Информация за размисъл:
http://www.rason.org/Projects/discreg/discreg.htm
http://www.brettcave.net/howto/circuits ... Linear.pdf

Колко "High Performance" да е един линеен регулатор?

Това си е заразна болест - като отвориш някой пдф, всичко е high performance, high speed, low consumption, low cost и т.н.
Явно авторите са се заразили. Иначе, за да има по-бързо превключване, според мен трябва да се дърпа надолу базата на мощните транзистори.
Нещо такова:
/стойностите са измислени, точката control може да се измести да не е симетрично и т.н. - важна е идеята/

този вариант не е особено подходящ защото обратното напрежение за база-емитер е ограничено, някъде към 5 волта, и ако стабилизатора е настроен на 3 волта а ти допреш жиците то нещо вече заредено на по-високо напрежение, да речем опиташ да зареждаш 24 волта акумулатор, Q6 ще се опита да запушва Q1-Q4 и техния преход база-емитер ще понесе целите 24 волта, може да се избегне с допълнително отделно захранване само за Q5-Q6 Но това много усложнява схемата

Един мощен шотки диод последователно в изхода ще осигури въпросната идиотоустойчивост.
/Обратната връзка по напрежение трябва да се вземе след шотки диода/.
Ако разбира се, няма още някакви изисквания, които са скрити в непоказаната част от схемата.

А бе без да се задълбочавам разбрах, че схемата се самовъзбужда. Защо - то е сложна нАука, а в случая имаме само изходното стъпало, пък на бас, че цялата щуротия е обхваната от мноооо дълбока ООВ и става гадничко.

Проверих за тези TIP-ове: бахти презапасявенето с 4 броя, пък за сметка на това са до 3МХц. Отделно 39-те Ома за които беше писано (не са толкова критични) и май е по-добре да намалиш R27 на 100 Ома, а най-левият транзистор дето не си личи к'в е да е нещо по-високочестотно.

Начи, малко много грубо казано: изходният кондензатор до голяма степен поема/забавя пулсациите в консумирания ток за да не искаш чудеса от изходните транзистори. Но дълбоката ООВ трябва да е най-най-бавното нещо в цялата история. Има си чалъми, но за толкоз данни - толкоз.

ПС: Опаа, al_at пуснал втора питанка, вече му казали, че и така не става, пък аз нямам повече време.
Между другото някъде из проектите мъдрихме няк'во далеч по-сложно захранване...

Не ми става ясна схемата понеже е само фрагмент, а и малко неудобно позиционирани елементите, но що се отнася до свързването на няколко транзистора в паралел за такъв стабилизатор, според мен трябва да изглежда така, и да се разглежда като един съставен транзистор:



Резисторите в емитерите са малки, под 1 ом, но съответно с подходяща разсейвана мощност. Избират се така че падът в тях да е примерно не повече от 0.3-0.6V.
Транзисторите е желателно да са подбрани с еднакво усилване по ток (бета).

Извинявам се за зле начертаната схема, просто това беше първото попаднало ми онлайн за чертане. На тази машина от която пиша в момента нямам нищо за чертане на схеми.

За да щрака бързо биполярният транзистор, той не трябва да се насища. Във компютърните импулсни захранвания например, режима се подбира да е много близък до насищане.

Това е линеен стабилизатор и транзисторът не работи в режим на насищане.
Но въпреки това, особено при голям ток, при промяна в товара в посока към намаляване,
трябва да се разсеят неосновните токоносители, което става най-бързо като се подаде отрицателно
напрежение на базата спрямо емитера.

Да, но тъй като биполярният транзистор се управлява с ток е важно изходното съпротивление на това, което управлява транзистора да е малко, т.е. да е способно да отдаде относително голям ток бързо. Така по-бързо ще се разсеят неосновните токоносители от базата, или ако се разглежда като паразитен капацитет по-бързо ще се разреди. Ако става въпрос за периодично превключване на мощен транзистор е удачно да се ползва и трансформатор с малко изходно съпротивление.
В случая става въпрос за стабилизатор, значи съставният мощен транзистор трябва да се управлява с да речем емитерен повторител или ОУ, който също е с ниско изходно съпротивление. В схемичката която дадох по-горе резисторите в базата може и да не присъстват или да са съвсем малки. Важни са тези в емитерите.

Ако не се насища ще грее. Трябва да е наситен, но не пренаситен за да щрака бързо. Ако говорим за импулсно захранване, но тук въпросът е друг.
При линеен стабилизатор стигне ли се до насищане значи стабилизаторът е изобщо излязъл от режима за който е проектиран.

Същото, но написано с думи. На схемата, която съм дал по-горе, базите на съставния транзистор се управляват от комплементарен емитерен повторител,
който може да има много ниско изходно съпротивление.

Би било полезно към емитерите да се свърже някакъв чарк през който да се изтича тока...

извинявам се, но не можах да се ориентирам какво се бори - load response или control response?

Напълно вярно. Само управлението на този комплементарен емитерен повторител нещо не ми харесва.
А и защо е нужно емитерният повторител да е комплементарен?