Не е толкова елегантно. IDE кабелите са много нискоомни - около 250 - 300 ома, затова и се терминират за по-високите скорости. Това ще внася много як товар в тестваната система.

Не говорех за кабелите за връзка с тестваното устроиство.
Това е проблем дето ще го решаваме по нататък.
По интересен засега е въпроса какви да са разширителните куплунзи на FPGA модула. Омегата ползва за целта двуредови реики с стъпка 2,54 мм. Но е доста грубо решение. Иска ми се нещо по-дребно да ползваме за да избегнем дългите връзки.

Аве така кажете бре ....

има двуредови реики които са 1/2 от стъпката която споменаваш .... само че се намират трудно ...

но честно казано невиждам кво му е грубото на 2.54мм .. това са едни от най-разпространените конекотори .... така че предлагам да се придържаме към възможно най-стандартните решения ......

Предлагам да вържем всички свободни пинове на Професора и Логиката към едни такива реики .... а после да му мислим кво ще слагаме там ....

За самите входове на анализатора .... също можем да ползваме такива реики ... така и така ще трябва да вързваме към тях някви буфери .... и може би ОУ .... така че по добре те да са на отделен модул

Груби и големи са 2.54мм. Платката става по голяма съединенията дълги което не е добре при голяма честота.
И аз съм ги виждал тия на двоино по малка стъпка но се притеснявам за механичната им устоичивост. А и никога не съм работил с такива и нямам наблюдения. Но ми се струват неудачен вариант.

...

де ги измисли тия 300 ома бе? НИСКО-омни или ВИСОКО-омни?
това импеданс ли е или омическо съпротивление?

айде прочети от АТА-7, том 2, стр.16-32 за електрическите характеристики на кабела и куплунзите и приложение Е (стр. 171-227) за модели, симулации и други при различни честоти. терминацията е много тежък проблем. добре че се спряхме на спратани, те се програмират (и като нива и като терминация). но едва ли на някой ще му дотрябва...

все пак е най-добрия вариянт да се ползва такъв кабел (постлнах го преди няколко десетки страници). особено за цена <5лв. паралелна сонда на тектроникс за 9 пина с инструментални характеристики е >500кинта, само за сравнение.

малките (и големите) куплунзи имат жижот. колкото са по-дребни, толкова е по-малък. за някои дават 10 вкарвания. нормален 40/80-пинов куплунг за IDE не е чак толкова огромен, все пак

Никола кво стана с офертата на Акерман за тея CY22701 ?

П.С - виште кво са си направили хората от Xilinx .....

http://www.xilinx.com/bvdocs/appnotes/xapp368.pdf

Добавка : аиде от мен да мине

да - преди 2 години visor имаха конкурс за разработки. наградата беше visor
имаше доста интересни щуротии

обаче не е лошо всички да прочетат документа.

да те наплюя и тебе: що не слагаш линкове към документа, а го копираш тук? един пут ко караш от щатите до вас. после от вас до щатите (mcu-bg.com се хоства там). после пак от щатите до тук. шегата за диска на реконструктора не е само шега.

по-добре (според мен) е да направиш линк:
http://www.xilinx.com/bvdocs/appnotes/xapp368.pdf

днес съм в людоедско настроение, извинете ме

Все се надявах някой да има по добра идея за разширителните куплунзи.
Не са най удачното решение определено.

А за сондите съм виждал доста добро решение в един допотопен скенер.
В сондата има буферни чипове които дават диференциален изходен сигнал оттам нататък кабела представляваше лентов кабел в които чифтовете са 2 по 2 усукани. Това беше с дължина около 2,5 метра и влизаше в конектор на лицевия панел на скенера. активния краи на сондата е на щифтове на пружинки и контактува върху контактни площадки на платката,като разбира се тези контактни площадки трябва да са сложени при проектирането на платката. Имаше и разни преходници други но това което ми направи тогава впечатление че тая сонда без преходници имаше 3pF капацитет и 220Кома съпротивление.
Можем и ние да спретнем нещо подобно ако решим да гоним големи скорости.

Малиии ..... зехме и ние да се туткаме като ония 239 каламутници в народното ....... ... аиде ще правиме ли нещо ... даите по-живо ?!

Ако сме изяснили всичко ... нека да вземе че да спретнем една окончателна блокова схема и да почваме да работим по нея .....

Акерман не са дали оферта за генератора още.

Ние още не сме изяснили 16 или 32 канала ще да е. Маи на 32 канала отива да е.

Все още се надявам някои да даде идея за разширителен куплунг по подходящ от рейките.

По самата блокова схема като че ли има нещо като консенсус.

А като цяло май има само 3-4 човека дето сериозно ще работим по проекта,останалите нещо позагубиха интерес като гледам.

Абре и 3-4 стигат ..... другите ако щът .....

Ако толкова държиш на по малки реики .. тогава не е проблем да го направим и с 1.27мм стъпкови ..... както казах намират се малко трудно в по-малките градове ... ама по принцип в Комет имат винаги

Колкото за каналите ..... нека за начало да е 16 + 4 стимулни изхода ... от повече невиждам смисъл ......

Ако искате .... да оставим някви конектори на които да може да пъхнем тоя CY..... и за начало да направим един прототип с обикновенни осцилатори .. като тактов генератор

Щото до седмица две ... ще е хубаво вече да сме отучнили кво точно ще представлява желазото ... и да му почваме платаката ... след което и софта .....

Ако се стегнем малко ... до 4-5 седмици бихме могли да имаме работещ прототип

П.С ЕБАСИ ЖЕГАТА !!!!!

С FPGA модула няма вариант като за начало. Там се поръчва заводска платка.

Аз не държа на малки реики,а на надежден куплукг с ситна стъпка. Малките рейки както и някои друг каза са по ненадежни механично. Но ако няма други идеи ще ползваме стандартни реики.

Абре нее точно така ... ако рещим сериозно да правим за начало прототип .... лесно можем да изработим само един малък модул с реики за FPGA'то ... към които да навържем останалите чаркове, които не са толкова ситни ... и да направим един начален тест ....

Но като се замисля маи ще е по добре да наслагаме всичко основмо (FPGA, MCU, FTDI, FLASH, RAM) на една платка ... няма да излезе кои знае колко ..... а след това като му намерим косурите .... съответно да направим окончателен вариант (които вече може да е с Х канал например)

Доколкото за реиките ..... които са ви по удобни тея ползваме ... те и двата вида са надежни

BrainStorm хубаво е че имаш много ентусиазъм,но още нямаш опит.

Напълно реално е да се направи работещ FPGA модул от първия път. Вярно е че доста се мотаме но си мисля че в края на краищата ще стане работата. Имаме хора с опит и това не е за подценяване. Дори само с консултация да се включат си е голям плюс.

Ако те сърбят ръцете и се чудиш какво да правиш има една задача дето можеш да я отработиш. Зареждането на ядро в Spartana през АТМегата
като ядрото се съхранява в SPI памет. Можеш да го отработиш и на твоя спартан II.
Трябва да се направи като функция да кажем LoadCore(char core);
kato core е номера на ядрото което трябва да зареди. В SPI паметта трябва да има място за няколко различни ядра,така че подбери някаква по голяма SPI flash. Можеш да ползваш каквато АТмега ти се намира.