Изобретението е колело. Квадратно колело.
Познавам хора загубили маса време в четене на апокрифни форуми и експерименти опитвайки да открият прословутата свободна енергия. Последният беше с идея да се използва втечнен никел.
Финалният резултат от усилията им е един голям (няма да напиша какво)

Някои хора направиха парички от водородни генератори за ДВГ. Което потвърждава тезата "избийте баламите и тарикатите, сами, ще измрат.

Брауновият газ е "симпатично" нещо: смес от водород и кислород... В ракетите ги смесват чак в горивната камера.

За локално приложение съм си мислил дали няма да бъде по-изгодно с излишната енергия да се повдига някаква голяма тежест, а при нужда от енергия - да се пуска надолу.

Един интересен факт за водорода - 95% от производството му е от природен газ. При тоя процес произведеният водород има по-ниска енергийна стойност, отколкото използваните горива.

С други думи производството на водород чрез ток е все още значително по-скъпо, отколкото чрез изкопаеми горива. Дори токът да е безплатен пак е по-скъпо. Докато не се измисли по-рентабилен процес от електролиза/горивни клетки няма как водорода да се ползва в енергетиката...

То ПАВЕЦ правят точно това, но тежестите са огромни.
1KWh = 1000Wh = 3600 000 Joules = h * m * g = h * m * 9.8
или h * m = 367 347 / h е височината в метри, m - масата в кг, g - земното ускорение в метри за секунда на квадрат/
При h = 1m, тежестта трябва да е 367 тона + 347 кг
При h= 10m - 36.7 тона
При h=100m - 3,67 тона
И това само за един киловатчас енергия и 100% кпд.

Е така де, няма да го правим с вода, а с нещо с голяма плътност. Не знам колко е спец. тегло примерно на пясъка, но един "варел", 2х2х2, , пълен с пясък и вода...
Май е за "безумни идеи".
Другия вариант е не да се повдига, а да се завърта. Преди време бях чел за такива "тролеи", които в града са се движили от запасения момент, а на последната станция са ги развъртали до някакви невъобразими обороти. Май някъде в соц. блока бях чел, че са го правили.

Колкото и да е плътно, самото тегло е огромно.
За енергията от маховик - и аз бях чел за този тролей в Съветския съюз,
но май още 50-те години в Швейцария и Белгия са правени такива опити.
Сега доста хора работят в тази посока, с магнитни лагери, във вакуум.
Дори NASA:
https://en.wikipedia.org/wiki/Flywheel_energy_storage

При използването на маховици в подвижни обекти, проблем се явява жироскопичният ефект. Дори за неподвижни обекти, това също е проблем в предвид въртенето на земята. И в двата случая заради това се усложнява конструкцията на нещото.

Не е в соц блока, ами при фашагите.

всеки път като чуя това нещо се питам - а къде отива въглерода? щото нали цялата галимация е да се намалят въглеродните емисии, а те дефакто при това "производство" всъщност получават същите количества вългероден диоксид, т.е. въглерода не се отделя като отпадък при консуматора, отделя се при "производството" на водород, което всъщност не е точно производство, а разделяне на метана на съставните му части
нещо ми се губи идеята...

Едно време е имало едни много ефективни генератори на енергия... магарета. Ама аз не съм виждал

Има проекти за батерия с тежести, даже и някаква пробна инсталация май имаше, gravity storage му казват, ама и там е до никъде, и живак да вдигаш все тая.
Оловните акумолатори са тежки, това е основният им проблем, иначе са евтини и лесни за рециклиране, като се рециклират много добре. При заряда им освен всички друго се генерира и газ който може да бъде утилизиран. Циклите също не са такъв проблем, тяговите батерии държат доста цикли макар и с понамален капацитет. Недостатъка е че не може да ги тъпчеш бързо, според мен това спира приложението им.
Не знам какво не им харесва на ПАВЕЦ-а, да зависим е от терена но терени много.
Всички тия напъни дето се правят един ден ще съжаляваме, не ние ама децата ни сигурно. В зелените технологии няма нищо зелено, по черни са и от украински въглища.
А това с кинетичните акумолатори, ами те се използват от два века, маховика на парната машина е кинетичен акумолатор, има и UPS с такива, но скалирането не е лесно, то реално скалирането на единица е ограничено остава стакирането им, и в един момент ще имаш милиони "високотехнологични" ротори които в един момент ще трябва да утилизираш, как не е ясно, както утилизират и перките на вятърните мелници ...
Решение от давна има, атомна енергетика, да има опасен отпадък но е сравнително малко изгледите да се утилизира правилно са много по-големи и реалистични.

Понастоящем познатата атомна енергетика не е решение. Решението се нарича термоядрен синтез и рано или късно ще стане факт. Тогава човечеството ще може да каже, че, трайно, е решило енергийните си проблеми, защото всеки литър вода ще стане равен на 300 л. керосин. При това, без това да се вреди на околната среда и без да консумира един краен ресурс.

А ако помислим малко и ще си дадем сметката, че единственото нещо, в природата, познато до момента, което може да се нарече "източник на енергия" е именно термоядреният синтез.

Това е нещо което не е ясно след колко време ще е действителност, може да отнеме 10 години може и 100, 70-те са били не по-малко ентусиазирани от сега и са предполагали че до 20-30 години ще е факт а то е далеч от какъвто и да е факт. Отделно последните 30-40 години няма никакъв съществен напредък в технологиите ако изключим електрониката, да има малко нови материали но нищо съществено, а проблема със синтеза до голяма степен е свързан с материали и технологии.
Та докато това стане факт вместо да залитаме в зелени простотии по-добре да наблегнем на атомната енергетика.