Въпроса ми е как реализирате заряда на оловни акумулатори които служат за резервно захранване.
Имам няколко реализирани проекта и в тях винаги съм залагал и схема за разряд тоест с натискане на бутон от персонала през определен период да задеиства разряд на акумулатора след което да се зарежда. Това като цяло ми се вижда най удачен вариант като за случая.
Сега правя обаче една играчка дето е с 7.2Ah акумулатор и е битова електроника и такова разхищение на ресурси не се полага.
Като цяло тя работата ясна,вече се каня да правя платката но ме гложди една идея която вече съм реализирал но не можах да проследя в времето има ли ефект.

Че идеята е следната. След зареждане на акумулатора през него да продължи да се поддържа някакъв малък заряден ток който да компенсира саморазряда. Това бях го реализирал като следях напрежението на акумулатора и го поддържах на точно зададено ниво с малък заряден ток. Някакъв прост параметричен стъбилизатор представляваше схемичката за дозаряда.

Но загубих следите на устройствата след около година и нямам идея как са се държали с времето тези акумулатори.

Интересно ми е да чуя мнения за подобен тип дозаряд. Доста се чудя дали да не вложа такова нещо в сегашното си изделие но ме спира че не съм виждал другаде такава реализация. Че едни такива въпроси ... Също като "Да бъдеш или да не бъдеш"

устройството с такъв дозаряд е аларма за къща - всички аларми които съм виждал са или с лм317 или някакъв друг тип линеен стабилизатор, ограничаваш тока, ограничаваш напрежението и ето ти зарядно. най често ползваните акумулатори там са 3 ампер часа(мисля че толкова беше стандарта) и си карат с години постоянно на дозаряд. до колкото знам за да не съхнат много е важно напрежението да е под 14в, за стайна температура препоръчват 13.8в, но варира доста от температурата

аз си бях разработил една платчица за 1.3 ампер часовите (такива ползвах на времето за една джаджа, но тя не се оставя дълго на заряд) колкото акумулатора, директно се запоява на клемите на акумулатора с лм317 ограничено на 200ма и 13,8в. първата бройка я бях пуснал преди 5 год. до преди 5-6 месеца си е бачкало без проблеми но са забравили да го заредят след като са го ползвали и миналата седмица смениха акумулатора, за това си мисля че разряда е много по опасен от заряда

схемата която ползвах е от един от даташиитовете на лм317 за 6в акумулатор
ето я с малко доработки

Абе най-добре виж какво казва пройзводителя по въпроса....че те всички са със собствено мнение.

Оловните акумулатори се скапват при силно разреждане.
Затова пък им е добре при дозареждане - няма мемори ефект, и степента на зареденост точно съответства на напрежението при заряд (независимо от тока - в номиналните граници, разбира, се!).
Номиналните граници са 0 до 10% от капацитета, каквото и да пише за бързо зареждане - не го ползвай.
Имам разработена схема за поддръжка на акумулатори в буферен режим. Проста е, и я ползвам успешно вече повече от 10 години.
Стават издънки с акумулатора, само ако потребителя го изтърве дълго без подаване на ток, и се разреди до нула, макар, че и тогава схемата позволява автоматично почти пълно възставовяване. НО САМО ПЪРВИЯ ПЪТ

Сигурно 90% от масовите UPS-и са с дозаряд... И наистина не бива да е над 13,8V дозаряда (с такова впечатление съм останал)..

Номиналните граници на PbAku са 13,8 - 14,4 и варира при различните производители
не бива да се надскача 14,4V , но поддържането на дозаряд се прави около това напрежение.
Зависи от режима на тока, обаче

Никола, идеята си ти е съвсем прилична, но ми се струва, че има някои нюанси. Предимството й е, че е проста за изпълнение - параметричен стабилизатор, който чрез обратна връзка при по-ниско напрежение на акумулатора, преминава в генератор на ток. Ако обаче се предполага устройството ти не само да го зарежда, но и от време на време да работи захранено от този акумулатор, се налага да има някакъв ключов елемент. Освен това, ако при използването на акумулатора, напрежението му падне под 10,8V, всяка уважаваща себе си система би трябвало поне да подаде сигнал, че понататъчната й работа би била опасна за акумулатора. Това предполага системата освен да може да превключва акумулатора, да може да следи и напрежението върху него. Освен това един лек недостатък на този вариант със стабилизатора с падаща волт-амперна характеристика е, че времето за заряд се увеличава, което при нашите пост-ядрено-реакторни времена си е чист риск при евентуален режим на тока, акумулатора да не успее да се зареди през "светлия" период. Взимайки предвид всичко това, моят алгоритъм на зареждане в непрекъсваемите захранвания за водни помпи , които произвеждам е:
1. След дори и една минута работа в режим на инвертор - пълен заряд.
2. При напрежение на акумулатора по-ниско от 13V(аварийна ситуация) - пълен заряд.
3. На всеки 48 часа - пълен заряд.
Под пълен заряд разбирам зареждане с ток = 1/10 от капацитета, до напрежение 14,5V+fn(околна температура);
По този начин постигам минимално време за заряд и свеждам риска от "изненади" до минимум. Проверено в практика от около 5години.

