импулсните захранвания са за мазохисти - това е ясно. гледам да ги огранича, но понякога се налага. Опитвам се да направя зарядно за акумулатор - виж схемата по-долу.
Проблема е че на гейта на мощния транзистор Т2 напрежението се покачва изключително бавно

на схемата съм объркал захранването - 15В е, а не 12
R3 e 12V акумулатор, а не съпротивление. Сложено е условно там.

На фиг.1 е включена цялата схема. R1 е 20к, на което се дължи малкото изместване спрямо края на импулса. Синята график а е на гейта на Т1, а жълтата на гейта на Т2. Синята сонда е х10
фиг. 2 - смених R1 с 240 ома. Няма кой знае колко голяма промяна на гейта на Т2. Дори и без Р1 - същата работа. Схемата е без товар.
фиг 3. гейта на Т2 е развързан от Т1 - т.е. Т1 си щрака добре.
фиг. 4 - тук синята сонда е на изхода на Т2 - въобще не го интересува че се опитвам да го накарам да цъка с 50% запълване. Товара тук е включен за разлика от другите графики.

по спецификация Т2 има входен капацитет 1.1 nF (гейт-сорс предполатам).
.... Докато го писах и разбрах откъде идва проблема. Сметнах, че при R2 = 1к входния капацитет на Т2 ще се зареди за близо 4-5 us .... което се вижда и на графиката. Е, малко по-зле е на графиката защото за 3 us би трябвало да е зареден на 95% и напрежението гейт сорс да е достатъчно малко че да изключи транизистора, но това се случва чак около 5-тата us.

Аз лично виждам 2 изхода:
1. R2R ОУ ... ненужно скъпо
2. още един транзистор вместо R2 който да се включва обратно на Т1 да свързва гейта на Т2 към +15В .. обаче малко съм блокирал и не мога да го измисля.

вариант 1: highside драйвер
вариант 2: правиш си драйвер = голям гърч
вариант 3: махни мосфета дето го ползваш за драйвер и сложи биполярен в ключов режим с колкото може усилване - аз ползвам BC807 с R-че дето да може да го накара да си пусне 500-те ма дето му дават по книга. Запушващия R колкото може по-малък и съблюдавай ватовете. Да не сложиш някво мижаво 0603 - ще се опече.

Греенето в мосфета доколкото съм забелязал е от плавно запушване в много по-голяма степен отколкото в плавното отпушване.

Диода е прекалено малък. Слагай MBR1640 да ти е мирна главата.

А с какво би-полярния е по-добър от мос-а в случая. BC807 има максимална мощност 310 mW. това е 20 мА при 15В. Мосфета дето го ползвам е с макс. ток 100 мА. при 20 мА и 5 ома съпротивление на прехода разсейваната мощност е 100 mW - т.е. мога да му сложа 2 пъти по-малко съпротивление. просто ми изглежда малко тъпо да изхвърлям 40 мА само за драйв на мощния транзистор. Пък и не знам до колко ще подобри нещата това.
Сметките са малко груби, но реалните стойности не са далече.
относно вариант 1 и 2 имаш ли някакви предложения. особено вариант 1. 2 е за краен случай, стига да не е прекалено сложно. В краен случай ще взема един R2R ОУ и ще го щракам без обратна връзка...

На емулация със R2 = 100 се получава 0.8us закъснение, което е доста по-малко от 5s. Тока през Т1 ще е около 150mA, което си е чиста загуба ... но пък е просто

едит. забравих мощността. повече от 2W. трябва да има и др. изход.

Що не използваш специализирана ИС.

Не търсих много, но не намерих подходяща. Дай някакъв пример който може да се вземе от комет или футурел примерно. Някои който знае какво търси може да има повече успех.

пробвах с 100 оМ / 0.25 W резистор за около 2 сек. работи. но на втората секунда резистора се напича. Зле ще изглежда този 2 W резистор там ... въпреки че бобината също не е малка. по-лошото е че 2-та вата топлина в затворено пространство ще причиняват повече главоболия от топлината на мощния транзистор даже ...

Покачва се бавно защото гейт капацитетът на такива фетове е голям, един-два нанофарада
примерно. През 1 кило какво да очакваш.

Очевидно се опитваш да разбереш кое как и да научиш нещо. За да промениш положението,
едното кило дето дърпа гейта нагоре трябва да го смениш с активно дърпащо нещо, някакъв
транзистор (който също трябва да се управлява но ще има много по-малък капацитет на гейта
и т.н.).
Ако просто искаш да го накараш да заработи, можеш да ползваш готов MOSFET драйвер,
нещо от рода на MC33151 , те правят именно това.

Схемичката ти ми мяза на нещо от Тина пък тя хабер си няма от импулсна техника, в това можеш да ми вярваш. Освен това акумулаторът е по-скоро ценер със съпротивление.

Ама какви са тези екзотични съпротивления за R1 и R2? Ако имаш 1нФ гейт-сорс за Т2 смяташ ли колко е реалният: капацитетът гейт-дрейн се умножава десетки-стотици пъти в схема с общ сорс! И при тези мижави токове що не караш на биполярни?!

Освен това за тази цел си има готови чипчета. Ако искаш изчакай до понеделник вечер да ти кажа как хората зареждат аварийна 7Ач батерия в табло с аларми само с чипче, индуктивност и диод.

