Май за трети път го пиша.
По отношение на генерациите схемата е общ колектор.
Резонансният кръг е : Кварца (в случая ПАВ резонатор) , паралелно на него - последователно свързаните С3 и С4 , плюс капацитетите на транзистора. Схемата спокойно може да работи без L1, но тогава би трябвало изходът да е от емитера например, което влияе на резонансната система. При свързването на схемата има развръзка между товара и резонансната система.

Ицо, ние с тебе май сме чели от различни книги.

Я ми обясни какво пише в твоите книги: как се получава положителната обратна връзка при тази схема?

Кварц на 433 MHz като индуктивност, шунтиран с 2 резистора от по няколко килоома - не ти ли изглежда странно?

Ся, C1 е пределно ясен, да не го споменаваме повече.

Схемичката и без C3 ще върви някак, единствено необходим е C4. Не забравяйте паразитните капацитети на транзистора.
Затова казвам, че е голям компот/боза, особено странните L2,C5.

Ама стига сте дъвкали схемата - очевидно както е така работи някак си. Кажете как да се усъвършенства - дори и с цената на приемливо усложняване. Както вече казах, дори и така, тази схема работи по-добре от някой купешки еквиваленти.

C3, C4, L2, C5 образуват съгласуването на изхода към антената, но понеже за антената нищо не пише си стоят малко висящи.
Всъщност в Гугъл излизат доста подобни схеми.

Каква ти е антената, захранване, модулация, транзистор... Не обещавам, но ще се напъна да си спомня нещо.

Най-честo Helical (спирала) поради що годе ограничено място. Знам за недостатъците на този тип антена - попрочел съм това онова все пак. Транзистор - или BFR93A или BFG97 или 2SK3838 (тука зависи от настроението ми ). Модулация - АМ. Захранване според зависи - между 3 и 4,5 волта.

Уф, под модулация исках да кажа колко волта, а за захранването кажи и колко ток можеш да прежалиш или гледаш макса на транзистора. А при тези ниски напрежения разликата между 3 и 4.5В е по-голяма отколкото изглежда.
Ама май се досещам: нещо ситничко на литиева батерия. Ако е така кажи само за тоците.

Най-гадното е че товарът е неизвестен (за мен де) щото изчислението е пипкаво, аз съм забравил и нямам литературата.
Иначе изкопах е-копие на култовата за мен книга "Генератори" от която научих мнооого навремето и която има малка особеност: никога не съм успял да изчисля генератор спазвайки методиката и, дори програма за Правчо бях направил и пак...
Я да я шляпна тука - нещо като последна обител, че навсякъде я затриха а за хартиен вариант не може да се говори. Все за някоя справка/пример ще потрябва.

________
Рек, приставката .djvu май е най-безвредната и като се вземе впредвид компресията...

Ами на толкова волта на колкото е всичко - предавам цифрови сигнали. Ток мога да прежаля много - батерии АА или ААА, 2бр. или 3бр.

Бате,
тъкмо се чудех откъде да намеря книгите, и Бонго ми свърши услуга Страници 145 и 146. Двата резистора наистина шунтират резонансната система, но без тях няма как.
По отношение на подобряване работата на схемата - мощността зависи до голяма степен от тока (консумацията). Също и от обратната връзка , т.е съотношението С3/С4 . Според мен най-голям потенциал има в съгласуването на изхода L1/L2/C5 и в антената. Спиралните антени са добър компромис, но са малко капризни към настройката- резонансът им се настройва с точнст от четвърт до половин навивка. Ако някой иска мога да му измеря спирална или друга антена

Младежо Ицо!

В безспорно тебе има потенциал! Въпрос на време е да станеш депутат или поне общинар. Умееш да казваш много, без да отговаряш на поставените въпроси. А въпросът беше: "Откъде се взема положителната обратна връзка?"
Схемите, които си цитирал, не дават отговор на въпроса, защото описват друга ситуация. Ама за да го разбереш, трябва да ги погледнеш. Реда, в който са свързани компонентите, има значение.
Не всеки 4 диода са Грец! Не всеки резонатор е бобина!

По въпроса за мощността:
1. Трябва да се вдигне токът - отлично попадение. Това е най-удобно да се направи с намаляване на емитерния резистор.
2. ВАЖНО: трябва да се намали характеристичното съпротивление на резонансната система. ТОВА ТИ ЩЕ ГО ОБЯСНИШ!
3. Избраното съгласуване е много добро, ако не са известни параметрите на антената. Препоръчвам да не се пипа.
Аз просто бих добавил още едно стъпало. Така ще има с поне 20dB по-добро изолиране на влиянието на антената върху честотата.

Бате,
Нали питаше за книгите.
Книгата "Генератори" на проф. Христо Тихчев е буквар в областта. Даже ти намерих и страницата , да не се хабиш. Между другото, още веднъж - благодарности на Бонго за книгата.
Ако все пак не ти се чете -елементарното обяснение е, че положителната обратна връзка се получава от кондензаторите C3 и C4, които образуват капацитивен делител от изхода(емитера) към входа(базата). Класическа схема Колпитц, както вече писах - не виждам какво толкова има да се обяснява. "Капацитивна триточкова схема" е точното наименование.

