Проблем ли е така да се прехвърли УАРТ (долната схема)

Ами ако укасиш Rx2a няма да е добре. Един резистор писледователно ? Аи зависи каква скорост гониш, но аз със едни български 6Н нещо си не можах да изкарам 9600, учудващо бавни бяха. На 1200 заработи.

R67 e почти излишен,
На теория може да работи до 10-25kb/s , на практика ...Аз ползвам DIP6, с изведена база , с резистоер между база и емитер (да речен 47к) се вдига скоростта(но прехвърлянето по ток намалява!).

Схемата е неинвертираща, тоест ще я ползваш между два чипа, не MCU-PC?

Много е интересно как ще се ползва УАРТ-ът. Най-често той мълчи и стои в неактивно сътояние, т.е. в лог.1 И двете схеми имат консумация при неактивен канал. Бих разменил горе с долу. За 1 Mbps има оптрони, но те са по-скъпи и трудни за намиране. Масовите оптрони могат да се изнасилят да работят по-бързо, ако изходния транзистор се натовари с буфер в схема обща база. Ако има отделен извод за базато на фототранзистора, добре е там да се свържи резистор между базата и емитера, това ускорява запушването, но намалява изходния ток. Няма да ви рисувам схема, мързи ме ...

Благодаря за отговорите.
Ще прехвърлям между два чипа, скоростта ще бъде 115200.
Идеята ми за R67 e точно да ускоря запушването на изходния транзистор.
Не бях гледал оптроните с изведена база, защото съм останал с впечатлението, че са с по-ниско предаване по ток, но май с тях ще бъде по-добре наистина.
Бате, това ли имаш предвид?

RC групата вероятно ще ти пречи на 115к.
Ако цената не е критична - сложи бърз оптрон, от сорта на 6н137

А защо се тормозиш с тия дърти и бавни оптрони. Бюджетни ограничения?
Най-дъртото и баламско решение е 6N137. Може да се закупи дори и от Лидъл или Фантастико.

За да има някаква заигравка все пак
Нямам ограничения за бюджета, но този интерфейс ще се използва толкова рядко, че ми се свидят 50 ст. отгоре. Не е първия случай да се засилвам с глава към стената, но нали така се трупа опит

Ако го правиш от спортна злоба, опитай се да нарисуваш и буфера след оптрона. Това ускорява бавните оптрони повече от 3 пъти, не се шегувам.

На импулсните захранваният с биполярни транзистори, им настройват режима малко преди насищане. Така, щракат по-бързо.
Има TLL ИС със шотки диод между колектор и база за забързване на транзисторите.

Може би нещо от типа:
,
БатеАз ще каже.

Иначе за по-високи скорости - пишат за фотодиоди или използване на единия преход на фототранзистора, но пък за сметка на CTR.

Тук има писано по темата.

Базата не трябва ли да е заземена по променлив ток? Тоест едно кондензаторче между база и маса?

Между боза и + на първата схема. И двете схеми ще работят, но искат още едно захранващо напрежение. А не може ли без него ?

Диференциалният усилвател е по-по-най за усилвател-ограничител, може и без допълнително захранване - с генератор на ток (3-ти транзистор).
Най-бързо става с ОУ и фотодиодно включване - има схеми във всеки наръчник за ОУ.

@Рек: можеш ли да "форкнеш" темата
@БатеАз: какво допълнително захранване, не се сещам?
Едно резисторче между база и емитер би трябвало да ускори изключването на транзистора.