Ами проблема идва от момента. Това е ръчка задействана от оператор, в зависимост от разположението може да се упражни различна сила. Има доста изследвания относно това, обаче освен статичната сила която може да упражни мускулатурата трябва да вземеш под внимание и динамично натоварване както и това че някой може да вложи много повече от нужното. Теглото на човек е 80 кг което грубо са 800 N, ако има възможност човек да се отпусне това трябва да се сметне като минимум. От там насетне дължина ба ръчката, не е ясна но приемаме 0.4 м така момента става 320 nm. Ако вземем стомана А36 с якост на опън 400-550 Мра якоста на срязване да приемем че е 0.75 или 300 Мра /оптимистично/ от тук минималният диаметър идва 17.5 мм та тия 13 мм не могат да го поемат. Има стомани с по-висока якост, има термообработки но чудеса не стават или са много скъпи. Това трябва да ср има в предвид и при веригата.
Затова има ли ръчка, прави се възможно по-къса доколкото това не затруднява оперирането.

Една хитрост за зацепване, която съм използвал многократно и се представя добре(научил съм я от стругар, не съм я съчинил). Доколкото зъбните колелета могат да бъдат разпробити, обаче! Разпробиване и нарязване на резба челно, между вала и зъбното колело. Това елиминира луфтовете и действа като шпонка. Иска известен опит, защото може да смениш няколко бургии, преди да разбереш как става.

Обърни внимание от коя страна на веригата го слагаш. Това зависи от посоката на въртене и разположението на двигателното колело. Освен това, тъй като веригите постепенно се отпускат в някаква степен, а отпускането не е еднакво, може би е по-добре обтегачът да е с пружина, която да поддържа постоянен опън. За бронзовите втулки майсторите изполват най-често райбери, с които отнемат до необходимия размер. Това е по стандартна таблица, която те имат.

Имаш в предвид да използваш няколко винта които да завиеш между колелото и вала ? За малки усилия работи, но сечението не е голямо, шпонките работят основно на срязване, в този случай ще се появи и смачкване на резбата, особенно ако се използват малки винтове, а то за големи няма дебелина на вала. Ако няма възможност за шлици и не се разполага с много инструменти може би е решение, ако сложи достаъчно на брой малки винтове става подобно на шлици.

Да се опитам да покажа нещата по-подробно:
Ето тази сглобка ползвам да копирам идеята, макар и за по-други цели:


Дебелината на вала е 13 мм средновъглеродна стомана и е зацепен с болт 5 мм за
карето и за зъбчатката.
Оста влиза в тръба с две бронзови втулки и се върти в тях:


При мен натоварванията ще са по-ниски.
Шлиците са голямо изкушение , особено като вземем в предвид и че цената на зъбчатките с
шлици по мАторджийските магазини е 5-6 лв, верига за 10лв и т.н., т.е. доста достъпно, но
пък ще стресирам стругаря, като му поискам да прави ос с шлици.
За бронзовите втулки се зачудих доста, защото тези които се предлагат от вносителите готови
са синтеровани, за да попиват смазката и са точно с размери на оста, та дали ще може да се
шлайфа вътрешния им диаметър или май трябва да се шлайфа оста.

С такова винтче, или болтче не го виждам как свършва не може да предадеш много момент, както писах по-горе не е важен момента нужен да се оперира машината а момента който може да се упражни насила, то ти си знаеш каква е машината де, и какво е приложението. Шлиците не са проблем стига да имаш фреза и делителен апарат. Имах еидн стругар кото можеше да изгуби цял ден и да ти ги направи на струга, ама това е мъка, а и не е добре за струга, защото го изпозлва като стъргателна машина, ако не се внимава може да се появи луфт в гайката, е освен ако не го караш на ръка само, което пък си е не по-малко издевателство над стругаря

Съсипва си струга. Правили са ми такива изпълнения, но е наистина мъка за стругаря. Освен това, трябва да съсипе(почти сигурно) един нож и да го наостри с профила на шлиците.

trakon, ако искаш да подобриш още нещата, набий плътна втулка във вала.