Търся материали по темата, за обучение на деца. Например:

STM32 Programming for Beginners | Bare-Metal Registers, GPIO, ADC, Clock, Timers & UART

Започнахме с Ардуино, но бързо ни "отесня", а и липсата на дебъгер е голям проблем. SNAP дебъгер с ATmega328PB е някакъв вариант, но все още има сериозни ограничения.

Идеята ми е тук да се съберат всякакви материали по темата, които да провокират интерес, да са с простички и нагледни обяснения, които да не откажат децата с някаква академична сложност на изказа и примерите.

Ако сте попадали на образователни клипчета по темата, които си заслужават времето за гледане - поствайте ги тук.

Това е кит, (ключова дума "microbit") който е предназначен за деца от 4-ти до 12-ти клас. Съдържа стотици части, подобни на лего. Преложени са около 30 различни роботизирани устройства. В някои училища в БГ са закупени десетки бройки и са част от учебната програма.
https://makecode.microbit.org/#editor
А ето и примери:
https://www.facebook.com/reel/960212713133978
https://www.facebook.com/reel/1444824839836292

Ако аз трябваше да избирам с какво да пълня главите на децата от нулата бих избрал микро питона. После лесно се преминава баш на питон, който е утвърден език в научните среди. И колкото и да са различни в синтаксиса има нещо общо между питона и бейсик - и двата езика са скриптови, но питона лесно може да се конвертира в .ехе

Това, което се вижда в Микробит на първо четене, е microBasic, но има възможност да се премине на java script, Pithon или друг език от високо ниво. При това могат да се сравняват програмите.

Най-добре ESP32 в среда Ардуино или (за по-напреднали) в неговото си среда. Микропитона е една недомислица, която ще умре.

Тук има доста проектчета:
https://randomnerdtutorials.com/

Ако все пак решите да минете към по-класическите езици, съфорумник беше публикувал безплатни книги за Си, написани на разбираем за начинаещ език.

https://www.progstarter.com/index.php?lang=bg

Аз лично бих пазил дете много далеч от питон. Създава много вредни, навици и разбирания. Да разбирам теорията, че ако не стане лесно те се отказват, и много правилно правят, това не е работа и занимание което е лесно. Ако нямат волята и желанието да направят нещо трудно, това просто не е за тях. Инженерната работа нито е лесна, нито е приятна, нито е забавна, за повечето хора, волята, упоритоста, желнието за постигане на целта, се формира в детска възраст. Ако им дадеш занимания при които лесно постигат целите от тия деца нищо не става след това в живота.
Та едно е да им поднасяш информация по разбираем начин, друго е да им даваш лесни за употреба инструменти и за изпълнение задачи ... не помня кога е било, още преди промените, бил съм 4-ти клас може би не знам, исках да си правя мои платки, идея нямах за фолиран гетинакс и подобните му, много упорито опитвах да си направя платка с алуминиево фолио. Първо го лепях на фазер, после ми изпадна от нейде тънък гетинакс, усъвършенствах ламинацията, пътечките ги режех с един скалпел, прибивах са на дядо ми ръчната машина .. още я пазя някъде в Шумен, но запояването не ми се получаваше ... но тъп и упорит ... не станаха платки естетсвено, но усвоих куп полезни умения и научих че алуминия не се запоява толкова лесно ... скоро след това ходих до ОСО-то и за първи път видях фолиран гетинакс, изрових някакви остатъци които бяха изхвърлили и тогава вече стана платка ... първата по същия метод със скалпела и белене на излишното, голямо наказание ама тъп и упорит, след това намерих в библиотеката една книга "Печатни Платки" или нещо подобно беше и открих колелото, кислол, перходрол ... 2-3 години по-късно тръгнах да си правя усилвател и за кутията нбякакви профили алуминиеви бяха изпаднали, сега като си помисля що рязане, пилене и въртене на тая ръчна бормашина е имало ..... тъп и упорит

Защо занимавате децата с глупости? Научете ги на нещо полезно, математика например.

Ммм това е много спорно. Всъщност, моите наблюдения сочат точно обратното, всичките ми познати които се занимаваха с математика в училище може да се каже че не скопосаха в живота. Аз си имам теория за това. Да се занимават децата с нещо физическо, дали е моделизъм, дали електроника, спорт и др. развива в тях множество умения нужни както за бъдещата им работа, така и нормален социален живот. От друга страна всички силно абстрактни дисциплини, дори и не силно абстрактни, дори музиката в определени форми, оформят характер който е негоден за реален живот. Според мен по-добре детето да е цял ден на вън, да си счупи два крака, една глава, да запали къщата, да счупи прозорците на съседа, да се бие, да осъмне в ареста от колкото да учи математика, пиано или цигулка ... Това са ми наблюдения от живота, не всичките ми познати са мутри и пияници, имам много познати които по онова време ги имахем за гении, кой се занимаваше с класическа музика /вкл. днес професори в консерватории в германия/, кой с математика, кой с физика ... никой от тях според мен не сколаса в живота, дори и професора в консерваторията, който ми е и роднина, не води супер щастлив живот ... въпреки че той от към социалната страна беше много по-контактен и нормален от останалите.