Edit: К'во става ннам, ама преди да публикувам рефрешнах и ми се появиха само 3-и поста - това за което писах, а след публикуването вижте къде отидох

А какво ще кажете за този драйвер: TC4428. При 1 nF включва за 25ns.

Това отдавна го разбрах по трудния начин. Затова бобината липсва в емулацията, пък останалото го докарва близо до реалната схема. В схемата, която постнах тук използвах Тина само за да я начертая. Не съм я пускал в емулация. Екраните от скопа са от реален скоп с реална схема, а не от тина.
Искам да ползвам мосфет, а не биполярен защото захранващото което ще ползвам е 15В и трябва да заредя акумулатора до 14 и нещо. с биполярен трудно ще е толкова малък пада.

Това за акумулаторите в аларми искам да го видя. аз исках с пика да му подавам PWM защото така или иначе меря ток и напрежение (в последствие и температура) за индикатора колко е зареден. Всичко което трябваше е да щракам един мосфет и да сменям % запълване. Пък и може да слагаш различни акумулатори и само да сменяш тока - т.е. не е вързано само за един капацитет. Само че изглеждаше просто само в началото. Ще ти разгледам предложението в понеделник и ще реша дали ще е нещо такова или драйвер + мощен мосфет.

С тия 15 волта няма да можеш да зареждаш до там до където искаш. Или поне това ще се случи мноооого бавно. мини на 17-18 волта. Чак 100 ома е вече твърде малко. Нещо от сорта на 470 - 560 ома.
Драйвер може да си направиш ама трябва да има мааалко закъснение между включването на единия и изключването на другия. Щото ако гейтовете им ги управляваш от едно място има един момент в който напрактика се дават на късо и се опичат за няколко секунди работа.

ТС4428 бива, ама пък не е желателно да се пуска на над 16 волта и ако капацитета на фета е над 700-800 pF трябва да има някво малко р-че, щото иначе изгаря след 2-3 секунди работа. С други думи шитня. Въобще това дето го пише в даташита е много хубаво само на четене. Като го пуснеш в реална обстановка и се опича. Даже на едно място бачкаше на 12 волта, на IRF9540 на около 1kHz и след 2-3 часа работа гушна букета.

В началото тока е достатъчно голям. После трябва да държи 14.4V в/у акумулатора. Мисля че това ще стане без проблем ако е с мосфет. Критерия за напълно зареден акумулатор е тока да падне под 3% от капацитета. Бавно става. Това е оловен акумулатор и трябва да е бавно. Бързото зареждане уврежда акумулатора. Може би трябваше да го направя с литиево йонни батерии, ама там последователно/паралелно връзване си е кофти работа. Ако някоя батерия сдаде багажа може да гръмне ако няма идивидуален монитор в/у всяка една клетка. Но със сигурност ще си поиграя и с тях. То и за тях има готови чипове, но те са предимно включваш и като се заредят ги махаш. не са предвидени да стоят постоянно в зарядното.

Не стига, особенно когато акомулатора поодъртее. Пробвал съм и не се зарежда много добре. Тока в последната зарядна фаза пада значително и мнооого бавно стига до заветните 14,4. Всъщност за бекъп се препоръчват 13,8. Всъщност ти си знаеш , но за протокола зарядно за лаптоп е идеален източник - 17 - 19 волта са и ги има на много прилични цени. Другия вариант е от комета да си вземеш от тия полските трафчета - голите са много удобни за донастройка - вторичната им намотка е отвън и се размотава лесно.

Пак за протокола - пробвал съм да си правя нещо като пуш-пул драйвер от транзистори - резултата беше топъл драйвер и студен транзистор. С единичен биполярен и пулъп 1к пък имам топъл мосфет. Абе с две думи имаш една енергия дето трябва да я изгаряш към гейта. С вдигане на честотата и тя се вдига. Аз си признавам че го карам малко на интуиция ама горе долу ги докарвам нещата.

Да но отчитанията за капацитета стават непостоянни и с течение на времето капацитета намалява. Истината е някъде по средата. Аз в момента пробвам едни стари акумулатори от UPS на 3-4 години (ползвани иначе са купени 2005). Без проблем си вдигат тока при 15 В и дори като стигнат 14В пак тока си е голям. Може би твойте съвсем са били остаряли или транзисторът е имал по-голям пад.

Мда. Взех едно от конрад. Много "добро" и даже безотказна защита от късо има ... обаче където и да го вържеш към схемата (дори и да не е захранващо) не можеш да изгониш пулсациите. мерих лаптопското захранване за 30 лв и 15 волтовия адаптер за 10 ... лаптопското дава пулсации около 200-300 mV. Не помня адаптера как беше но беше в десетки пъти по-добре. И с него се успокои АЦП-то. Читаво захранване за лаптоп струва доста ... да не говорим че обикновено държат на 3 пъти повече ток отколкото ми трябва. Това са излишни разходи ...

Тока къде ще се мери, и за там трябва да се предвиди малко напрежение.
Може да се наложи и още един мосфет за защита от обратно включване.
Аз не видях никъде колко е голям акумулатора, и не е ясно за какъв ток
е този buck конвертер. Ако може, намери си по подходящ силов мосфет, който да
е за по-малък ток но да има и по малък входен капацитет, паралелно с това
намаляш честотата на шим и загубите на входа на мосфета ще намалеят.
За управление на мосфета можеш да оформиш такава ускорителна добавка, съобразена с
токовете при теб: