Ако можеш да гарантираш, че няма да има никаква консумация, можеш и да не го откачаш електрически. Всяка консумация, или поне такава над 50 - 100 mA, докато трае зарядът ще бърка бизнеса на зарядното.

То ако има такава консумация, не е добре. Щото пак ще се изтощава. Да се зарежда акумулатора в колата, (особено на улицата) обаче не е добре. Ако не дай боже стане офазяване на зарядното, някой може да пострада от токов удар.

Иначе моето зарядно е с тиристорен регулатор и може да дава над 16 волта. А това не зная как би се отразило на електрониката в колата.

Зависи каква е целта, да го зареди щото не можеш да запалил или да му правиш някакво кондициониране. За първото може, разядното не го бърка, но поне фаровете изключи:) За кондициониране по-добре да няма нищо друго да дърпа.

Нищо няма да стане на електрониката. Два пъти ми е "горял" реле-регулатор. Напрежението стига до 20-22V. И двата пъти жертви бяха лампите на фаровете.

Възможно ли е 2 HEX - а, генерирани от различни версии на компилатори (XC8) да водят до еднакво поведение на контролера, но да имат различно съдържание?

Естествено че може. Най-малкото различни процедури и функции може да са компилирани на ралзични места - тогава HEX-а ще е "различен" и ще прави едно и също.

Благодаря.

Ако включиш оптимизация на кода от настройките, хекса също се променя - намалява. А понякога програмата не се събира без оптимизации. Но някои режими на оптимизация са платени.

Чудя се, E-ink дисплеите за цените, дето ги има в лидъл и кауфланд, знае ли някой нещо повече за тях?

Е да де ама при оптимизация е възможно програмата да не се държи по един и същ начин. Макар че по всяка вероятност точно разлика в оптимизацията е причина за различните HEX-ове. Съвсем си е в реда на нещата дори и най-ниското ниво от версия до версия да има някаква разлика.

Напълно е възможно да се държи различно, особенно ако някъде гониш конкретни времена, или пък си оптимизирал кода така че да генерира конкретен асемблер. Винаги може да изключиш определен код да не се оптимизира стига да си го мислил като си го писал.
Сега не е най-добрата практика предполагам но се случва, примерно на х51 архитектурата някак ми е по лесно да го карам да прави побитови операции на С ..или хайде не по-лесно, но е по-четимо, и като работим с хищника и той сложи някоя оптимизация и моя код вече не се компилира по същия начин, почва да изпълнява побитовите операции с маскиране, да ама време нема и спира да работи
Това разбира се както казах е лоша практика от моя страна, но конкретният случай налага използване на битови команди и другия вариант е да ги пиша на асм.
Та всякакви такива се случват, но оптимизацията може и в други случаи да ти създава проблеми, обикновенно пак свързани с не-добри практики но то ако всичко беше перфектно ...

Тя направо спря един път. Пробвах да компилирам със реентрантен стек. Кода намаля много. Но не заработи. Върнах на компилиран и си поиграх и махнах от прекъсванието някои функции които ми ги даваше като warning, че се повтарят. Всъщност беше 1 или 2 функции, но те пък викаха много други и от там един списък с фукции които бяха дублирани. Накрая си го направих както си му е редът и нямаше голяма разлика в двата режима.

Провокиран от съседната тема за 74LVC, та да попитам:
Отдавна ремонтирам захранващи блокове, не са кой-знае колко различни повредите, обаче имам едни модули, за които нямам обяснение защо точно така се получава при тях. В повечето случаи проблема е с кондензаторите, по-точно с т.нар. подути кондензатори- виждат се от пръв поглед. До тук проблемът е никакъв, т.е. вижда се. Има и другия тип- не си личи, че кондензатора е повреден, изглежда като живичък- пак не е чак такъв проблем (малко по-трудно се открива)- сменя се. Обикновено тези случки са само с един тип кондензатор на платката (електролитен, примерно 1000мкФ/6.3В), останалите капацитети са си наред. ОБАЧЕ... от време на време ми носят едни захранващи блокове от телефонни централи на Panasonic. Проблемът при тях е основно е пак електролитните кондензатори, но вече почти всички - от 20 кондензатора почти не се повреждат само три- високоволтовият на 400В и още два на 100В. Останалите си изглеждат като току-що излязли от магазина, но в тях няма никой или ако има, капацитета е не повече от 1/3 от стойността. Това са кондензатори от 3.3мкФ/10В и се стигне до 680мкФ/50В- не само филтриращи, но и тези, дето са в обратните връзки. Чипът на захранването е 3842, стандартна схема от миналия век. Някой има ли идея защо се получава точно това нещо???

