Сря Ное 10, 2010 5:07 pm |
|
 |
|
emilvtc
Ранг: Форумен бог
Регистриран на: Вто Фев 06, 2007 8:44 pm Мнения: 3179 Местоположение: Пловдив
|
Колкото е по-ниска индуктивността, толкова мо-ниско захранващо напрежение ти трябва.
Има 2 вида чопване - с постоянна честота (и променлив коефициент на запълване), и с променлива честота (и постоянно време в изключено състояние на моста).
В схемата Л297 ако не греша се използва втория тип чопване - т.е. честотата е променлива.
Тази честота от една страна не бива да е много висока, щото мотора ще подпича от загубите в магнитоплровода му, а също и загуби при превключване на транзисторите. Та при мотори с ниска индуктивност можем да намалим тази честота като намалим захранващото напрежение.
А пробвал ли си да закачиш кондензатори паралелно на долните транзистори в моста - примерно някакви нанофаради ? Или пък както ти предложих - R-C група паралелно на намотката ?
Какво имаш в предвид? За коя модулация говориш?
|
| Сря Ное 10, 2010 5:52 pm |
|
 |
|
¶
Ранг: Форумен бог
Регистриран на: Пет Фев 25, 2005 1:58 pm Мнения: 4585 Местоположение: US
|
Каква е дължината на пистите от изхода на GD до Gate на мощния транзистор ? Ние правиме малки GD платчици, които ги забождаме на по-малко от 1см. от изходния транзистор, за да може да е максимално къс пътя на тока от сорса на мощния до Vss на GD. И въпреки това, да речем при 100А изходен ток на един DC/DC конвертор, игличките достигат до към 3V. Увеличаването на съпротивлението на на гейта е другото решение, както си и направил. Тогава се получава по-плавно отпушване на мощния транзистор и di/dt е по-малко, оттам и по-малки иглички.
А някакви snubber елементи паралелно на дрейн-сорс имаш ли ? Ей това е другата играчка при нас, хем да не позволяват големи отскоци, хем да не пекат много. Понякога губим по седмица-две докато достигнем до оптималните стойности. Тези елементи също влияят на игличките на Vss.
_________________ Ето аз дишам, работя, живея и програми пиша тъй както умея, с проца под вежди се гледаме строго и боря се с него доколкото мога....
|
| Сря Ное 10, 2010 7:54 pm |
|
 |
|
RM
Ранг: Почетен член
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 7:26 pm Мнения: 675
|
The Snubber Circuit Не е по силите ми да го направя
Най-дългите пътечки са около 5-6см, с 1мм ширина.
Честотата на чопването е постояна (L297), при по ниска честота и малка индуктивност, се получава голяма загуба на мощност.
предполагам от бързото нарастване на тока , и след това по продължителния период до следващия импулс от осцилатора.
_________________ Вниманиене съмвишист....ИЙ.
|
| Чет Ное 11, 2010 2:42 pm |
|
 |
|
emilvtc
Ранг: Форумен бог
Регистриран на: Вто Фев 06, 2007 8:44 pm Мнения: 3179 Местоположение: Пловдив
|
RM, Мерил ли си с осцилоскоп колко е пада по пътечките?
Трябва по някакъв начин да видиш от къде идва проблема.
Дали е от бавно отпушване на диодите, дали е от падове по пътеките или друго ...
До някъде тези проблеми могат да се заобиколят с подходящо опроводяване на платката.
На картинката съм показал моето виждане относно опроводяването на силовата част на степ-мотор драйвера, който правя.
Относно снубера - пробвай с два кондензатора свързани към дрейновете на долните транзистори в "Н" моста и маса. Всъщност май е по-добре да не са към маса, а към захранването на мостовете .
Прав си. Наистина честотата на чопване е постоянна при Л297. Променлив е коефициента на запълване. И аз хардуерно ще постигна същия начин на чопване използвайки ПВМ-ите на пика.
|
| Чет Ное 11, 2010 3:47 pm |
|
 |
|
iasen2
Ранг: Минаващ
Регистриран на: Вто Авг 30, 2011 4:07 pm Мнения: 1
|
 Re: Биполярен стъпков мотор - управление ?
Искам да попитам защо са тези микростъпки,като мощността пада . аз правя опъвачки за ластик със стъпкови мотори и там мощността е много важна,понеже моторите са малки . Правя ги с PIC16F876
|
| Вто Авг 30, 2011 5:34 pm |
|
 |
|
emilvtc
Ранг: Форумен бог
Регистриран на: Вто Фев 06, 2007 8:44 pm Мнения: 3179 Местоположение: Пловдив
|
 Re: Биполярен стъпков мотор - управление ?
Въртящия момент пада, но за сметка на това получаваш много плавно въртене и избягваш ефекта на загубата на въртящ момент в следствие на резонансни явления при средни обороти на въртене.
Това можеш да го усетиш и по шума издаван от механика задвижвана със степ мотор управляван с микростъпки, сравнена със същата механика задвижвана с цели стъпки.
Коя според теб би шумяла повече и коя би се движила по-плавно с по-малко вибрации ?
|
| Вто Авг 30, 2011 9:57 pm |
|
|
Кой е на линия |
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта |
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения Вие не можете да прикачвате файл
|
|