Ако фрезера е с известен произход, обикновено фирмата му дава режимите при които работи добре, както и за какви материали става.

При 3мм фрезер трябва да работиш с много малка стружка. Ако и карбиден - още по. Както го смятам, при 11000 оборота и 2000мм/мин стружката ти е 2000/(11000 * 2) = 0.09мм, което за 3мм фрезер май е множко. Ако искаш опитай го на по-голяма стъпка, но на по-ниска скорост на подаване. И ако можеш си намери шпиндел с поне 20000об/мин, ако ползваш карбидни фрезери.

...но мекия алуминий си е трън в задника, така или иначе.

Такова ли ползваш?


ПП: Гледам малките фрезери за алуминий ги дават с един режещ ръб. Потърси в google "фрезер алуминий", и ще видиш и картинки.

Да от този тип ползвам. Гледам че в ebay има разни фрезерчета които са 3мм режеща част и 6мм опашка. Това изглежда че ще е по устойчиво. Занапред ще си купвам такива. Тия ги бях взел на много висока цена от BG и са с 3мм опашка.

Никой не каза какъв алуминий да си купувам за да може да се обработва по лесно. Дори да хвана начин да не си троша фрезерите пак обработката ще е доста бавна.

Иначе машинката не може да поеме по голям шпиндел мотор. Тия 11000 оборота ще са и границата. Като си направя по голяма ще е с Kress и ще е на 24000. Тази ще си стои в лабораторията за дребни неща.

Да и аз съм виждал такива но никога не съм ползвал на ФУ-то. Значи още нещо, самия фрезер може и да успява да си реже, но при голяма сила на рязане той поддава и се огъва. Силата на рязане обаче не е постояна, тя е переодична, като намалява, т.е. режещия ръб като излиза от зоната на рязане силата спада много, съответно целия фрезер осцилира, от там и вибрацията, това с епознава по следата която оставя челото. Съответнео от време на време поради тази осцилация съчетана със самото стружко отделяне и неранвометрност в подаването фрезера може да захапи доста по голяма стружка и от там вече идва счупването или пък смачкването, зависи колко повече захапе.

Търси нещо с ER цанги вместо това.

Ами освен чистия, повечето други са ОК, като цяло колкото по твърд толква по добре. 6061 е ОК, но като цяло цялата 6000 серия е сравнително лесна за обработка. 2000/7000 са основно за авиационни нужди, доста са твърди и също стават но са по-скъпи. То много зависи и каква му е последващата обработка. Имаше тук някъде линк към една фирма която има на склад доста метали, вкл. и алуминиева ламарина.

Без охлаждаща течност ще е мъка с повечето сплави на алуминия.
Спиртът е приложил при по-бавни операции. Ако се работи на по-висока скорост, се изпарява преди инструмента да стигне до него. Освен това е смрад. Да не говорим, че масово спиртът за горене е някакво страшно менте. Където капне по фрезана на неомаслено място, ръждясва по-бързо отколкото ако капна чиста вода.
За капак и е скъп. Масовите охлаждащи течности познати като борьол са значително по-евтини. Освен за охлаждане, служат и за смазване.

Вземи си карбидни фрезери. Най-добре такива за алуминий. Разликата с обикновените (HSS) е, че нямат прилика.
Неприятното е, че лесно умират.

Относно алуминия - Тони е казал някои от тях. От съветските означения които съм срещал в нашата търговска мрежа, Д16АТ се обработва добре. Тъй като е за авиационни нужди, е скъпичък.

да работиш алуминий не е работа.... особено ако нямаш опит... казвам от личен опит...
1. сплавите са много и разнообразни, и често нямат общо 2 последователни партиди уж от същата фабрика, има сплави които въобще не могат да се работят
2. инструмента - ако не е карбиден иска течаща охлаждаща течност, иначе прегрява и се износва бързо, замазва се с алуминий и се чупи
3. без охлаждане и смазване така на бързо само специални сплави могат да се работят - пробвай на корпуса на стар хард диск... пее
4. охлаждащата течност е повече смазваща - да предовратява залепване, но не всичко работи - ако нямаш специализирани течности - рапицово олио, с веро или най добре течен препарат за преалня си правя емулсия за да се разрежда с вода, резултата е както със спирт, но не се изпарява, а дори когато водата се изпари остава тънък слой олио
5. режима на рязане - обикновено алуминия за машинно обработване е закален за да може да се реже, и ако триенето е повече от рязането може да го прегрее и разтопи, но алуминий който не е обработен се маже, никакъв режим не може да работи, винаги ще чупи инструмента

иначе какъв алуминий.. като купуваш питай за фрезоване/струговане
аз ползвам 6082Т6
до колкото знам серия 6000 и 7000 всичките са подходящи Т6 накрая е за термичната обработка, отделя стружка без да се маже по инструмента
ама е сложна работа...
http://en.wikipedia.org/wiki/Aluminium_alloy

Ники, ето ти малко откъси от една книга, дето пише малко за това как се обработва (скорости и какво се ползва за охлаждане) алумиий (и не само). Качвам само няколко страници, защото цялата книга е 280 мегабайта, ама ако има интерес ще я кача някъде, за да я дръпнеш цялата.