Явно се среща в такъв случай често. И направено по най грозния начин на всичкото отгоре и пак работи.
Интересен е въпроса някъде мяркали ли сте нещо написано по въпроса като теория. Че поразрових се доста и не мога да си намеря нещо смислено по въпроса.

Аз го бях реализирал с 2 прага. Единия за нормален заряд и 2 рия малко по ниско за дозаряда. За нормалния заряд няма неясноти изобщо,но за 2 рия праг имам неяснота.

Но май няма смисъл да си блъскам главата. Явно за ширпотребата въобще не се вземат мерки да се работи в най добрия за акумулатора режим.

@evc
Това е интересен подход, особено ако имаш неизползван капацитет на микроконтролера, който да следи за тези неща. Някъде от теорията бях чел, че един дозаряден постоянен ток, с големина 0.01С по никакъв начин не може да навреди на акумулатора.

А такива акумулатори 7.5 Ah дайте малко акъл откъде се струва да се вземат.
До тук експериментирах с 3 вида внасяни от турция,меко казано болкуци.
Сега си експериментирам с един "Project" стоял е година и малко на витрината като го взех имаше 9,8V така че не се е скапал от пълен разряд но след няколко цикъла разряд заряд му се увеличи вътрешното съпротивление много. Явно и на тия не може да се разчита.
Засега май само от тия които ги продават Konrad имам сведение че стават. Някакви други читави срещат ли се?

Evc тоя тип заряд не води ли до мемори ефект. И тъи като доста често го дозареждаш когато е почти зареден би трябвало да не можеш да разчиташ на голям процент от капацитета на акумулатора.
Правил ли измервания на колко процента от капацитета може да разчиташ в този режим?

При оловните акумулатори не се наблюдава ефекта "памет". За тях е много опасно единствено падането на напрежението поради сулфатизацията на плочите(както знаеш). При капацитет от 7,5 амперчаса това което ти описах се явява по-скоро режим на дозаряд. За различните акумулатори производителите, както каза @Цецо, дават различни напрежения. Например на тези, които ползвам аз пише, че при цикличен режим на работа трябва да се зареждат до 14,9V, а при "стенд-бай" - до 14,4V. Опитах да правя статистика колко често и по за колко време работи в режим на инвертор и според това да променям крайното напрежение на зареждане, но не забелязах видими промени в продължителността на работа. Така че - отказах се от това! Зареждам си ги до стандартното 14,5V. В Пловдив има една фирма вносител на акумулаторни батерии - много съм доволен от тях и вече втора година купувам точно такива 7,5Ah.
@Lupus, понеже при наличие на мрежово захранване процесора се занимава само с индикация, има доста машинно време за да си "глези" батерията. Виж при отпадане на захранването ,му се завива свят от смятане на синусоиди и обръщане в ШИМ и мерене на напрежения и токове и т.н. Както и да е де, ако не се притеснявах от по-чести сривове на захранването, и аз бих се спрял на нещо подобно на това, което е намислил Киров.

Не съм се задълбавал защо се получава но при продължителна работа при непълни цикли зареждане реалния капацитет намалява и при оловните. Положението се оправя при пълно разреждане и последващо зареждане. Всъщност то не е точно memory ефект но е подобно. Че затова те питах дали си правил измервания на реалния капацитет.
Иначе процесора ми се грижи за заряда и нямам проблем да правя всевъзможни софтуерни глезотии.
Разликата в схемотехниката е 1 дребен транзистор и 3 резисторчета ако трябва да поддържам и постоянно дозареждане което да компенсира тока на саморазряд.

Абсолютно си прав! По-скоро е въпрос на вкус. А за капацитета - много е лесно да се разреди напълно акумулатора (в моя случай), трябва само да спре тока през отоплителния период. Не е да не се случва (благодарности на нашите мили приятели отт Е.ОН). Може би и затова не съм отчел някакви драстични загуби на капацитет - там където често спира тока циклите са пълни. Там където не спира - не спира .

гарантирано няма мемори ефект, ако намаля капацитета то е по някаква друга причина
като си блъсках главата като теб сега дали това дали онова бях попаднал на един пдф от някъв производител, имаше всички графики на каквото се сетиш и тогава заключих че оловния акумулатор е най лесен за употреба и схемата с лм317 е напълно достатъчна - това си е все едно реле за кола, та нали и колите така работят
в последствие като видях и по алармите как го правят ми стана ясно че наистина няма смисал от повече, там имат сериозни процесори но зареждачката не е вързана, веднъж не ми се правеше платка и си изрязах от една аларма едно ъгълче с ножицата за ламарина грец кондензатор и лм317 ...

но до колкото си спомням на 7.2 амперчасовите за 1/10 заряд лм317 не устисква и май слагах допълнително транзистор.... не помня вече само една бройка беше... така че мисли нещо по здраво, ако е линеен бая загуби има