direction не ми трябва, забито е на маса. За широчината на Step си говорим...

1 до 5 ms.

Рек, широчината не е константа

Предполага се, че това моторче освен собствената маса на ротора върти нещо, което също има маса. И когато имаш маса, ускорението от нула до 100км/ч няма как да стане мигновено. Затова при автомобилите имаш скорости Тук просто тръгваш да сменяш стъпките (ширината на импулсите) от бавно към по-бързо.
Сега зависи какво съотношението тяга/скорост/натоварване. Но общо взето повечето си правят табличка от не повече от 100-на реда. Като в първия ред почваш долу-горе от 1% от максималната скорост и катериш нагоре докато стигнеш 100%. В началото може да катериш по-бързо и с по-голямо ускорение и вече колкото повече вдигаш скоростта, толкова по-малко ускорение трябва да ползваш. То и при колите е така
Когато спираш (ако спираш под напрежение), обикновено няма нужда да минаваш през всички стъпки, може примерно да прескачаш по 3-4 реда от таблицата.

Иначе за звука и за естетиката... Когато сменяш стъпките, вектора на магнитното поле не се сменя моментално, обаче идеята е да го сменяш по-бавно, отколкото се върти ротора. Иначе изпускаш стъпки и става кофти. Затова и тая игра с табличките, да си тръгва винаги и винаги нормално. Но тъй като по дефиниция ти сменяш стъпката по-бавно, то роторът застава в позицията и тръгва леко да я подминава. Така за един кратък момент от въртящ имаш спирачен момент. Това е по-забележимо при ниски скорости. И се забелязва точно чрез един особен звук, заради вибрациите.
Ако това те дразни, решението е микростъпки, а още по-добре да няма стъпки изобщо. Каубойците имат едни драйвери, които по принцип чрез съпротивления им задаваш лимита на тока. Обаче ако вместо съпротивления имаш DAC-ве и от проц си генерираш синусоидка става супер мазно, няма бръмчене, няма нищо...

ЧАААК толкова не ми трябва. Скоростта ще е константа (ниска), масата за мърдане - също. Веднъж нагласено, няма да се пипа.
Въпроса за детектване на крайна позиция остава

По-напред беше споменато, но да преговорим. И ако железарията позволява...
Например - придвижването от единия до другия край при скорост на движение Х отнема 6.5 сек.
Стартираш от неизвестна позиция. Придвижвайки джилезиума в същата посока в продължение на минимум 6.5 сек. си сигурен че си достигнал нулева позиция.
Е, когато железата стигнат упор, започват да потракват и подрънкват, ама това е положението. Не е лек живота на тия които пестят от едно ключе или оптрон...

Да, автомобилния способ... Ще го пробвам, ако не се чупи, ще го оставя така

фрикционно съединителче? като на навиваща ролка на магнитофон...

този тип съедиители не са подходящи за стъпкови двигатели, те винаги работят с приплъзване, освен ако не са толкова натегнати че основната им функция се елиминира. Винаги имай на ум че стъпковият двигател е точно това, работи на стъпки, тук нямаш постоянно движение, имаш предвижване между твърдо установени позиции, това предвижване става със скок, колко време ще отнеме зависи единствено от това колко ти е добър драйвера, какъв е товара и от параметрите на мотора, ама хубавите мотори могат да го правят доста бързо. Това си е чисто ударно натоварване със всички последствия от това, па ако ще за теб да изглежда постоянно, просто са последица от много удари. Това се елиминира частично в режим микростъпка. Та от тази гледна точка този тип съединители са крайно неподходящи. Също така от възможността за рязко сменяне на посока, а смисъла на стъпканото е да знаеш къде си, ако ще приплъзне градус два съединителя ...

