колко навивки трябва да е?
като гледам не става въпрос за кой знае какви тоци, но и литцендрата си има недостатъци и технологични особености.
като цяло (ако иде реч са силов чарк) ползите се балансират с недостатъците

Ще мина да го видя - от чисто любопитство! Баси, как се запоява такова чудо???
И да прибера оня стар лаптоп, че хвана мухъл!

Литцендрата трябва за няколко места, но най критичното е вторичната намотка на трансформатор. 8 навивки, максимален изходен ток 15А (ефективна стойност). Честотата е около 70kХц (скоро може да я вдигна малко).

Осем навивки се правят на ръка! Вземи какъвто литцендрат намериш и си направи необходимото сечение от подходящия брой дължини. После навивай паралелно. Внимавай после с калайдисването на краищата и запояването. Аз ползвах следната технология:
1. Краищата внимателно се обгарят със запалка около 20мм за да изгори лака.
2. С остра ножче или скалпел върху дъска се почистват остатъците от изгорелия лак, до чиста мед. Внимаваш да не срежеш жички.
3. Смесват се салицил (може и счукан аспирин на прах) и счукан колофон.
4. С достатъчно мощен и с широка човка поялник в тази смес се калайдисват жичките върху дъската, като се внимава да се калайдисат всичките.
5. Отстраняват се със спирт остатъците от флюса.
Успех!

Малко ме учуди с тези "относително големи количества" . Литцендрат обикновено се ползва, когато човек е чел в книгите и си мисли, че ще има някакъв ефект (т.е. - за проба), или когато ще прави някакво демо - за да изглежда "по-така" . Ако да беше по-голяма честота, може и да видиш някаква разлика, но на 70 kHz - едва ли. Това 120х0.1 е по-малко от 1 мм2, можеш да го смениш с два-три проводника със съответното сечение. За драмите при запояването на тези косми по-добре засега да не говорим.

ицо+

за трафове определено ползата ще е по-малка от недостатъците и технологичните проблеми със запояването.
най-добре паралелни намотки с нормален проводник. 15А не са чак толкова много.
какво КПД гоните?

Не че съм хукнал да слагам литцендрати по захранванията си (а ги имам много, само в един
анализатор има 6 конвертора), ама хората по по-яки (50+ вата) захранвания слагат
от 80-те насам поне.
Скин ефектът не е фунцкия на периода на конвертора, а на пиковия ток/времето за което
протича; това време във flyback конверторите може да е и под микросекунда.

Последния проект на нашия чорбджия беше с едно траф4е на което първичнат е 8 ката 0,4 или 0,5 .Краищата са непочистени и се калайдисват и запояват върху пин 5 милиметра с човката дето си запоявам СМД-та ( щот няма друга ). Е търках малко с пила ама не става хубаво. И така 100 трафа по 10 на час .Ако искате да се посмеете мога и снимки да пратя.

Ммм лицендрат да почистваш с запалка и ножче е малко грубо, малко да прекалиш и жичките прегарят, нямам сега под ръка, но едно време купувах .. хмм непомня каква беше химията, но вършеше чудна работа. Иначе за лака може да пробваш с туолол, може да го разтвори, мисля си че основа също би свалила лака, на повечето лакове и бои действа безотказно. Най добре да намериш нещо за целта, 100% се продава защото съм си купувал, не от BG де, ама не помня как му викаха.
Иначе както tgi каза не е до честотата на инвертора толкова колкото до преходните процеси, освен ако не е резонансен, ама там обиновенно се гонят Mhz и определено пак лицендрат се търси. Едно време с радиолюбителските истории съм се мъчил, и аз съм позлвал запалка, ама няма добри спомени, трябва да му хванеш цаката, но след това не съм стъргал с ножче, някакви разтворители позлвах да се махне обгорялото, ама нещо обикновенно което го имаше в магазините, я кореселин, я ацетон, и после лимонтозо да светне проводника.

п.с. от едно радио на Hitachi бях извадил един лицендрат който не му се сваляше лака, само нагряваш в колофона, слагаш тинол и се калайдисва, перфектен беше, един зеленичък ... или пък жълтичък .. май зелен .. нещо такова, но един много приятен цвят, само като си спомня и ми става едно хубаво ...

Едно време (по-едно от твойто навярно ) в детските години като си играех
да правя радиа литцендрата го белех над спиртен пламък - малко спирт
в метална капачка от бирено шише примерно (то май и такива вече няма ).
Та като се загрее до червено се топваше в спирта долу и светваше оголено.

Ама днешните не са така, не е оня високотемпературен емайл, става просто
с поялника. Освен ако не набара човек някоя ролка жица от преди войната .

Емайлът се сваля лесно, като проводника се нагрее върху бучка нишадър. Но използвам стара човка, щото нишадъра еб...ва м...та на новата.

Флюс, капка припой на човката, температурата на поялника леко се увеличава и проводникът постепенно се калайдисва. Без механична обработка.

ToHu кза по нагоре за основата. +1
Да добавя че при сериино калайдисване не се ползва поялник а ваничка за калайдисване. Ина и евтини китайски такива.
Преди ваничката може да се топне във флюс. Но след основата едва ли ще е нужно.

С ваничка става идеално, флюс никога не е излишен, ако се прави сериино аз бих препоръчал по агресивен флюс, след това лесно може да се измие с топване в друга ултразвукова ваничка.

Или както казваше един колега: "Лесно се пикае с широка пишка"