Първоначално ми се въртеше идея за нещо като два среза с макетен нож и остатъка със секачки тип керпедени.
Ама сега с това "фи" съвсем изгубих нишката. На картинката е правоъгълен срез? Кое е фи?

Имам в предвид че колкото е дължината на дъгата, около 50 мм.

Тони, проблем ли е, ако задният срез не е по профила от първия пост а в една равнина? Ако не е, вариант с мини - банциг?

Ножове като тия които се ползват в щанците за полиграфически цели. И според случая - огънати, отделни парчета в някаква конфигурация...

Без щанца няма да стане. За да има качествен сряз е необходимо детайла да се подпира иначе ще увлича материала и сряза няма да е качествен. Ако трябва да правя нещо такова за себе си бих го обособил като работно място и бих обединил операцийте-отрязване на детайла по дължина и изпразването което се дискутира.Със няколко пневматични цилиндъра лесно ще се автоматизира процеса. Ползвам подобно устройство за рязане на лентови заготовки и съм изключително доволен.Мисля че при сръчен работник може да се постигнат поне 2500 удара,ако не и повече но не знам твърдостта на заготовката./тоест разтеглянето и/.Ако те интересува мога да обясня какво имам в предвид.

Казвай какво имаш в предвид, слушам с интерес. Крайните срезове трябва да са перфектни, изпразванията нямат голямо значение, те са технологични.

Какво имам в предвид:
Работна маса на която от дясно има стойка за макарата с материала. Лентата /шнура/ се изтегля ръчно през отрязваща матрица до упор,залага се в просичащата/за изпразването/ и с натискане на педал извършва двете дейности едновременно. Матриците се задвижват от пневмоцилиндри. Малко .....го обясних ама обясненията не са ми силната част.
За отрязващата матрица щом има изискване за липса на чепак то решението е едно рязане с остатък така че чепаците да са на отпадъка.Ще се изхвърлят 1-2-3мм от лентата но външния вид на сряза от видимата страна ше е добър.
За изпразващата-трябва гнездо в което да се залага детайла и щанца с 3 ножа и механизъм за притискане . Тук вече е въпрос на експерименти формата на ножа и заточването му.

Не знам за какво количество иде реч, но ако са 2 - 3 хиляди бройки, не си струва да се прави пневматично или хидравлично задвижване. Има смисъл да се прави такова, ако процесът ще се автоматизира напълно. В случая необходимата за рязането сила няма да е голяма, тъй че и ръчното (лостово) задвижване ще свърши работа.
По-интересно е, каква е технологията на рязането, вида на ножовете и пр. Рязане без подпиране на материала не си е работа. Най-добре е, ако може, преди рязането профилът да се наниже върху метален участък (сърце), който ще служи за подпора. После 2 П - образни ножа - един отгоре и един отдолу с едно движение режат всичко. Дори с цел да не се затъпяват ножовете, въпросното сърце може да се направи от дърво или от пласмаса и да се сменя на няколкостотин бройки, като се износи.

Не съм съгласен. Еднообразните движения са наказание за изпълнителя. Оскъпяването от цилиндрите и клапаните за управление няма да е голямо и при всички случай ще се изплати от икономия на надници. За пълното автоматизиране - това е чудесна идея, но до колко е приложима? Визирам разтеглянето на материала при развиването му от ролката,еднородноста,разликата в механичните характеристики...Мисля че за това може да се мисли след като се постигне работоспособност на ниво ръчно управление.
Наистина по интересния момент тук е самия процес на рязане. При меките материали луфта м/у матрицата и поасона трябва да е много малко0,02-0,05мм. и да е постоянно във времето. Иначе качеството на сряза пада. Трябват експерименти и то много докато се напипа точната форма на пуасона или консултация с матричар който е правил нещо подобно.Имам 3-4 познати, но всички се занимават със стомана...Това ще е трудната и скъпа част а не цилиндрите и клапаните. Ако се работи по това смятам че първо трябва да се разработи отрязващата матрица,да се получи качествен сряз ,след това тази за изпразването и тогава да се мисли как да се продължи по-нататък със съвместяването на операцийте.

Пълно автоматизиране не е нужно. Това което предлага lcr е горе долу каквото и аз си мислех, нанизване точно не, но някак да се вкара подпората вътре и с два ножа отгоре и отдолу да се отреже. Там където ще с еправи работната ръка е евтина, изализа ми по 350$ на месец, и това е висока за тая работа заплата, та не е толкова критично, искам да минимизирам грешките освен че искам да ускоря процеса. Пълен автомат не е невъзможно, но става голяма играчка, имам 3 типа профили, трябва да го мисля и 3-те да стават, малко повече заигравка от нужното.

Мисля че се заформи някава идея след тези дискусии. Ще сложа и 4 лазерни маркера които да ги наместван на нужната дължина за всеки прорез, сега остава да реша това с нанизването как точно да стане за да е удобно

Не знам, какво мислиш да ползваш за ножове, но в кожарската промишленост ползват едни шини за щанц ножове - двустранно заточени. Сигурно има и едностранно. Лесно се огъват и така лесно можеш да си направиш профила на ножа. Е - там където се сгъва на 90 гр ще се получи някакъв R, но това пък може да е положителен ефект.

Нещо такова:

Да, аз ги намерих, първоначално мислех за ножове за щанци за хартия, като за опаковки, но докато търсих такива ми попаднаха тези за кожарската, предимството е че са по-дълбоки. R-а е определено предимство. Аз сега друго си мисля, с такъв нож лесно би могло да се направи изг заг изрез, т.е. без да режа цяла задна страна а само на триъгълници, сега е правоъгълно просто защото май е по-лесно от колкто да правиш триъгълници на ръка, но ако се прави с инструмент е по-добре, и чисто технологично май е по-добре, там профила няма да постане "висящ" след монтажа.

... представете си задните ножове, т.е. тези паралелни на задния срез, с наклон около 3-7 градуса навътре т.е. - / при положение, че са два - моята първоначална постановка/ приемайки съпротивлението на материала и ъгъла на хлъзгане - ще се получи радиус на среза - трудно е да се определи теоретично, за най-добър резултат емпирично. Само размишления ...