да, интересното на тези платки е, че са серийно производство.
датирам ги някъде 1975-1980. след 80-та технологията се ползва само за прототипване, с някои малки изключение в производството (примерно конфигурационни пинове в бекплейнове)
на български популярния термин е 'репинг', на английски си е wire-wrap.
първите PDP са си произвеждани по този начин серийно, но е било дълбоко в миналия век.
имам цяло чекмедже по темата - цокли, куплунзи, инструменти. възлов инструмент е
имаше си и глезотиийки:
- ако се ползват цангови цокли за репинговане, можеше да се запои 100nF радиален кондензатор вътре в самия цокъл (под него) и така се опростява филтрирането.
- от перфокарти се разпечатват хартиики с малки номераца огледално, които се надяват на цокъла отдолу преди да навиеш жиците. така не се налага да броиш всеки път наопъки. хартията от перфокарта беше най-подходяща - тънка, здрава, за многократна употреба, а и можеш с молив да си напишеш RefDes или PartNum. разбира се, имаше и готови 'буржуазни' такива, но струваха колкото самия цокъл
- с малки парченца цветен шлаух, надянат на съответния пин, можеш да си маркираш по-важни сигнали или захранвания (отрицателни, примерно). улеснява 'дебъгването' на хардуера
имаше готови платки за Apple-2, за ХТ/АТ, дори са ми останали платки за VME.
на практика за един следобед можеше да си сковеш някакъв експеримент и на другия ден да си готов за тест.
но всичко това работи на малки мегахерци (макс 5, да кажем). за асинхронен бъс като VME беше ОК, за синхронните работеше криво-ляво.
и тогава си беше скъпа технология, гледам че сега е станала още по-скъпа. вероятно поради преминаването ѝ в антикварния сегмент.
катерицата от 'ледена епоха' си е направо загубеняк, в сравнение с войнствената решителност, с която батковците си пазеха репинг играчките.
отмря, когато можеше да ти произведат платка за 2-3 дена на по-ниска цена от цената на коклите за репинговане.
пък и 'модерните' (х86) бъсове не могат да работят на жички