Действащия в момента тренд е колкото по-голяма е железарията, да се ползват механо-електрични методи за нулиране по разбираеми причини -има къде да ги разположиш и пространствената грешка която допускат е пренебрижима. Последния писък е индукционните датчици https://www.ebay.com/itm/New-FOTEK-PS-0 ... 0005.m1851

Малките джаджи от друга страна клонят към механично нулиране с-у хард стоп. При тях е трудно да разположиш какъвто и да е датчик по какъвто и да е начин и да не допуснеш поне 1 косъм отклонение, което "се равнява на пет километра" . Принципа е в три стъпки - отдалечаваш мотора от механичния стоп, спираш, тръгваш към механичния стоп ускорявайки на макс до границата на зависване( тягата на стъпковия мотор е обратно-пропорционална на честотата на PWM-a ) . Това при по-големите железа не може да се практикува по разбираеми причини - едно е да изхвърлиш през терасата на 15-тия етаж умряла котка и друго - убита муха - палажението долу на цемента ще е различно.

ПС: Да задам и аз един въпрос - може ли да се изгради Пуш-Даун Автомат (PDA) демонстрационно с подръчни хардуерни логически елементи така както се проектира и изгражда примерно стейт машина ч/з стейт таблица. От известно време се почесвам по темата там където не ме сърби - по конкретно - как ще се направи stack-а (с шифт регистър?)

ползваш ли микро стъпки? или цели стъпки само? и каква точност ти трябва за крайната позиция? +/- колко стъпки? ако +/-2 цели стъпки точност ти е достатъчна просто караш до упор
за по-голяма точност не мисля че ще минеш без някакъв вид сензор, до сега не съм чоплил драйвер който регистрира изпуснати стъпки ама имам някакви подозрения че са само stall detection, т.е. ще регистрира само ако се върти постоянно и изведнъж спре, докато при бавно въртене ти дефакто нямаш въртене, а имаш единични стъпки, макар за окото да излгежда като плавно то си е на стъпки

има един механичен проблем, който не знам при теб до колко се проявява и до колко можеш да го регистрираш - като се напъва мотора при опряла механика някъде понякога се получава една натегната като пружина механика, и в момента в който мотора изпусне стъпка той дефакто изпуска 3 цели стъпки в обратна посока до следващото устойчиво 4-то положение, та ако успееш докато е захранена една намотка по другите жици да регистрираш това обратно въртене може и да разбереш че е изпуснало стъпка ама пак точността ти ще е +/- 2 цели стъпки в зависимост от това колко ти пружинира механиката, и пак се връщаме в началото да караш до упор

тъй че в крайна сметка галимациите ми се виждат излишни, или слагаш някакъв сензор като оптрон или ключе или караш до упор

В реалния свят само така ли се прави - със сензор?

Е другия вариант е до упор, но зависи какво движеш, има го тоя проблем за който пише Ник. Ако примерно движиш ремък или корда, или пък нещо друго което внася еластичност може да се получи точно този ефект да прескочиш 1-2 стъпки в обратната посока. Това до някъде може да се елиминира ако въртиш до упор, връщаш 1 стъпка, и после пак 2 стъпки в посока до упор.Така ако или ще направиш натягане с 1 стъпка което няма да е голям проблем, или ще се върнеш в нула ако си успял да изтървеш 1 стъпка. Сензор си е най-добре, дали оптрон, дали ключе, дали проста ел. връзка. Примерно на 3-д принтерите меренето на равнината на масата често става контактно. По края на масата има един шлейф метален и започва да я вдига докато опре в дюзата. Така мереят в 3 или 4 ъгъла и ти казват дали равнината на масата е ОК или не е.

Ами общо взето - или датчик за движение или за позиция.

Ей таз въртележка ми е на свършек , от де да заредя ?

https://store.comet.bg/Catalogue/Product/29219/

хмммм точно такава не знам, Вюрт ми дадоха няколко мостри на енкодери и то никак не лошо, но май точно като това няма. Иначе съм купувал от елимекс май, или панда не помня, но не бяха качествени, мен ми трбяваха з анещо съвсем неотговорно, един тестер си правех и трябваше да врътка менютата, въпреки че след всяко ползване се каня да го сменя ама ....