Е, не ми допада варианта с пружинките. Става наистина, но ми се струва, че "подобрения" вариант е по-истински. Иначе паста при всички случаи ще има.
Няма да има паста само ако намеря някъде от гумените термоизолации (едни тъмно-сиви са) ... Къде продават такива чудеса в Пловдив?

Още не съм смятал с точност мощността разсейвана от транзисторите, но ще го направя. Схемата съм я постнал в темата за драйвера за биполярния степ-мотор във форума.
Мощността в статичен режим на транзисторите няма да е повече от 2-3W, a при превключване - ще трябва да я сметна. На око общо около 4-5W. на транзистор.
Във всеки момент работят 4 транзистора - значи общо за всички около 20-30W.

Има още един вариант за монтажа на транзисторите. Завърти ги на 180 градуса, така, че изводите им да се паднат по периферията на платката. На горната страна на платката оставяш големи падове, без отвор. Монтираш с по-голяма спойка. Може да подгънеш краката на транзисторите върху падовете. Тоя монтаж, естетически изглежда леко "сделано" но за ремонт е доста удобен. Също така, решава проблема с "нанизване на транзисторите на платката" занимавката с центроването им, наместване на подложките и т.н.

Това е наистина свежа идея. Струва си да помисля над нея.

itso.t,
Относно конструкцията идеята е добра, но опроводяването на платката е проблемно. Трябва да се разкарат дебели пътеки из цялата периферия на платката заради транзисторите. Пак опираме до някакъв компромис - или с конструкцията- или с опроводяването...

То - пълно щастие няма

Мисля, че с ваша помощ стигнах до някакво решение, което ми изглежда работещо.

Благодаря на всички за идеите, забележките, коментарите и помощта.

Ще свърши ли работа, ако транзисторите се прави и радиаторът е перпендекулярен на платката. Така правят аудио усилвателите. Варианти има и как да се закрепи платката към радиатора.

@emilvtc:
На какво си чертаеш 3D-изображенията на платките?

marcuka68,
Става и както ти предлагаш, но исках конструктива да стане с малки размери и тънък. Освен това да не зависи към радиатор или към друга метална част ще се прикрепи.

dan, Използвам SolidWorks. На него проектирам конструктивите на изделията и в частност плейсмънта на компонентите върху платките (ако е критичен за конструктива разбира се).

Оказва се, че един сложен компонент за PCB CAD програмата ми е по-лесно да го начертая в Солида като 3D и после да го импортна в P-CAD като DxF, отколкото в P-CAD да се гърча да му чертая механичните размери ... Така на почти всеки компонент в P-CAD имам и 3D компонент в Солид-а. Нещо повече - повечето сериозни производители на компоненти за ел. индустрията предлагат и 3D модели за тях. Примерно - производителите на конектори и др.

ебе .. предлагат те, не знам кои ползваш ама на 5 имат на 10 нямат ... повечето ми се налага да го чертая, пък като дойде някоя по засукана кутия какво псуване пада щото обикновенно им дават само габаритни и присъединителни размери .....

п.с. може да си направим една библиотека за споделяне на 3Д модели, и аз съм натрупал разни елементи, само дето сега ако ме питаш кой какъв е .... имам лошия навик да ги разхвурлям по проектите и да ги наименовам 1,2,3,....

За всяко транзисторче фрезоваш правоъгълно отворче , изводите подгънати и запоени за платката , отдолу на платката подлагаш 3-4мм алуминиева ламаринка ( с правоъгълен отвор в средата за да не опира в спойките на останалите елементи) към която завинтваш транзисторите , платката и транзисторите към ламаринката с къси болтчета , на платката да има няклко отвора през които с други болтчета (гоолями ) фиксираш тоя сандвич към радиатора на местата кадето имаш ламарина по периферията на платката не е проблем да минават силовите писти (горен слой) , ще имаш и здрава опора за конекторите и по-тежките чаркове. Предимството е че цялото това нещо се монтира към радиатора само с няколко винта , когато е свалено има ламарина достатъчна да го хлади като за бърза проба а и спойките са ти достъпни . Който е ремонтирал автомобилни усилватели би се съгласил с мен
Изолирането може да стане с полиамидна лепенка .И запояването след стягането !

sigkill, много сложен ми изглежда за изработване и сглобяване конструктива който предлагаш. (Машинната обработка на планките и др.) Освен това за всяка нова разработка трябва да се изработват нови планки. Т.е. компонентиите не са "стандартни".

Тони, с размерите на кутиите проблема е сериозен. Даже сериозни фирми като Бопла нямат някои от важните рзмери. И аз меря с шублера като луд кутията, докъто и смъкна всички размери ... Сега правя мини-CNC машина с която със спецялен "опипвач" се надявам да мога автоматично да смъквам размерите на каквито и да било детайли.
Обсъждания конструктив в темата е за драйвера на стъпковите мотори на машината...

А за библиотеките - незнам шерваш ли с други общи библиотеки, но аз имам такъв опит с библиотеки на P_CAD-a. Поддръжката им е сложна работа и опита ми подсказва, че начинанието едва ли ще е успешно ...

Така е с компромисите. Ето ти идея за още един...
Обръщането на транзисторите така, че изводите им да се падат на лявата/дясната страна на платката за всяка четворка, не решава ли проблема с "разкарване на пистите"?

Да, има подобрение по опроводяването, но все още пътеките са по-големи от вариянта от картинките. Въпрос на компромис

Планката е с форма подобна на рамка , какво му е сложното - режеш на лазер , навиваш резби . Измисли си няколко стандартни размера - бих предложил еврокард стандарта 160*100 , кратната му половинка и този средния ( 220*160 ..не съм сигурен ) , за платките си правиш шаблонче по тях . С по-дебела подложка ще бъде много здрава конструкция .