В документацията на драйвера няма информация за товар по-голям от 2.2nf, капацитетът на транзисторите го дават 4-6nf...

Когато (ако) стигнеш до крайно изделие ще трябва да направиш компромис. Ако ти е прекалено бърз ключа ще излъчваш и няма да минеш изпитания, ако ти е бавен пък ще грее повече.

Ти тая документация много не и вярвай. Такива драйвери съм ги горил и с 1nF капацитети без гейтови резистори. И не изгарят веднага - работят поне няколко часа. Проблема им не е греене, а че при 0 ома, тока е "бог знае колко" и си се прецакват от големите импулсни тоци дето вървят напред-назад из чипчето. Иначе не е проблем да драйвиш и 10nF, стига да го ограничиш на няколко ампера.

Ще им забода 10 омови резистори. Това трябва да осигури нормален живот на драйвера и същевременно достатъчно бързи преходни процеси в транзисторите.

На теория максималната стойност на гейтовия ток не зависи от входния капацитет, щом го има. Така че си напълно прав, че могат да пукнат и с 1 и с 20 nF.

На теория е едно, на практика е друго. Точно в момента правя едни зарядни за акумулатори. Концепцията е следната : едно пикче 12F1822 като контролер, класически buck конвертор с един п-канален мосфет. Драйвера е от дискретни елементи. Следене на тока с 0.1 ом шунт и някакъв малко по-бързичък операционен - обикновено ползвам mcp602 или mcp6022, като тока малко го усилвам, а напрежението го буферирам след делител. Двете измервания ги подавам на двата минусови входа на компаратора на пикчето. Плюсовия вход го правя вътрешен с DAC-а на пика. Настройвам ECCP модула на 100-тина килохерца с fault от компаратора и ауто рестарт, 100% запълване. Изхода на ECCP към управлението на мосфета. Двата аналогови входа същевременно могат и да си се мерят с ADC-то, като така можеш да си следиш и тока и напрежение. Първоначално когато зареждам с ограничение на тока просто включвам "токовия" сигнал към компаратора, а когато трябва да се превключи на напрежение си включвам другия вход. Получава се елегантно решение, без някаква много сложна програма. Режимите на заряд се управляват лесно. В тая схема ми остават два пина с които в случая ще му направя индикация заряд/край на заряда и един вход от който да си превключвам зарядния ток.

Аз тока го следя с този сензор:

http://www.lem.com/docs/products/lts%2025-np.pdf

и го чета с първия канал на АЦП - то (променлива "a")
напрежението върху товара с втори канал (променлива "b")
и напрежението на един потенциометър, който ми служи за задаване на максималния заряден ток, в зависимост от капацитета на акумулатора - с трети канал (променлива "c")

После като задание на ECCP модула (променлива "d")

d = (2.c - a).k (k го подбирам експериментално за да постигна стабилен заряден ток и при k = 0,9 нещата се получават добре).

Накрая остава да натъкмя и зависимостта c = f(b) за целия заряден цикъл.

Още не знам, дали ще вкарам някъде и параметъра време.

Индикациите на зарядния ток и напрежение съм ги поверил на втори pic - историята от тази тема:

viewtopic.php?f=3&t=15172

Всъщност нещата тръгнаха от дисплея и след като го подкарах, му намерих приложение в зарядното.

Цялата работа стана малко, като "заший на това копче едно палто"

А това, че акумулаторът ми е още в първа младост, са подробности.

Абе - луд умора няма.

lcr така и не пробва на по ниска честота да кажеш по-малко ли греят. И все пак какъв точно е акумулатора.
Импулсният ток колко да е ? 100 А примерно. Пикова мощност 32 на транзистор. Коефициент на запълване 20 %, а те се редуват двата транзистора, така че по 10 % или по 3.2 W на транзистор.

Благодаря за тази насока.

Ще пробвам и с понижаване на честотата и вероятно това ще даде положителен резултат. Просто в момента правя тестове с някакви малки акумулаторчета и поради това те не са съвсем релевантни. Като закача истинския акумулатор (80 Ah) ще придобия и по-ясна представа. Иначе дотук се оформят следните разумни способи за минимизирането на топлоотдаването:

1 - Понижаване напрежението на захранващия източник.
2 - Добавяне на индуктивно съпротивление във веригата + диод или противотактно работещ втори ключ за да се постигне DC-DC преобразувател с висок КПД.
3 - Понижаване на честотата
...........

Накратко - варианти доволно много а окончателното решение вероятно ще е комбинация от няколко.

2-ра точка става 1 и трябва дросела (индуктивност) да е поне малко сметнат - като честота, ток (активно съпротивление), ток на насищане и т.н. Втория ключ - може ама ти не си го направил с един. Понижаването на захранването въобще не е решение на проблема. Мосфет-а грее от съпротивление (Ron) * ток (Ion) - демек като нормален резистор. Забрави за LEM-а - бавен и твърде шумен е за да регулираш запълването с него. 25mV/A и шум +/- 10 - 15mv - направо "идеално" за такова приложение... Ако решиш да го правиш така ще се вкараш във едни филми с постоянно смятане на запълването и то с разни сложни алгоритми. Това което написах по-рано си е стандартен метод - с много прост контролер и с много малко гимнастики се постига много добър резултат.

Ако намали захранването импулсният ток ще намалее. То обаче нали целта е да ползва някакво налично захранване. Иначе може просто да подаде 14.4 V директно на акумулатора. Принципно така трябва да е да има дросел и диод за обратния ток на дросела. Импулсен заряд без изглаждаща схема не зная как ще се отрази на акумулатора.

Аз спирам да пиша - твърде много жокери и подсказки и продължавате да си държите на своето...

Документацията обикновено си е наред, стига човек да знае как да я чете. Гледа се целия капацитет, включително и еквивалентния милеров на Cgd. При високи напрежения той може да дойде доста над Cgs на транзистора.

А по темата, съветът ми е човекът да продължи с експериментите, но акумулатора да си го зарежда със зарядно от магазина.

Без гейтови резистори Miller charge-а може да направи белята и да опука драйвера - в смисъл не че гейтовия капацитет им идва много, дрейн-гейт капацитета прехвърля обратно енергия и може да стощи драйвера.
В тази логика това е по-вероятно при високоволтови ключове - при dc/dc на 12V едва ли ще се случи.

Едит: или не чета като хората, или сме писали едновременно...

Да ама тука има и паразитна индуктивност, отива към 60 волта сигурно отскока. Между другото, колкото по-бързо изключва, толкова по-голям отскок има. Така че, и от тази гледна точка е хубаво да има гейтови резистори - за да забавят малко транзистора.

Никой не спори за нуждата от тях - само отбелязваме причините за тази нужда.
Между другото, индуктивност нямаше в началната схема (освен паразитни кабели може би, ама може и нещо меренето да е фалшиво).