Нямаш проблем, защото ги ползваш за индикация. Двойно падане на интензитета почти не се забелязва на око, и петорно да падне, това пак ще се вижда, че свети. Ама като е в оптрон, при двойно падане на интензитета устройството вече може и да не работи.

За Бонго - не им е проблем на светодиодите обратния ток. И с 1 mA да пробиеш диода наобратно, след това пак си свети нормално. Проблем им е продължителното излагане на обратно напрежение, даже и никакъв ток да не тече.
Иначе лично съм се убедил, че светодиод пробива над 30V, нищо, че производителят казва да не му подаваш повече от 5V.

Абе така е. В братския Китай и токоограничителни резистори не слагат на светодиодите на фенерчетата, направо колкото ток пусне батерията. От тях трябва да се учим

Да де ама типичният обратен ток на 1N4007 - който в тая ситуация ще е на стайна температура - ще да е
в наноамперите така че няма много заряд да се промуши в обратна посока, може и нищо да не
се промени.
..


Айде да го обясня по друг начин - умуването над елементарни и очевидни неща, толкова
присъщо на много народ само за да се отложи моментът на реалното действие, си е
чиста проба похабен ресурс.

Е, то и типичния обратен ток на светодиода е наноампери, а 10-те микроампера на бонго са максималната стойност, която производителят гарантира, че няма да бъде надхвърлена. Та няма как да сме сигурни кой от двата прехода каква част от напрежението ще поеме. Можем само да се надяваме да е мощния диод, ама дето викало Айшето от вица - дано, ама надали

Да му мисли който умува. Аз върху абсолютните максимуми от дейташийтите не умувам. Пък и в случая е елементарно да се спазят без никакво усилие.
А времето за писане тук така или иначе си е похабен ресурс, без значение по каква тема, та не го броя.

Не е така. 10uA максимум е при поне 125C; но на всеки 10C надолу токът намалява
наполовина, това не е допускане и съм сигурен, че го знаеш. Та до 25C имаме 2^10 пъти
по-малък ток, така че ще текат 10 nA а не 10 uA.
Да се чудиш дали при 10 nA обратен ток няма да надхвърлиш абсолютния максимум
по напрежение е.... ми виж по-долу .



Навярно и аз бих се запасил с обратен диод, естествено. По-евтино ще е от чуденето.
Ако имам поръчка за милиарди такива неща не бих се чудил много, бих поработил над
спестяването на единия диод както трябва.

А писането тук не е похабен ресурс. Ако на човек му се пише тук значи има нужда
от това - уморен е, иска му се да се поразсее и т.н. - така че файда има.
"Почивката е оръжие" (rest is a weapon) - (Лъдлъм, историите за Борн - що пък
и него да не го цитираме, кво като не е класик от преди векове).

Да, така е, типичните стойности, където ги дават, са от този порядък.
Обаче какво значение има дали са милиампери, микроампери или наноампери, ако ефектът го прави напрежението върху прехода? Било бавен и невъзвратим процес, нещо свързано с миграция на йони и формиране на центрове за безизлъчвателна рекомбинация - тва ако на някой му се четат цинизми от физика на пн-прехода.
Иначе да - първосигналната реакция е тая, какво ще направят някакви наноампери. Ми правят, по метода на китайската капка.


Файдата не я отричам. Иначе нямаше да съм тук по това време

Това с миграцията на йоните съм го виждал споменато само в контекста на ток, не
на напрежение. Но дори и да го има (не съм се интересувал въобще, просто съм попадал),
то ще е при DC поле, а в случая на всеки 20 mS право ще има пак толкова и обратно
действие - че и сума ти ток в другата посока - та едва ли е приложимо. После не
мисля, че е възможно да паднат повече от 5 волта върху LED-а при 10nA .... бих се учудил,
ако е така. А нормалните (индикаторини) LED-ове си пробиват съвсем ниско, не знам
баш но май и с под 5 волта съм горил слагайки ги наобратно; не знам как е с IR в
оптроните де.