По темата за мощността:
1 . Така е, резисторът трябва да се намали. Обаче! Когато е много малък , частично шунтира резонансната система. Затова, когато резисторът е малък, примерно под 100 ома, е добре да се свърже последователно индуктивност, която да е с по-голям импеданс на работната честота примерно 300-1000 ома. Не е хубаво да е с прекалено голяма стойност , заради паразитните резонанси.
2. Характеристичното съпротивление няма как да се намали - не можеш да влияеш много на ПАВ резонатора. А много ще се радвам, ако ми обясниш защо е важно да се намали.
3.Е това, вече съвсем не го разбрах - как така е добро съгласуването, като не е известен импеданса от едната страна ?? Аз мога да го "пипна" но ще трябва да го измеря преди това.
4. По отношение на стъпалото си напълно прав. Мислех да го предложа, но се отказах заради желанието на питащия да остане проста схемата. Изолацията е плюс, но по-големият плюс ще е усилването 10-15 dB.

Брейй, големи дебати му ударихме!

Не съм те питам кои са книгите. Вярвам, че в книгите пише верни неща. Питах те ти да обясниш какво си прочел в тях. Оти там са възможни изненадиии...
Резонансната система е L1 : C3, C4. Там може да се промени, макар че конструктивно е трудно.
Намалявайки емитерния резистор, наистина увеличаваш шунтирането. Но % от енергията, която отива в него, не се увеличава, защото пропорционално пада и входното съпротивление на транзистора.
Какво означава "добро" съгласуване при неизвестен импеданс? Отговарям:
Има много начини за съгласуване на антената. Всеки от тях е оптимален за даден импеданс и лош за друг. Някои са по-добри, някои са по-лоши. Вариантите с прецизно съгласуване на импеданса обикновено имат повече елементи и освен това са добри само за тесен диапазон параметри на антената. При евентуално разсъгласуване в изхода си дават "сериозно" разсъгласуване на входа си. Избраното решение е просто, дава "някакво" съгласуване с антена ( най-често капацитивна ). Не знаравяй, че параметрите на антената МНОГО зависят и от това къде и как е поставена. Другото важно нещо е, че поради индуктивната връзка оказва слабо влияние на трептящия кръг, който също влияе на изходната честота. Резинаторът не е панацея. Когато не знаеш с какъв товар си имаш работа, това решение е добро. Ако знаеш - там вече е друго нещо. В индустрията много често се приемат подобни "неоптимални" решения, защото се адаптират към условията.

Сега май разбрах защо с тебе трудно се разбираме - ти май бъркаш кое е емитер, кое база, и кое - колектор.
Цитирам: "кондензаторите C3 и C4, които образуват капацитивен делител от изхода(емитера) към входа(базата)"
Другият вариант е с тебе да зяпаме по различни схеми ... Аз гледам схемата, която е дал Каспаров.

Като гледам какъв дебат се заформи - да си кажа и аз мнението.
Струва ми се, че Zaphod има право.
Схемата и според мен е обща база. Защо обща база - ми зашото за резонансната честота ПАФ филтъра има минимален импеданс (да приемем че е = 0). Така базата е замасена по променлив сигнал през него.
Относно генератора - това е наистина капацитивна триточка с последователно захранване по изход (през Л1) и паралелно по вход. Какво означава капацитивна триточка - транзистор с бобина между базата и колектора(Л1) , с капацитет м/у емитера и колектора(Ц3) и с друг капацитет между емитера и базата (Ц4). Та Ц4 е свързан към базата през нулевия импеданс на ПАФ филтъра за резонансната му честота ...
Ц1 окъсява по променлив сигнал горния край на Л1 (окъсява батерията) и така Л1 през Ц1 и нулевия импеданс на ПАФ-а се свързва към базата.

Та кои са честотно задаващите елементи: Л1, Ц3,Ц4 и всички паразитни на транзистора. Наистина ако сметнете честотата на Л1-Ц3 тя е малко над 550МХз. Като добавим паразитите на трянзистора, монтажни и др. - тя ще е по-ниска.

ПАФ филтъра е честотно-определящ елемент и определя точната работна честота на генератора. Само при нея импеданса му е = 0 и условията за самовъзбуждане на капацитивната триточка Л1,Ц3,Ц4 са изпълнени (баланс на фази и баланс на амплитуди)

R3 е отрицателната обратна връзка по ток на транзистора, която заедно с R1 и R2 задава и температурно стабилизира работната му точка.

Л2 е за някакъв вид съгласуване на антената към изхода на генератора, а Ц5 е за постоянно токово развързване на антената.
R4 не ми е ясен за какво е. Обяснението, че предпазва Ц5 от пробив ми изглежда смислено, не нямам представа защо е толкова нискоомен (200ом) ?!?

Схемата е много добър пример как с МИНИМАЛЕН брой компоненти може да се направи някакво що-годе РАБОТЕЩО решение и то само за много малки мощности. (иначе не се покриват никакви RF стандарти) Много е подходяща за любителски изпълнения. Едва ли ще я видите да се използва в сериозна електроника отговаряща на някакви RF стандарти ...

Та това обяснение струва ли ви се смислено? Може и да греша и ако е така - ще се радвам ако ме поправите ... Винаги мога да науча нещо ново - като правописа на "радЯтор" например ...