задача: траф с много точно съотнопение между първична и вторична, примерно 10:1.0000
честота 100-200kHz, мижави тоци

първото, което ми идва наум е планарен траф, но може и да изтървам някоя хитроумна и не толкова сложна фатка

Продължаваш със самотните обиколки на стадиона като те гледам, поне кажи до колко
ги докара .

Имам опит с планарни устройства на по-високи честоти и мисля, че постигането на толкова точно съотношение не е много реално. Каква трябва да е индуктивността ? Има ли вариант за предвидиш някаква настройка с цел постигане на точно съотношение?

Опит нямам, но чисто логически точно обратно на планарния. Колкото повече навивки толкова па малка би следвало да е и грешката от новиванито. Планарния не ми се връзва с много навивки а и там обикновенно отношението на диаметрити е доста голямо, на намотката де, вътрешен и външен.

колкото повече разсъждавам, толкова по-несигурен ставам
кое е важното за съотношението - еднаквата дължина или еднаквия ъглов градус на извода на намотката?
верно, ако намотките са повече (примерно 10,000), дали ще си +- 0,1 намотка (оборот около центъра на сърцевината) ти сваля грешката до ppm размери. ама дали е така?

планарнния траф има предимството, че може доста точно да се направят еднакви намотки.
грешката при ецване е по-скоро в ширината на пистата, в дължината ще е пренебрежима.

по-скоро си мислех за някакви фатки с лицендрати...

ицо, каква настройка имаш предвид? в дължина или ъглова?
честотата и тока не са от значение => индуктивността и паразитните характеристики като че ли също няма да са определящи.

Ако правилно съм разбрал - трафа ще е за измервателни цели.
В тази връзка ако регулираш нивото на изхода на трафа с резистивен тример/потенциометър в изхода не ти ли върши работа?
Ако изключим или пренебрегнем (стига да може де) капацитетите във входа на следващото стъпало - резистивния делител не би трябвало да ти промени фазовите и честотните характеристики на тракта.

Относно въпроса ти към Ицо - според мен и дължината и ъгъла ще са от значение, защото в планарното изпълнение (то и в което и друго да е) те са свързани.

индуктивния делител (съотношението на намотките) няма температурен коефициент също така не се променят с времето (не старее)

не е баш измервателен траф, по-скоро е от тъмните дебри на метрологията.

Мисля че важна е площа на навивката (обхващаните от всяка бримка брой силови линии на полето един вид)
От добрата стара електротехника ЕДН=-dФ/dt , а Ф = В.S
Аз си мисля че такава точност иска да има елемент на донастройка. И също че с повече навивки със същото съотношение ще се намали грешката.

Без да съм много в час, си мисля, че основно грешката ще е от индуктивност на разсейване. Трябва тя да се намали. Ако честотите бяха по-човешки, щях да предложа бифилярно навиване на намотките, ама за твоя случай май ще имаш големи паразитни капацитети. Нещо тороидно може би ще е най-прецизно ( почти никаква индуктивност на разсейване ). Измервателните токови трансформатори за такива, изключвам "клещи" конструкциите. Освен това най-голяма точност ще имаш, ако работиш с токове, а не с напрежения. Ако може де. В първичната - генератор на ток, във вторичната - активно късо.

Под настройка имам предвид конструкцията да е така направена, че да има възможност чрез срязване или запояване на част от пистата да се променя ефективната и дължина. Това е стар номер ползва се почти във всички СВЧ устройства. Съгласен съм с Тони че по-големият брой навивки ще даде по-малки разлики, а също и с BateAz, че индуктивността на разсейване е много важна. По принцип планарните линии се изчисляват доста точно, проблем е наличието на ферит.

Дедо, не прочетох нищо за бройка и ограничения откъм размери, цена...

Абе сложна тая работа ми се види, с тая точност ... верно че температурния коефициент е добър, ама при такива точности не знам дали термалното разширение на намотките няма да оказва влияние. Иначе и това дето батеАз казва също, не се змаислих ама е така, индуктивността на разсейване също ще е грижа. С толкова прецизни индуктивности никога съм нямал вземане даване, то опита ми се свежда до RF приложения, импулсни трафове и антени за 125 khz RFID ... Обаче сегакато се замисля, в The art of electronics имаше пример за инструментален усилвател с индуктивна връзка, верно говорим за усилвател, там принципа е малко по друг, ама мисля може да се види какво са били сътворили на времето burn brown ако се не лъжа, мисля беше техен.

единични бройки (10 примерно), ако влиза в преносим уред по руските стандарти ще е добре.
цена над 1000 афро бройката ще ма накара да търся друго решение.
екзотики като крио-пермалой в среда от течен азот с ниобиеви намотки също ще ме отблъснат

Не съм изчислявал каква относителна точност трябва да има съотношението на намотките в този трансформатор, но ако точност 0,1 dB те устройва, тогава можеш да направиш някакъв трансформатор с добра стабилност на параметрите, след което да заложиш калибровъчни таблици за съотношението при различни температури. Не е най-елегантният метод, но върши работа. При повече желание процесът на калибровка може дори да се автоматизира.

При толкова много навивки индуктивността на разсейване ще предизвика основните проблеми. Тя ще доведе до голяма фазова грешка, ще ограничи макс. честота на измерване , динамичните промени в товара ще предизвикват допълнителни грешки.