Опитвам се да измисля лесен и ефективен конструктив на устройство (спеп мотор контролера от друга тема във форума). Има 8 транзистора TO220, които трябва да се закрепят на радятор и в същото време да са запоени на платката. Платката също трябва механично да е закрепена към радятора.
Целта е устройството да е лесно за сглобяване и в същото време да се гарантира добър термичен контакт на транзисторите с радятора.

На картинките по-долу се опитах да адаптирам една идея (КОЯТО ВИДЯХ ОТ ДРУГО УСТРОЙСТВО) за моя
случай. Транзисторите са запоени плътно от долната страна на печатната платка, а тя чрез винтове се закрепва към радятора. По този начин тя притиска и транзисторите към радятора.

Какви недостатъци и потенцялни конструктивни, механични, контактни и др. проблеми виждате в конструкцията? Сещате ли се за по-ефективно решение на проблема?

Бях правил подобна конструкция преди време , лошото беше че като изпатка единия транзистор , трябваше да се развият всички останал ( а в моя случай 12) за да се махне радиатора и да се поднови транзистора.

радИАтор
потенцИАлен
Аз съм го правил с триаци (в моя случай), разположени по периферията на платката.
Щом искаш и самата платка да е закрепена за радиатора- има едни много подходящи Г-образни профилчета с резбичка за М3.

E, навремето питах за образУванието, сега за радЯтор и потенцЯлен ... Със сигурност ще ми помогнете да науча как се пишат правилно и други думи, благодаря Ви за което.
(Добре че не четете писмата ми на английски, испански и руски които пиша понякога ... Там пък колко ли грешки ще ми откриете )

Бъллгарския език се променя, и както използУвам вече е използвам, така може би трабва и радИАтор да стане радЯтор... Я=И+А Знам ли ... Да го мислят филолозите. И те хляба трябва да си изкарат ...

getzata, идеята е само с 4 винта да разглобя конструкцията. Явно ти си захващал всеки един транзистор с индивидуален болт за радИАтора. Това се опитвам да избегна.

dan, не разбрах каква е идеята с тези винкелчета.

Може би трабва да използвам 4 бр. пружинни планки за всеки от четирите винта, които да притискат платката - а тя транзисторите. Да използвам нистанционни колонки с резба М3 закрепени за радиатора, като в платката да разпробия отвор Ф6мм през който те да преминат и леко да стърчат над нея. Така прижинните планки ще се стегнат до упор към колонките и изцяло "пружинно" ще се притисне платката към транзисторите и радиатора.

Трябва да има метални планки които да притискат транзисторите. В противен случай, след време платката ще се деформира и притискането ще е неефективно. Има и още един дребен проблем - монтажът на транзисторите. Трябва да се запоят към платката след като са стегнати към радиатора, иначе няма как да е сигурно, че лягат добре на радиатора. Т.е. слагаш ги на платката - стягаш ги - запояваш ги.

От температурните разлики и механичното усилие платката ти ще се изкриви, което ще доведе то напукване на пътечки и метализации...

В готовите устройства които съм виждал над транзисторите има изрязано прозорче - да можеш да ги завинтиш все пак и за визуален контрол.
Ако разчиташ само платката да ги притиска ще трябва да направиш натиска мижав (напр. като в графична карта на компютър) и да ползваш топлопроводяща паста за процесори например - ще оскъпи с лев-два...

Варианта не е ремонтопригоден или пък е ненадежден. Вариантите при твоето решение са два, транзисторите да се закрепят за радиатора с болтове, след това да с енанизва платката и да се пои, виждал съм подобни решения, смяната на еидн ранзистор е повече от приключение.
Вариант 2 транзисторите да не се закрепят на платката а да се разчита на натиска на самата платка ... дори и с дебел текстолит ялово решение.

Варината да са ти по края, така че болтовете да са видими е добър, компромис м-у това да има добър контат и лесно да сермеонтира, ще се отвиват само блтове без да се разпояват всички транзистори.
Друг вариант на твоето решение е да има междинна планка която да минава над транзисторите, на която да е резбата, в случая имаш винтове от към другат част на радитора коит минават през транзистора и се завиват в тази междинна планка да я наречем, също е лош вариант малко моткав от към монтаж.

Вариант друг модел транзистори в SMD корпус, които могат да топлоотдават и от двете страни, там разчиташ само на натискаот платката отново но вече ще е по добър резултата, но зависи какви загуби очакваш.

Друг вариант при твоята кнструкция междинен детал м-у транзистора и радиатора. В този слуай монтажа е от долната страна на детайла, разбира се главата на болта влиза във освобождение, минава през транзистора и отгоре с гайка. Предимство може да се изолира лесно. Самият междинен детайл го захващаш към радиатора с болтове, от страната на радиатора по добре тъй каот може да са повече, или от страната на платката, применро по 1 от ляво и дясно. Това на мен ми изглецда най-удачно.