Като говорим за загряване , имай предвид, че това не означава да усетиш загряване в инструмента. Загряването е локално, около режещия ръб ,където причинява стопяване. Което всъщност изглежда като "замазване". От това следва логичният извод, че с нов неизносен инструмент става по-добре.
Ако ти се чете, намери някой учебник по металообработване за техникумите. Не е нещо сложно, за два-три часа ще се ориентираш в основните принципи.
Относно материалите - чистият алуминий си е мъка. Както каза адаша - Д16АТ е супер. Има и по-обикновен, Д16Т , също е много добър и не толкова скъп. Напоследък e по-разпространен един с подобни характеристики, по спомени е 2017 плюс някакви букви. Няма нищо общо с чистия алуминий като обработване и механична здравина.

колкото и да не ти се ще да ставаш доктор на науките по рязане, ще се наложи да прочетеш някоя и друга книжка. може учебник за техникуми (с практическа насоченост) или някой учебник за инженери - "рязане на металите", "металорежещи инструменти", може би и "металорежещи машини"

в основни линии теорията е следната:
режещия ръб има два основни параметъра - преден и заден ъгъл. от конфигурацията на тези два ъгъла зависи какво ще режеш най-добре. но сигурно си забелязал, че има свредла за всякакви материали - стомана, месинг, пластмаса, дърво. същото важи и за всички други инструменти. просто трябва да си купуваш подходящия инструмент (по ъгли).

скоростта на рязане е друг важен момент. това е скоростта с която режещия ръб влиза в материала. в общия случай зависи от обороти и диаметър на мястото на рязане. логично е желанието да работиш на максимална скорост, обаче има ограничения:
- в материяла - там където се осъществява 'рязането' се получава зона на локално деформиране и дори изменение на материала, при който приложените сили от ножа надхвърлят якостните свойства и се получава стружка. температурата в тази зона именно е важната, не на сами я инструмент. и се почват едни емпирични зависимости от материала, от ъглите, от скоростта, от дълбочината (дебелината на отнемания материал). в общия случай обаче скоростта е ограничена от тази температура. не може да е висока, защото се получава микро-разтапяне => материала се променя, вече се наслоява а не реже и т.н.

друг важен фактор е възможността да изхвърлиш стружката преди да е дошла следващата. още повече, че чрез стружката се цели отнемане и на някакво количество топлина. във всички случаи канала на инструмента трябва да е достатъчно голям. има и значение стружката дали е непрекъсната, на елементи или натрошена. преглед с лупа на стружките би трябвало да ти говори много за процеса на рязане.

след това идва материала на инструмента. ще подмина инструментите от конструкционна стомана, те са за украса на шкафчета на пишман-майстори. от бързорежеща стомана (Р9/Р18) търсиш компромис между еластичност, скорост и износоустойчивост. като цяло не понасят високи температури в зоната на рязане и бързо се нуждаят от ново заточване. затова обикновено се слагат добавки от трудно-топимата част на менделеевата таблица - кобалт, хром, ванадии, сещаш се. естествено в горния край на класа са карбидните инструменти. те на практика са керамика със всички особености на националния риболов - високи скорости, добра износоустойчивост, поне двойно по-висока температура. обаче са крехки. като поцеланова чиния не може да не си виждал керамични пластинки по стругове и фрези.

без справочник надали ще се оправиш кой материал за каква обработка е подходящ. във всички случаи трябва да си намериш доставчик на инструменти, който да има каталози и да ти продава известни инструменти - да се знае материала, ъглите и т.н. един каталог на производител на инструменти е стотици страници. все едно гледаш каталог на чипове TTL, ECL, CMOS.

накрая опираме до машината. основния критерий за високи скорости е механичната устойчивост и ниския собствен резонанс. затова машините ги правят от тежки чугунени отливки върху бетонни постаменти. мощността и въртящия момент на шпиндела са много важни. не само по големина, но и по стабилност. всички металорежещи машини на практика ползват задвижвания през редуктор. изключваме последните писъци в директното задвижване. не трябва да има никакви вибрации, нито в инструмента, нито в детайла.

като се определи режима на рязане - скорост, дълбочина и подаване - се получава диаграма със силите на рязане. машината трябва да е способна да ги понесе тези сили със значителен запас. но не е проста работа, пък и е по-скоро за инженера на машината. за тебе трябва да е достатъчно да ползваш някаква готова табличка - диаметър, обороти, дълбочина, подаване.