Струва ми се, че следната схема е най-безопасна, но не съм я виждал никаде в интернет, така че може и да е грешна.
230-----||----->||<------mmmm-------230
кондензатор 330nF или по-малък, два антипаралелно свързани светодиода и резисторче 220 Ома.
Кондензатора трябва да е предвиден на мрежово напрежение от самовъзстановяващите се class X, class Y (http://www.okaya.com/FAQ1.html), за светодиодите предполагам, че всичко е ясно 20мА максимално евтини(защото са 2 броя и не е нужно да светят ярко, а само да индикират) обратното напрежение на всеки, ще е под 5 волта(3.3В за бял или около 2.0В за червен), резисторчето служи за бушонче и да ограничава пиковия ток във момента на вкючването (може да се случи устройството да се вкючи, когато синусоидата е в най-горната си част - 350 Волта). Опционално на кондензатора успоредно може да се свържи кървящ резистор от 2-3 мегаома.

Тва поне лесно се проверява. От последните 3-мм от Комет (жълти, зелени и червени) току що нито един не пожела да пробие на 40V - толкова ми дава източника, а за по-нагоре трябва да си играя повече и не ми се разправя. От боклуците изрових няколко от време онО, едни червени пробиха на 15V и едни други на 25V, от останалите пак никой не пожела да пробие на 40V. Бас ловя, че на всичките в дейташийтовете им пише максимално обратно напрежение 5-6V, по съвсем друга причина.

Декларация за членовете на дружеството за защита на LED-ове: по време на експериментите не беше убит нито един светодиод, а пробилите през 10к резистор след това си светеха нормално в права посока

Edit: скапването при слагането наобратно обикновено става като тръгнеш да го обръщаш с поялника. Като се поразмекне пластмасата от жегата и му размърдаш малко краката докато го вадиш, чипът се разбондирва и е дотам.

Добре бе човек, от всичко изписано ти говориш само "по принцип". Никой не спори, че светодиода ще пробие АКО му се подаде по-високо напрежение. Изписаха се три страници спор за нищо. Напиши с две думи от двете схеми кое те кара да си мислиш, че на диода му се подава по-високо напрежение от допустимото? Защото и двете работят от много време без проблеми. Ако има вариант нещо да се оптимизира веднага ще го направя.
По подобна схема съм изградил захранването на термостата. Проблема е в размера на елементите и най-вече кондензатора, който се избира според консумацията. Всеки 100 nF ти осигуряват 7ma(по груби сметки). Тая индикация и някой други неща съм ги изнесъл отделно за да намаля консумацията и съответно кондензатора, защото 1uF на 400VAC е голям почти колкото трансформатор и то не си заслужава гимнастиката.

Нещо се е променило през годините. Не съм сигурен за 5-те волта, но няма как да са
били над 12 (които има как да се случат да са и към 15). Та горил съм така повече от
веднъж - може и да има 10-15 години от тогава обаче.
Знам как да направя разлика между пореда от поялник и пробив по напрежение, не е това.

Чак оптимизация не е ама аз бих махнал серийния диод и бих оставил само паралелния
като бих сложил 4148 примерно. Е, съпротивлението ако е 100 кила ще трябва да половин
ват та ще сложа две по 51 кила, предполагам (мини-melf или, както обичам да
им викам, мини-milf... , такива държа най-много). В крайна сметка пак три
парчета ще слагаш та друга файда освен още приказки по въпроса няма де .

Абе така е, доста неща са се променили, най-малко ефективността няма нищо общо с едно време. Обаче ограничението за петте волта продължава да стои по спецификациите, даже някои препоръчват по възможност и тях да не подаваш. Не че ще изгори диода от тях, просто дългосрочната надеждност пада.

Ами нали тук itso.t ти отговори веднага като попита. Няма как да знаеш със сигурност кой от двата диода каква част от напрежението ще поеме. От това по-ясно няма как да се напише. На няколко места хората писаха и варианти как се решава - примерно с насрещен диод.
А дали изписаното е за нищо - всеки сам преценява. От различни камбанарии гледаме.

Е ако за някоя секунда включване наопаки дългосрочната надеждност падне до
нулева яркост това ще съм имал. Доста бих се учудил и сега ако LED със серийно < 1 кило
оцелее при обратни 12 волта ама няма да го опитвам заради едните приказки де.

Според мен е време за една симулация на процеса...

Ако говорим по-сериозно, долу е дадено правилното и според мен решение, изчистено дори и от теоретични "бъгове":



Недостатъкът му е, че резисторът ще разсейва двойно по-голяна мощност. Предимството му пък е, че ще натоварва и двата полупериода на мрежата и няма да създава несиметрия...

Благодаря за предложението. Тествах го и работи много добре . Ще ми спести пространство. То и досегашния резистор беше половин ват. Сега ще пробвам и вариант с 4х100к(1206 по два в паралел)