ТоНи и Бонго са прави - правят се отвори в платката над болтовете за закрепяне на транзисторите (за да може да се разглоби в случай на ремонт) и монтажа върви в следния ред:
1. Закрепят се транзисторите за радиатора с болтовете, за да се гарантира добро топлоотдаване, а не да се разчита на натиска от платката, което на всичкото отгоре е и зле за самата платка.
2. Платката се нанизва върху транзисторите и се закрепя с дистанционни втулки (там където си сложил 4-я болта е ОК) за радиатора
3. След като всичко е стегнато се запояват краката на транзисторите за платката
Прави се така, за да не остава механично напрежение в краката на транзисторите след монтажа, ако първо са запоени за платката. Защото особено след като краката са огънати под прав ъгъл се отслабват много механически и при едни термични разширения/свивания има опастност някой крак да се скъса. Провери в дейташитовете на производителя на транзисторите какви са им изискванията за радиуса на огъване на краката при такъв монтаж. Вярно е, че тоя тип монтаж не е много ремонтопригоден, но поне е изпитан, че е надежден механически .

Ако температурите са под 100 градуса Целзий и са спазени стъпките в предния ми пост няма опасност от такова нещо, дори и материала на платките да не е кой знае с какво качество .
Най-важното е да не остава механично напрежение след сглобяването .

Опитах се да се съобразя със забележките и идеите ви и стигнах до конструкцията от прикачените картинки по-долу.

Не искам всеки един от транзисторите да го закрепвам с винт за радиатора. Наистина с отвор в платката над всеки транзистор ще имам достъп до болта, но в този случай платката ще трябва или да се държи от спойките по краката на транзисторите, или да е закрепена с дистанционни фтулки. Много отвори в радиатора, резби, втулки, сложно сглобяване/разглобяване...

Искам само с 4 винта да мога да разглобявам конструкцията.

Минах през варианта с транзистори по периферията, но като цяло габаритните размери се получиха по-големи от тези в момента. (имам варианта в Солида)

Сглобяването и запояването на транзисторите е както го описва Димитър, но предполагам няма да е критично и ако транзисторите се поставят на платката, притиснат се на ръка към нея и се запоят един по един. След това платката с транзисторите се "нанизва" през дистанционните (шестоъгълни) дистанционни втулки и се долепи към радятора (поставя се изолация ако е необходимо). След това с пружинни планки и 4 винта се притиска платката (а тя транзисторите) към радиатора.
Пружинните планки притискат транзисторите в "средата", така че не очаквам деформация на платката. Така притискането зависи единствено от "коравината" на пружиниращите планки и може да е силно ...

Относно избягването на нагряването на платката - може би ако фрезовм платката отстрани на транзисторите (вътрешните) ще се намали предаването на топлина към платката под кондензаторите и процесора. Платката в областите над транзисторите ще се нагрява, но това няма да пречи (както казва и Димитър). Там мисля да не прекарвам пътеки. Може би трябва да направя (за спорта) теппературен анализ на платката в Солида за да видя температурната и диаграма ...

Само трябва на намеря (или изработя) подходящи притискащи планки. От къде в БГ мога да намеря подобно чудо (ще ми трябват 16 бр. за четирите контролера които ще направя) ? Ако няма стандартни такива може би трябва да ми ги отрежат на лазер от някаква неръждавейка или ...

Виждате ли отново недостатъци в "подобрената" конструкция?
Има ли какво още да подобрим в нея?

Запояването трябва да е след стягането към радиатора за да не остават механичните напрежения. Всякакво запояване, преди това ще остави после напрежения, които комбинирани с температурни разширения/свивания няма да има какво да ги спре евентуално да направят беля . Дори и 1 десета от милиметъра да има разстояние между транзистора и платката или да е малко на криво и това трябва да отиде някъде, след като се стегне и ще отиде точно в краката на транзисторите. Нямаш си на идея такива сили какво могат да направят с краката и отворите за запояване по платката. Дето се вика - питай патило, та да ти разправя за какво иде реч .

Именно за това ви питам и обсъждаме варианти
Кой знае - конструкцията може да се окаже подходяща и за ваши приложения един ден.

Ок. Значи транзисторите ще се запояват след сглобяването на конструкцията.

Имаш ли идея каква ще е максималната работна температура на транзисторите?

Ама ако не става дума за работа "на ръба" наистина можеш да ползваш платката като притискачка - завинтваш я с болтчета на които са надянати пружинки. Това ще иска "компютърджийска" термопроводяща паста но те напоследък поевтиняха много. Единствено трябва да внимаваш да не попаднеш на някоя амалгамна - те са несъвместими с алуминия.

В някои електрожени силовата част (японска) е в кутийка запълнена с термопаста. От едната страна има пластинка за закепване на радиатор а от другата са контактите. Добра идея ама това което аз съм срещал все изгаря - може да не са виновни японците.