300C, ама гледай и човката да не ти е някаква много тънка .

Само 300???

Аз по принцип работя на 350-400 ако е олово. Всъщност то всичко е въпрос на човка де.

Абе и моя поялник е нормално настроен на 350С, ама знам ли го Рек как запоява и дали няма да изпече елементите, та затова му написах само 300 .

Е аз по принцип поя на 300, ама тука става въпрос за падовете, дето са вързани с екранировката?

Рек по принцип не е въпрос само на градуси. Ако щеш и на 450 да го поиш, ако човката ти е 0.4мм - все тая.

По принцип аз имам 3 човки. Една хипер тънка за много финни неща. Една средна за масова употреба. И една яка за там дето си трябва заваряване, а не запояване

И общо взето на платка дето цялата е екран и лепя DPAK корпус на 400 с яката човка нямам никакви проблеми, припоя е течен докато работя.

Така, че то е много повече въпрос на човка.

Рек, ако падовате са ти свързани както на картинките, значи нещо с поялника ти не е наред - чофката и/или температурата.

Дай първо да оправим терминологията. Флюсът е химия, с която евентуално се маже мястото на спойката за почистване от окиси. Това, с което запояваш, е тинол. Вътре в тинола има и флюс
За запояването още един съвет. Първо нагряваш мястото с поялника, като го допираш така, че човката да контактува с максимална площ едновременно до извода на елемента и до площадката. Изчакваш 1-2-3-4... секунди, според мощността на поялника, след това поднасяш тинола към медта на платката, без да го допираш директно до човката, и чакаш. Като се стопи, изчакваш да се разлее равномерно, задържаш още секунда и махаш поялника. Ако не се стопи, взимаш по-здрав поялник.
Иначе ако допираш тинола директно към човката, флюсът изгаря преди да успее да почисти площадката, окисите остават и спойката не става добре.

Флюсът мнооого помага за провеждане на температурата! Аз си имам шишенце от лак за нокти напълнено с разреден флюс (и парченца едър тинол да го играят сачми за разбъркване). Освен това топвам края на тинола във флюс и го поднасям между поялника и платката колкото да го вземе и после добавям тинол. Става мазало от много флюс ама той се чисти лесно за разлика от повредена платка/елемент
Обаче колкото да се стараех с новите тиноли вече имам оплаквания за две спойки които са се саморазлепили, не просто лоши. Слава Богу, че си намерих от класическия.

Иначе това с резките по голямата мед е от много десетилетия и е доказано. Лудост е да запояваш на ръка без тях. Не е задължително да са красиви и ортодоксални а да спират температурата без много да пречат на тока.

Ами не духай на спойките, че стават "студени"....

Ба мааму , сега и ковач ли ши ставам... Я кажи как става и тоз цигански иширет

С чук половин ока и наковалня. Ако нямаш такава става на парче от релса или някаква по стабилна метална проча (да не подскача, като удряш по нея. Кове се студена, без нагряване. Равномерно от всички страни, като се изтегля метала напред и се придава нужната форма и дебелина. Абе иска се малко тренировка. Пази си пръстите, че боли!

@Lupus +1 !
Само че това са иширети от старата школа, отдавна не съм срещал човек да го прави. И никой не ползва човки от чиста мед.

E, не всички бием барабана, де.

Джинс , от де земаш маТриал ? (...научи ма тате , жица да крада...)

С таз кованата човка как се запояват SMD-та?

Не че и аз не съм го чувал това де, обаче някакси не се виждам всяка седмица в понеделник сутрин да си точа поялника на наковалнята