Отклоняването от темата е нормално и се случва на практика винаги в разговор, не
за това говоря.
Но посоката на реакциите и емоционалната им дълбочина са повече от показателни.

Какво те притеснява в дълбочината на реакциите ?

Нима емоционалните реакции на тема как стохилядната им армия ме шпионира не са по притеснителни ?

Не че става дума за притеснение, но отговорът на въпроса ти е по-скоро "да".

Едното е реузлтат от насадени през медиите и образованието комплекси, на които
хората току търсят някакво отрициание. Нито комплексите са заслужени, нито е нужно
да се прави нещо по въпроса, човек отговаря само за своите действия и съответно
има право да се гордее само с тях.
В повечето от случаите от думата "ние" ми се повдига. Първото лице множествено
число е приложимо само когато говорещият е активен участник в описваното
действие, за всичко останало има още две лица множествено число.

Другото е част от ежедневието, и ако някои се чувстват комфортно докато
ги строяват то с други не е така. Наличието на стохилядна армия (и нагоре, това е
официалното число) до вратата ми е фактор, който не мога да си позволя
да не забелязвам, не и докато съм по-слабият.

Тук грешиш.

Говорещия участник може да употреби 1-во л. мн.ч. и когато се чувствува като неделима част от главните лица - наследник, роднина, симпатизант, съмишленик, съпартиец и т.н. , например Твоето е частен случай, ето една такава употреба

Няма как да употреби 2-ро л.мн.ч. когато се чувствува част от действуващите лица, без значение дали са живи или не, например казвайки: , означава, че не се чувствувам българин.

3-то л.мн.ч. може да се употреби, но тогава не се дава принаджленост на говорещото лице, например: Така казано не става ясно дали говорещото лице е българин по произход, или да речем унгарец. Ако обаче се употреби Ние-то става ясно като какъв се счита говорещото лице.

Това са елементарни неща от българската граматика, учудих се на позицията ти. Надявам се, да не съм те засегнал с примерите. Ако пък ми кажеш как да употребя вторите две форми на мн.ч. и същевременно да покажа моята принадлежност, симпатия и т.н. към действуващите лица ще ти бъда много благодарен.

Айде сега ще се пращаме в началното училище. Намери си учебника по граматика от 5-и 6-и клас
и го преговори.

Какво чувстваш си е твоя работа, първото лице множествено число изразява _участие_ в действие.

Желание за съпричастност се изразява отделно и изрично.

Второто лице е за обръщение към повече от един човек.

Третото е за всички останали, т.е. твоето "българите сме били еди какъв си народ" е невярно,
никакъв не си бил по това време.

Вярното е "българите са били еди какъв си...".

Но за уроци по граматика си има училище, няма да продължавам с тях. Не ме дразни незнанието
на езика, наслушал съм се на какво ли не. Именно употребата на "ние" по начин, дето някой
търси съпричастност към неща дето му се ще и той да е част от тях без да е такава обаче
е израз на комплексирана слабост и ми се драйфа от нея.
Всичките патриотарски изблици за това "какви сме били българите" отиват директно в тая
категория, намирам ги жалки.

Мда, какво ти намираш за жалко и комплекс си е лично твое мнение, а какво пише в граматиката за 5-6 ти клас е съвсем друга тема. Ако трябваше да изразяваме всичко отделно и изрично бихме превърнали езика си в Държавен вестник. Там законите се изписват така, всичко отделно и изрично, докато накрая не можеш да им хванеш спатиите. За щастие говоримия език е доста по гъвкав и позволява това, което по-горе ти описах. Но няма да споря на тема граматика, както намериш за добре така я разбирай

Нали не си мислите, че още си спомням добре к'во съм учил преди ...сет години?! Ай не ми създавайте комплекс! За сметка на това младежта (и не само) май изобщо не се занимава с подобни глупости.

Ся да си дойдем на думата за генетиката: забелязали ли сте, че напоследък мацките стават отчайващо късокраки? Гледаш я отгоре - всичкото и наред: мутричка, балкон, дупенцето е ах и тъкмо да си представиш двуметрова красавица - краченцата са като на гном. Първите години си го мислех за западен патент: нали бабите вече не ги увиват подходящо пък и кога ли ги е имало, храната е малко генна и доста по-особена и т.н.- к'во ли не ми мина през главата. Обаче след всяко посещение на БГ се уверявам в същата тенденция. Малей, след 20-30 години всички мацки ще са като римски пехотинци - да му мисли малкият Бонго



Щото тази вечер късно шефът ми се обади да търча като да съм доктор (а аз по доктори не ходя, де ), и на връщане за да видя някое дупе седнах на най-стратегическа маса (и беше свободна!): на ъгъла където централната улица се влива в централния площад!
К'во ли не мина оттам: от разгонени 12 годишни до боядисани дъртофели и нормални майки с деца. Но това с краката на младежта така ме изнерви, че даже не си поръчах втора бира.

Бонго, една приятелка работи дълги години в Гърция, беше споменала веднъж, че всички гъркини приличали на амфора в гъза За късокраки не спомням. Според теб амфори ли са или не ?

ами бонго обяснението е просто - по татово сички самки ходеха пеша, сега дългокраките си фащат по-заможен тъпкач и само късокраките ходят пеша и ти тях виждаш

Бонго явно е открил Америка Пардон, Гърция По точно генетичните заложби на местното женско народонаселение

Абе като се заселва там, във брошурката не ги ли пишеше тия неща? Или ти пробутаха демо версията с гъркинята от Евровизия?

http://www.youtube.com/watch?v=wsuPqiCjyag

Тва късокраченето и дупесеенето мисля че има нещо общо с ранното влизане в пубертет , трябва учен антропо-некъф учен да сигурни ма си е грозна тенденция ... то и момченцата са някви подобни ..ако продължава това скъсяване мъжете ще проходят на три крака след 100-на години ...

Бонго, неподправени руски дълги крака: http://www.youtube.com/watch?v=-Csy4lhr ... re=related
Какво ли не направи Чернобил ...

Стига бе. Поне в БГ това определено не е тенденция. Точно обратното, като гледам какви са тинейджърите днес... гледат ме от две глави разстояние и то отгоре. А аз се имам за с нормален ръст.

Със старшината в казармата си говорехме, той дърт, сума ти поколения му бяха минали през ръцете. И той твърдеше, че с всяко размера на кубинките расте, както и размера на униформите. Ако се загледаш на стари армейски снимки, ще забележиш, че повечето мъже са около 150-160 см. Едно време човек 170 се е смятал за снажен левент, а над 180 е бил великан. Сегашните тинове масово са по 180 и нагоре.

А и като гледам и дечурлигата са бая длъжки.

Поне в Бг си има увеличение на ръста в последните десетилетия. И определено младежите (особенно момчетата) спортуват по активно за тяло (не за спортни постижения). Просто по ентъртаймента това им вменяват. Момичетата също. Твърди се че младежите затлъстявали. Което не е вярно според мен, от мойто поколение имаше доста повече закръглени. Сегашните са си много по ОК. Поне това виждам аз като се огледам.

Точно. Преди десетина години ме взеха запас. Старшината тогава се видя в чудо, складът му пълен с обувки малки номера, големи няма никакви. Щото всяка година му карат размерите за редовния набор по норматив, ама на набора не му пука за норматива. И той вадил големи номера от военновременните запаси и ги заменял с малки, щото при ревизиите му гледали само бройката да излиза.
Та по тоя случай си изкарах запаса с цивилните обувки. Бяха като кубинки и отдалече не правеше впечатление