най честия проблем с електролитните кондензатори е че съхнат и деградират, не знам кое настъпва по-бързо, импулсния ток го мори, резултата е намаляване на капацитета постепенно, и се увеличава вътрешното съпротивление, някои кондензатори се подуват, други не, вероятно зависи от технологията на производство, най малките пък никога не им личи, малкия корпус е по-здрав и не се подува
известно време работи техниката така и постепенно започва да прави въртели - увеличените пулсации вкарват смущения, напреженията стават нестабилни, чат пат позабива каквото се захранва от там, или сработват разни защити ей така хаотично, не след дълго умира нацяло
това важи както за големите кондензатори така и за малките, които са паралелно на 3842 или друг подобен чип - той е един вид импулсен товар - при всеки опит да отпуши транзисторите дръпва рязко ток от кондензатора, и така на всеки импулс, тъй като слагат малка стойност импулсния ток макар милиампери му идва в повече, и след време изсъхва, най често там залагат "програмираното остаряване" на техниката, защото като изсъхне не прави поразии, просто си спира

другия проблем който значително по-рядко се среща е фабрични дефекти при производството на кондензаторите - някой беше писал тук за подуващи се кондензатори без да са запоени, докато си стоят в чекмеджето, аз пък съм срещал с прекъснал извод, вътре в кондензатора, един такъв корозирал и прекъснал, и така цяла партида, работи 1-2 години и прекъсне

за такива ремонти ползвам ESR метър, меря не само капацитета ами и вътрешното съпротивление, горе долу вече знам какво да очаквам, и виждам кой е тръгнал да заминава още преди да си е намалил капацитета, също си меря и новите които слагам, щото не винаги са нови, а дори и да са нови не винаги са това което трябва да бъдат, попадал съм на пълни боклуци

Ник го е описал, електролитният кондензатор,като цяло има кратък живот, сравнено с други компоненти.В зависимост от приложението му ефекта от стареенето е различен. Например ако е разделителн кондензатор във входа на усилвател, в този случай може да работи дълги години дори и със занижен капацитет, там токовете са нищожни и увеличеното съпротивление не е проблем, а дори и да има промяна в АЧХ едва ли ще я забележиш, може да се позагубят ниските но ако не е нещо измервателно едва ли ще му се обърне внимание. Ако е вилтриращ в линейно захранване също може да изкара доста дълго преди да усетиш, че е зле, и там няма и пулсни токове, и основен параметър е капацитета, в зависимост какво захранваш също може да стигнеш сериозн деградация преди да го усетиш.
А защо не се повреждат само входните, ами защото там е линейно захранване, въпреки че при активно pfc не е точно така, но пък pfc прави точно това, намаля пиковите токове през кондензатора. Ако съм обаче аз, бих сменил и входните, те като гръмнат става интересно.
В импулсните захранвания обаче нещата са различни, там токовете са импулсни, повишеното esr води до по-големи загуби, които се изразяват в увеличена температура, което,пък още повече ускорява деградацията.
Отделно много зависи колко добре е проектирна схемата и как са подбрани компонентите, електролитите не обичат пренапрежения, затова в някои схеми може да изкарват по-дълго от,колкото в други. Отделно зависи физически къде са, дали не им става топло, дали цялото у-во се охлажда. На последно място има значение и самия кондензатор какъв е.