лака е нанесен добре. По съветите тук напръсках добре и оставих да се стече. съхна два дни на около 20 градуса. Втория ден загрях над 25. Платката почти не е виждала светло. само 1-2 минути за оглед на светлина (в другата стая). Изглеждаше равномерно нанесен, с изключение на 1-2 прашинки.
Разредих пакетчето от 150 гр. в близо 8 литра вода, но мисля да допълня тубата до 10 литра. Цял късмет си е че NaHO е още в тубата от минерална вода. Дочух че други хора са се опитвали да го разредят в пластмасово шише и разтвора бързо е намерил път навън.

Ми натриевата основа е 7 гр. на литър. Аз го правя 3,5 гр. на 1/2 литър. Това е грубо една чаена лъжичка. Разтвора като поседи ден-два на открито и не вече не става. Аз затова си бъркам по много малко и го хвърлям после. Може би ако се заджурка с дестилирана вода ще изкарва повече време - ама си е егати разхода. Основата се свързва с калция (котления камък) и прави калциев карбонат и затова не получается да се ползва дълго.

Газта е "магия" - спирт не става, бензин не става, нафта не става - ГАЗ. Ама и много зависи каква е - има една дето разтваря тонера - с нея се работи много зор - много внимателно.

Няколко пъти учих урока че основата натриевата след разпечатване на опаковката има такава хигроскопичност че става смрад след време ....
Иначе с тая газ и тва мазане , пък и не ставало с друго ... ? Аз правя следното когато принтя на паус - слагам отпечатаното паусче да посмуче коресилинови парички в голямо затварящо се бурканче , един сантим корсилинче на дъното му стига . Ако отпечатъка е по-голямшък не е проблем да се навие на рулце , 20-30 минути задушаване са предостатъчни ама за по красиво го повтарям процеса след едно бързо сушене.
Идея за по-добри резултати е ваничка (полиетиленова !) с капак , и някаква цедка в/у която да се слага отпечатъка за да е на няколко СМ над кореселина.
Проявяването винаги в пресен разтвор на основа и винаги да е мнооооого като количество - бързо се насища ( тез сините облачета от разтворен резист са показател за това) и това пак може да доведе до неравномерното проявяване .

Това с кореселина и аз съм го чувал ама не съм го пробвал. С газчицата си става идеално. Така си работя от години не само за платки. Пък и е доста по-агресивен метод от кореселиновите пари - газта прониква дълбоко в отпечатъка и черното става много плътно.

За количеството на проявителя не знам, ама аз с половин литър успявам да изджуркам три-четири платки 15х15 ако са една след друга. Ама ако е през ден два - не става. Натриевата основа че си е хигроскопична така е. Има една дето е на кристали като захар - разтваря се по-добре. Другата дето е на люспи се разтваря трудно.

добавка : малко показно

само дето бързах и не изчаках да се разтвори хубаво основата, че се наложи после да ретуширам ...

Платката е двустранна, експонирана на веднъж, проявена на веднъж и ецвана наведнъж. Съвпадъка е повече от приличен за прототипни нужди.

Доста добре изглежда.

Взех аз трихлорид килограм на прах е май по точно на гранули.

Имате ли рецепта как се разтваря за нормално протичане на разяждащия процес не искам да е много бавно, но не и бързо .

Или да експериментираме?

Оптималната концентрация е 20 - 22 %

200 ml вода - 150 гр. FeCl3

Ето го и моето първо творение с Positiv 20. Почти нищо не стана. Ползвах стъкло, върху две табуретки. Върху тях сложих фолиото и платката и ги затиснах със няколко CD устройства (дефектни, но ако бяха работещи на-дали щеше да има по-добър резултат). Осветявах 5 минути. Проявих в разтрвор, който е може би на един месец - стана доста бавно (10 мин), но така май е по-добре.
Интересно е че пистите по 0.2 мм (долу, вдясно) станаха горе-долу добре, което показва че притискането ми е наред - не ми трябва вакуум. Проблема е главно в две неща:
1. въпреки че фолиото е за лазерен принтер, тонерът се "разлива" по него. т.е. има тонер и на местата където не трябва да има.
2. По съвет на някой тук оставих лака да се стече по платката. Така в долната страна (на снимката ляво) някои обаласти останаха изцяло покрити с лак след проявяването - вижда се отчаяните драсканици със макетно ножче, а в горната страна (дясно на снимката) не е имало достатъчно дебел слой за да издържи и е станало на решето. По средата се виждат малки дупчици от паднали прашинки тонер. Минаването с газ за осветление върху тонера където го имаше помогна. Всъщност първоначално печатния оригинал беше много по-зле, но попълних някои дупки с маркер.
Според мен къде сбърках:
1. Май все пак си трябва мастилено струен принтер.
2. Не е добре да се цеди. Обаче като го напръскам и става на капчици. Платката е обезмаслена - не е от това. Като се стече капчиците се изравниха и стана идеално гладка повърхност. Може би ако почакам и без да я цедя ще се изравнят.
3. Трябва да осветявам още малко време. Преекспонирането с малко няма да навреди. Предполагам че със стъклото 7 минути ще е достатъчно. Като намеря плексиглас мога да го намаля на 3.

Съвети?

Пробвай с паус и уплътняване на тонера над коресилин , пауса е прозрачен за УВ. Времетон на експониране го определи като закриеш част от платката с черен картон които преместваш по време на експонирането за да получиш сектори експонирани през 1 мин ( примерно) , това във фотографията му викаха клин тест или нещо подобно. В рекламна агенция/печатница могат да ти експонират филм . С мека четцица по време на проявяването избърсвай платчицата , засичай времето и остави да се проявява с още 20-30% от изминалото. Преди пръскане с позитив го охлади флакона , препоръчително е и изпичане на резиста след напръскването. Работи на жълта лампа , отмитите писти може да са от осветяване на платката преди експонирането, тънък/неравномерен или незасъхнал резист четката помага за местата кадето проявяването става по-бавно.

Това с оцеждането може да се ползва, но само ако жертваш частта от платката дето остава оцеденото. Това за лазерния принтер и фолио vs паус го писах по горе - с фолио става ама трябва принтера да може да печата качествено върху него - последния дето съм имал и е можел да го прави е LaserJet 5P (1995 г.) Следващия (LJ2200) и по-следващия (LJ P2015) не могат - оставят кухини в пистите. На паус обаче нямам проблеми - за по едри и груби неща си става. За по-финните (под 0.3 мм) - фотонабор.

работя с 60W крушка през диод, в съседната стая, вечер. Максимално внимавам да не се освети. За изпичането не знам. Четох в тази тема че най-добре ставало ако изсъхне на стайна температура. Аз го оставям най-малко два дни - така или иначе имам доста друга работа.
За паус - не знам - обикновено всички пътечки са ми >=0.8мм. Обаче тук, там се налага да пусна някоя пътечка между 2 пина на 0.1" или пък някой дребен корпус. С паус ще стане ли?
Старая се в тези случаи да не падам под 0.4мм. Иначе с тонер трансфер съм пускал пътечка под 0805 - не беше много по стандартите, но работеше.

10 mila съм постигал с паус/кореселин и експониране на слънце , не са проблем . За съхненето стига една нощ на тъмно. Мисля следващите платки да ги минавам на сух резист и ламиниране