F=m.a

не е ли по-правилно да се каже силата за преместване 1кг на 1 метър.... като пренебрегнеш триенето...

Какви ускорения, какви 5 лв.?

Въртящ момент от 10 нм означава, че ако за оста на мотора а скрепено рамо с дължина 1 м, под прав ъгъл то на края на рамото тангенциалната сила ще бъде 10 Нютона.

Като умножиш въртящия момент по оборотите с които се върти, ще получиш мощността на мотора.

Ако знаеш мощността му, по обратния ред ще получиш оборотите с които ще се върти, натоварен с по-голям товар. Това при положение, че товарната му характеристика е линейна, ама тя обикновенно не е.

Мммм lcr не си съвсем прав. Масата е важен фактор при всички типове мотори, особено при стъпковите поради спецификата им на работа.
Иначе по въпроса, първо зависи как повдига тежестта, макара, винт или някаква друга предавка. При макара имаш диаметър на макарата D и маса на товара m, въртящият момент е D*9.81*m/2
Диаметър в метри, тегло в кг. От тук ти идва минимално необходимият въртящ момент. Обаче тук да приложиш формулата P=ТхN/9550 е неприложима, това работи за асинхронни и постоянно токови мотори, като цяло за всякакъв тип мотори но не и за стъпкови. При стъпковите мотори изобщо не е правилно да се говори за обороти, там имаш максимален брой стъпки в секунда. Не че не можеш да го разгледаш като стандартен мотор, но кривата е много по-различна и от асинхронен и от постоянно токов. При стъпковите мотори именно инерцията, която пък е фактор на масата оказва съществено влияние

E-аз говоря за общия случай, когато разглеждаме просто сили. А щом става въпрос за сила не тежестта, то много ясно, че ще отчетем земното ускорение и масата.

При положение, че земното ускорение може да се приеме за константа, то по-удобно е да не работим с него, като с променлива. А това, че в практиката сме свикнали погрешно да изразяваме силата на тежестта с мерната единица за маса, е отделен въпрос.

То реално при всички електродвигатели стигаме рано или късно до m*a ама това е един друг въпрос, като пода А аз нямам в предвид земното ускорение, а именно ускорението.
Как да е, иска да вдига нещо ама не е казал какво и как. Ако е с винт става по-сложно, профил на резбата, стъпка, ъгъл, коефициент на триене или пък тип на материалите. Хубаво е че пита, тука едни ... те не са и колеги ама как да е, правили нещо и като ги питах а как сметнахте мотора, ами на око ... )

Малко се отплеснахме. На въпроса на реконструктора - при сила на тежестта равна на въртящия момент на мотора, той ще спре. За да не спре, можеш да увеличиш вътрящия му момент посресдвом предавка, но това за сметка на оборотите.

Накратко - когато не можеш да извършиш някаква работа за някакво време, можеш да я извършиш за по-голямо време.

Явно Реконструкторът не е наясно с въртящ момент на двигател, ще се опитам да го обясня просто.
Ако моторът върти макара с радиус 1 метър и въжето, навито на нея повдига тежест 10N /1020 грама на родната планета Земя/,
то моторът има въртящ момент 10Nm. Ако намалим радиуса на макарата на 10 см, то моторът вече
ще може да вдигне 100N или 10,2 килограма. Ао радиусът е 1см - цели 1000N или 102кг.
За пуристите - абстрахираме се от теглото на макарата, триенето, кривите на ускорение и спиране на двигателя
и т.н. Става дума само за въртящ момент.

Напротив, за сега добре се ориентирам. Правилно съм преценил, че за 1 кг и 1 м лост (или макара в твоя случай) трябват 10 Nm (9.8 да бъдем точни).
Въпроса е с каква скорост ще се върти макарата, как ще се забавя с нарастване на масата и кога ще спре?

И да поясня - в момента си говорим за сферичния кон във вакум, колкото да схвана нещата. Разни неща като механизми, предавки и редуктори ще ги оставим за после.

1 nm - мярка за дължина, и е мнооооого ню-ню
1 N-m - мярка за въртящ момент

Въпросът не е формулиран добре. Доста добра каша от скорости, ускорения, въртящ момент и сили.
В условията на земно притегляне, ако на едно едно тяло с маса 1 кг действа сила 1N,
то ще се ускорява с ускорение 1m/(S^2) само силата е хоризонтална и тялото лежи на равна повърхност без триене.
Ако силата 1N действа нагоре, а тялото е свободно, то ще пада с ускорение 9,8-1=8,8m/(S^2).
Ако силата 1N действа надолу, а тялото е свободно, то ще пада с ускорение 9,8+1=10,8m/(S^2).
Тук трябва да си припомним векторното събиране на сили.
Ако тялото се движи равномерно, независимо нагоре, надолу или хоризонтално, или е в покой, силите са в равновесие.
В идеалния случай, ако двигателят може да преодолее въпросната тежест, би могъл да развие произволна скорост.
Тук вече се намесват реалните фактори като триене и други, които ограничават тази скорост.
Зависимостта на въртящия момент от честотата на стъпките при стъпковите двигатели е падаща.
Стъпковият двигател трябва да се подбере така, че при всички допустими скорости въртящият момент да осигурява сила,
по голяма от тежестта, която трябва да се преодолее и то с запас. Някои препоръчват запас два пъти.