Математиката и физиката са задължителни. Това което търся е те да започнат да се използват за нещо практически и смислено, а не да си останат само като сухи науки. Трябва да започнат и да правят разни неща с ръцете си и да започнат да мислят използвайки това, което учат и вече им е в главите.

За да разберат какво са регистри и разните там периферни устройства в контролерите сега ги занимавам малко с цифрова схемотехника и основно със "С". Идеята е след това обекти в "С++" и едва след това Питон, но той по-скоро за PC, а не за контролери.
Отказах се от микропитона, защото за да си свършиш някаква смислена работа с него с периферията на микроконтролер - почти винаги трябва да се пишат драйверите му за периферията на "С", които после микропитона да използва ... ?!? ХАйде нема нужда ... Да не говорим че процесора търкалащ микропитона трябва да е мощен, с много РАМ и Флаш.

Идеята ми е да направим прости електронни устройства с контролерчета от-до (идея, блокова схема, ел.схема, платка, физическа изработка, кутия принтната на принтер), които после и да програмираме. Идеята е да се разбира това, което се прави как работи, защо така работи и как да го модифицираме ако потрябва. Т.е. да се отворят възможно повече "черни кутии" и да се види какво има в тях, как и защо работят.

И след като вече децата "знаят азбуката" и могат сами "да четат" - сами да преценят интересно ли им е да "четат книги" и искат ли да четат точно тези книги за напред или ще се ориентират в четенето на други жанрове книги.

ToHu, такива като теб и мен - които още от малки сами са проявили някакъв интерес към техниката сме единици. И пак тези единици е трябвало да попаднат в подходяща среда (клубове за моделизми, кръжоци по електроника, програмиране, физика и др.) за да се развият. В такава среда децата сами се стимулират едно-друго.

Ицо, благодаря за линка. Книгите ги имам от момента, в който авторът им ги постна във форума. Отчасти използваме и тях по определени теми.

Като обща информация, и лека критика към автора...
И аз ги бях изтеглил навремето когато ги публикува. След време пак ги теглих, и установих че са допълнени.

И критиката към автора: В книгите няма указана ревизия, дата на последна корекция или нещо такова по което да се разбере, че има промени.

Както и да е. Това е бял кахър. Като цяло - адмирации за труда му.

Основното: Провери дали книгите в сайта не са по-ново издание.

е, вече не си толкова млад



вървяхме с чичо ми по столичен булевард.
имаше една будка за книги, тая я бях заглеждал през стъклото без особено да разбирам какво може да има в нея.
питах го, той я поиска, разлисти я. не ми стигаше левче, извади от портфейла си едно хартиено левче и ме подпомогна. още ми е пред очите - портфейл с тлъста пачка по едно левче.
... трябваше да минат години, че да започна да разбирам някои пасажи от нея.
(чичо ми почина преди 50 години)

ПС (вече съм го споделял)
по това време ходих да си купя в "млад техник" транзистор Т1. лелката, на двайсе и няколко, ми се тросна: нямаме транзистор Т1
един батко ме дръпна и ми каза: мойто момче, Т1, Т2, Т3 са номерата на транзисторите. отдолу има наименование...
момчето се изчерви метна се на трамвая, прочете заветните букви и цифри и айде пак
присъдата беше зашеметяваща - МП26 3.50лв

доста по-късно, с една друга книга, се чудех кой чип на платката е компилатора.

та книгите бяха полезно нещо.
сега са с отпаднала необходимост. остатъци от една изчезнала, по-развита цивилизация.
четящите - също

Практика, ясно. Моите ги занимавах с едни малки кръгли роботчета, които се програмират с цветни линии като код. Но те са на 5 и 7 и там няма много избор. Не съм мислил още каква ще е следващата стъпка. Гледам тези французи имат интересни роботчета, с различни нива на абстракции на контрол.

https://pollen-robotics.com/

Идеята ми беше, че да учат синтаксиса на даден език за програмиране, при положение, че до година-две вече няма да се ползва, ми се струва загубена кауза. Ако можеш да им предадеш алгоритмено мислене би било най-полезно. Но съм напълно съгласен, и с теб и с Тони, че теория без практика води до неприятни ментални изменения. Аз затова и се заглеждам все по роботиката. Но нямам и подходяща рецепта да споделя.

Нещо практическо е задължително. Не е необходимо да е смислено за теб, важното е да е интересно на децата.
Твоята цел би трябвало да е да им вкараш "кухите науки". И особено такива свързани с информатиката, защото теорията им далеч надхвърля софтуера и хардуера. Демек ще им е полезна дори и да не продължат в нашата област.
Иначе да, може и без теория. Факт е, че много колеги си изкарват хляба и без теория. Но... абе по-добре е да не се преоткрива топлата вода