Честотите (или по-точно бандовете) са три: 1575.42, 1227.6 и 1176.45 MHz. На всяка честота се излъчват множество кодове, от които само тези на първата честота са публични. Останалите са военни и със специално предназначение. Има си много кораби и самолети и какво ли още не които разчитат само и единствено на цивилния сигнал (L1). Чак напоследък взеха да се слагат на цивилни превозни средства приемници поддържащи L2 и L5. Така че не е толкова безгрижно да дръпнат шалтера на L1 - бая поразии ще направят.

Какви са тия транспондери за които говориш?!

Защото точно така се сравнява, всичко друго са бакалски сметки .

Това не е вярно. Абсурдно е самолет да се позиционира по некодиран сигнал!!!

Ако беше така тия самолети щяхa да ги свалят от небето с елементарен симулатор и насочена към тях антена

За да бъде част от бордовото оборудване което може да води самолет, приемникът трябва да покрива определени норми - наричат се IFR. Повярвай няма как обикновен приемник да ги покрие. Малките самолети които имат подобни несертифицирани приемници се управляват визуално (VFR) - според тях е забранено да се ползва такъв GPS за приоритетно позициониране.

Ето по спомени компания, произвеждаща RAIM приемници - http://www.novatel.com/industries/aerospace/
Примерно серията ОЕМ6 поддържа L1 и L2 кодиране на GPS. И пак не всички модели от серията са RAIM сертифицирани - т.е. могат да водят автономно самолет.
Още нещо - сравнително евтина базова станция на Тримбъл, която се използва за презизно земеделие има подобен L1/L2 GPS приемник. И се ползва да води комбайни в силистренско... едва ли кораби и самолети са по-маловажни че да разчитат само на L1 C/A.

А "транспондер" в сателитните комуникации се ползва за функционален блок предавател(приемник)/антена. Възможно е един транспондер да съдържа няколко трансмитера/антени и да излъчва (или приема) различен тип сигнали. Обикновено спътника носи няколко транспондера за повишаване на преносния капацитет или заради други нужди.

БВП е в пропорционална зависимост от броя на хората в държавата. Да вземем примерно Германия и Австрия - те са с БВП съответно $3600 милиарда и $400 милиарда и с население 80 милиона и 8.5 милиона. И за двете държави се получава БВП/човек около $46000 - тоест икономиките им са на сходно ниво.

Сега да предположим че и двете държави решат да си направят система за електронно правителство (понеже си нямат), която веднъж направена, от там нататък харчи само тока на сървърите и нищо повече. На Германия това и струва 3 милиона, а на Австрия 2 милиона - как според теб да преценя коя система е по-скъпа? Какво на какво да разделя, че да преценя?!

Повечето самолети имат едночестотни приемници и явно (според теб) свалянето им е тривиална задачка

Всички сигнали са кодирани, но кодовете на L1 банда са публични, а другите не са. Затова приемниците с L2/L5 са в пъти по-скъпи от нормалните и никой няма да сложи такъв освен ако няма наистина добра причина да го направи. А причините могат да са две:
1. като работиш с две честоти постигаш по-висока точност
2. L1 сигнала може да бъде изключен глобално (което до ден днешен не се е случвало)

От предишния ти постинг се разбра, че транспондера е нещо разположено на земята - явно не е там...

Задълбахте настрани... Авиониката и в частност навигационната е друга бира, която се произвежда и консумира от други хора.
Глонасс просто закъсня, както и Галилео (ако въобще се появи). Сегашните GPS (only) приемници са достатъчно чувствителни да захапят координати от студен старт и през прозорецаили под седалката на кола - например МТ3339 базираните. Най-много съм използвал PA6H на Global Top. Естествено времената за стартиране и точностите, дадени от производителя са меко казано според зависи. При отразени сигнали и глонасс не помага особено.

Не ми се спори ... вече обясних че има много добра причина - този вид оборудване подлежи на регулация. Не можеш да сложиш L1 C/A приемник за 10-50 долара да ти управлява самолет.
В моя бивша месторабота разполагахме с RF комуникационен тестер който имаше опция за симулиране на L1 - с него всеки приемник в обсег показваше това, което аз му задам като координати.

Доколкото си спомням GPS е разработен с бюджета на US Army и им е струвало навремето 10млрд$. Според всички (и според мен) това са най-добре изхарчените 10млрд. Ползите надхвърлят многократно тая сума така че няма какво да ги коментираме.
Галилео някой питаше мисля са вече в края на изпитателния си период, от няколко години имат 4 спътника и явно са доволни от резулататите, понеже преди няколко месеца пуснаха документация за публичните услуги. Не знам доколко е полезно това, понеже казват че за свободния достъп ще са почти 100% съвместими с GPS, едни и същи честоти, кодирания и т.н.
Щели да предлагат и по-прецизно позициониране и куп други услуги, само че платени и за тях документация май още няма. На мен ми изглежда странно тая комбинация от европейци и платен GPS. Но те си знаят... Ще видим скоро, щото вече са на етап да произвеждат сателитите и до 2-3 години да са ги вдигнали всичките.

Сега мернах че годишната поддръжка на GPS струва 750 милиона, предполагам ги правят без проблем от платени услуги.

Предполагам сумата включва амортизацията на спътниците, те май на 10г ги сменят, което значи че 2-3 спътника годишно се правят.

Между другото вчера четох (да върна темата към МЦУ) че NASA стартират програма за ново поколение rad hard процесори. Избрали са АРМ платформа, по-конкретно А53 като функционалност, обаче смятат да го разработят от нула с нови rad hard cells. Малко странен избор, не е опън нито американски...

За цените на авиационните приемници не сме започвали да спорим, а освен това и не виждам смисъл.

До тук спорим за това дали приемниците са само L1 или са L1/L2. В света в момента има между 25 и 30 хиляди годни за полет цивилни самолети и съм убеден, че основната част от тях НЯМАТ приемници за L2. Току-що прочетох, че P-кода вече се излъчва и на L1, което е новост за мен. Така че не виждам никакъв зор на която и да е авиокомпания да слага двучестотни приемници в самолетите си. Със сигурност има такива, но в един самолет има много много системи които се допълват/заменят една-друга, така че ако нещо спре - самолета да може да си завърши полета нормално.

Много вероятно избора да е мениджърско а не инженерно обоснован, да видим, напоследък не им се получават много нещата.

Може би не се изразих правилно - имах предвид точно това, дето му викат per capita gdp, защото е много ясно, че не можеш да го сравняваш като процент от цялото без да се отчете населението. Та ако се върнем пак на американския срещу руския GPS, където руския бил 2 пъти по-евтин и го сравниш с бвп на човек, който отразява стандарта на живот ще видиш, че руския май ще излезне по-скъп от американския .

аз да задам един друг въпрос относно GPS-ите.

някой виджал ли е подобрение/скапване на опорен генератор, подпрян към GPS, който да чува и Глонас?
очакванията, броя на спътниците, девиацията и т.н. са относително известни, ако сигнала е само от GPS спътниците. може би нещо подобно ще е и само с Глонас (нямам опит).

но ако приемника чува и двете системи, какво може да се очаква при микса на американски и руски цезиеви генератори?

То има ли още ГПС с хардуерен пин за точно време?