колкото по-голям е диаметъра на инструмента, толкова е по-голяма ъгловата скорост на режещия ръб. а е хубаво да е голям, защото е по-устойчив. с намаляването на диаметъра трябва да вдигаш оборотите. обаче не можеш да го правиш до безкрайност, защото пък кинетичната енергия в момента на удара на ръба с материала става много голяма, от там и вече нямаш чист режим на рязане, получава се частично стопяване и респективно наслойка. което се вижда като "мазане". и ако системата инструмент-детайл не е стабилна (малък инструмент, малка маса на детайла и масата) си получаваш вибрации в изобилие. като вдигаш оборотите просто местиш вибрациите над резонансната честота на системата, но това не значи че ги няма.

та в нещо като резюме (от мен):
- трябва да избереш правилния инструмент за материала (по ъгли). силно препоръчвам легиран инструмент (с повечко буквички в марката на стоманата), но какви не мога да ти дам акъл. трябва да разпиташ фирмата за инструменти. не си за керамика.
- ползвай по-голям инструмент. с повече режещи ръбове и съответно канали за стружките.
- осигури извеждането на стружките от зоната на рязане.
- шпиндела по-скоро трябва да търсиш висок въртящ момент, отколкото обороти.
- охлаждане с мазане. отдавна съм загубил дирята на съвременните бъркочи за алуминий, ще трябва да откриваш топлата вода.
- малки подавания за сметка на по-голяма дълбочина. при фрезоване стружката е с различна дебелина в началото и в края на процеса на рязане, заради подаването. така че по-малки подавания ще правят процеса равномерен. големите подавания докарват неравномерни сили.
- осигури масивност на фрезата. фиксиран шпиндел с двукоординатна (масивна) маса. ако намериш някой да ти сметне силите на рязане, и накачулиш фрезичката ти с пудовки, ще разбереш защо чупиш инструменти

В нашата фабрика се работи само алуминий марка 2017 - най лесно се работи, не се лепи по инструмента, не повлича. Работи се с карбидни и HSS инструменти. От карбидните ползваме на GUEHRING, ама са скъпи. На универсалните фрези не позваме карбидни, защото машините са стари, имат луфтове и много лесно се трошат инструментите. Охлажда се със спирт (на универсалните) ръчно , а на цифровите, който вървят доста бързичко спрямо обикновените с борьол. За алуминий се ползват палцови фрези (фрезери) с два режещи ръба. Може и с повече, но не е препоръчително - по трудно изхвърлят стружката. Скоростта на рязане може да се определи от тук: http://navigator.guehring.de/navigator/index.php?mod=sta , но най-вече майстора си я регулира. По принцип се кара по-бавно от описаното в навигатора - там са максимални стойности. Навигатора е за инструменти на Гюринг, но все пак е някаква насока.

ииии дедо изнесе цяла лекция, то в допълнение няма какво да се каже, еиднствено .. абе търси ташев и табаков ил табакова .. така с еказваха май двата псравочника които с епозлваха в механото. След това в МЕИ-то с епозлваха други методики но честно да ти кажа тъова от справочниците е по добро, там е чисто емпирично, това от МЕИ-то беше доста по научно но със същия ако не и по лош резултат Ако имам справочник бързо ще ти го насмятам но иначе нищо не мие останало в главата хем това на времето ми беше занимание, и макар че не се дипломирах по мята специалност изкарах поне 4 пъти целия комплект съпромат, технология на материалите и др. от конспекта и то все с отличен, на доста хорица им взех изпитите, но това най-вече благодарение на наученото в механото .. но трябва да се работи, струг не бях пипвал от 10-на години, зимата почнах да правя едни детайли ама мъка, изгубил съм тренинг, рефлекса нещо хич го няма, до де направя двете резби, една вътрешна една външна ... мани, то направих само един де, другите ги дадох да ми ги направят.

Хубаво е да се вземе предвид, че за хоби цели масово се използват конструкции познати повече като "рутери", а не фрези в класическият смисъл.
Характерно за рутерите са ниска механична устойчивост на конструкцията им и неголям въртящ момент на шпиндела.
Затова при работа се разчита на високи обороти с малки диаметри на инструмента.
Заради особеностите на изработката, често течното охлаждане е неприложимо.

Не знам колко ще помогне, но на нашата фреза преди известно време правихме едни крила (буквално като самолетни крила) от алуминии - първо с доста голям цилиндричен фрезер (може би 8мм) минава груба обработка на детайла - да му се докара грубо формата - стпаловидна един вид. После обаче 6 мм фрезер само че вече сферичен - работи по съвсем различен начин и иска доста ходене по детайла но пък го докара почти идеално - само една шкурка после и крилото става гладко. Охлаждането ни беше 4/6 спирт за горене / вода без връщане за повтроно ползване. Просто детайла се пръскаше от време на време да не остава сух, а образуваните стружки задържаха достатъчно течност. А пък машината въобще даже и не е мислена за метали - в общи линии си е дърводелска. Даже после направихме калъпи за същите крила и ги отляхме от смола.

Ето тук намерих още една таблица за обработка на алуминий в зависимост от типа на инструмента.