ммм може да развие произволна скорост но времето за което ще я развие зависи пряко от въртящият момент, защото тая маса трябва да бъде ускорена и F=m*a важи пълна сила
Освен всичко друго идва и момента на спиране, в смисъл момент в който ще трябва да спреш, не спирачния момент Та ако много си я засилил тая тежест в една посока, ускорението с което спираш отново е лимитирано от момент ана двигателя, ако се опиташ да спреш по-бързо просто ще прескочиш стъпки.

Принципно всеки двигател има товар и товарът винаги има две компоненти:
1) Триене
2) Инерция

Силата на триене не е линейна, но може да се приеме като такава и тогава е пропорционална на скоростта.
Инерцията е заради кинетичната енергия (масата по скоростта на квадрат) и ти пречи да ускоряваш или спираш.
С две думи товарът ти са две сили - едната пропорционална на скоростта, другата пропорционална на ускорението (F=ma). Едната ти пречи да постигнеш безкрайни скорости, другата ти пречи да постигнеш безкрайни ускорения.

Сега за стъпковите двигатели. При добро управление практически нямаш стъпки. Намотките се управляват така, че през тях тече ток със синусоидална форма. Въртящият момент е пропорционален на големината на тока. До определени обороти токът се ограничава от управлението (чопър) на някаква номинална стойност. Демек до определени обороти въртящият момент е почти константен. Променя се само честотата на синусоидата, но амплитудата си стои. Стои, защото чопъра все по-малко ограничава тока. Над опредена скорост/честота вече няма нужда от ограничения, защото намотките са индуктивности и не понасят как да е високи честоти. Ако все пак вдигаш честотата, просто амплитудата на тока намаля, от там и въртящият момент.
Сега стъпковият мотор е мотор, само когато въртящият му момент е по-голям от товара. Иначе не е мотор, а обикновен нагревател
За да е изпълнено това нещо, управлението трябва да се съобразява преди всичко с ускоренията. Ако нямаш ускорения е ясно, въртящият момент е някаква сила, която до определена скорост е почти постоянна, след това пада до към нула. Силата на триенето почва от нула и расте нагоре. Където се срещнат двете там ти е максималната скорост. Над нея не можеш, под нея нямаш проблем. И всичко би било много просто. Но ускоренията бъркат яко тая картинка, защото всеки опит да промениш скоростта ти създава инерционна сила в обратна посока. И нейната големина е пропорционална на ускорението. Демек ако искаш голямо ускорение получаваш голям проблем.
На практика (ако нямаш обратна връзка) управленията чисто и просто имат програмиран лимит на ускоренията. Този лимит е функция от скоростта, в началото (докато триенето е малко и целия въртящ момент наличен) може да си позволиш по-големи ускорения. Но колкото повече се вдига скоростта, толкова по-малки ускорения може да си позволиш, защото първо въртящият ти момент почва да кляка и второ триенето ти става по-сериозно.

Едит: при спиране обикновено е много по-лесно. Най-малкото триенето ти помага. Но инерцията си е инерция... Колкото и да ти се иска да спреш от 100км/ч внезапно - не става. Ако все пак ще спираш с двигателя, по същия начин не трябва да надвишаваш товара. Обикновено в зависимост от приложението се приема някакво съотношение на ускорение спрямо спиране. Примерно за моите приложения правилото е, че при спиране ускорението може да е 4 пъти по-голямо, отколкото при тръгване. Но това си зависи от характера на товар, конструкция и т.н.

Някой ползвал ли е такива дискове за шлайфане (на метал):

https://tashev-galving.com/product/001-TRT1606/fibardisk-tyrolit-za-nerazhdaveyka-za-agloshlayf-125h22-23-mm-p36

Нещо странни са ми на вид, ама ме гъделичка да ги пробвам.

Ами керамика съм ползвал, но не точно тия, да не кажа че нямат нищо общо та знам ли.. иначе керамичните не са лоши те такива : https://www.3m.com/3M/en_US/company-us/ ... 564&rt=rud

п.с. то не е лошо да каже за какво ти трбяват, щото има куп приложения, едно е да равиш финиш на заварени шевове, друго да правиш фаски на тръби, трето да подготвяш за боя ..