Мда, като го направите с ценери и диаци ми се обадете

Евала на производителя за този параметър . 1mA ток на празен ход е нормално за тази мощност.

Вариант с импулсен трансформатор 1:1. КПД 50-70 %.

Тази схема вариация на диака ли трябва да е?
Тези диоди 4148 не са ли с пробивно 100В ? Това помага ли на схемата или симулаторът не
го отчита?

просто LT-спайса няма модел за толкова просто нещо като 4007

Няма нужда диодите да са високоволтови. Транзисторите също. Схемата не го изисква.
Ако коефициента на трансформация е 10:1 или 15:1 - нещата предполагам че изглеждат по-добре от към консумация от мрежата и ефективност.
Предполагам, че ще трябва да се добави и ценер (поне в изхода), за да се ограничат напреженията при липса на товар във изхода и входа.
Ако вместо двата диода на входа се сложи грец - от схемата ще можем да изкараме и по-голяма изходна мощност (ще стане двуполупериодно изправянето).
Предполагам, че ще трябва и последователен резистор, ограничаващ пиковия зарядния ток на кондензатора на входа при включване на захранването в мрежата. (ще трябва и някакъв разряден резистор за този кондензатор, но не е задължително)

А дали ако схемата на генератор се замени с мултивибратор (на който за разлика от тази схема ще може да му се регулира честотата и коефициента на запълване поотделно, и на който коефициента на запълване ще може само с 1 допълнителен резистор да се направи във функция и от тока през първичната на трафа) нещата няма да се получат по-добре. (В момента нямам време да го симулирам)
Частите като бройка и цена няма да са много повече.

И въпроса с трафа си остава. Все по-примамлива ми изглежда идеята трафа да се направи, като върху стандартен дросел (с подходящата индуктивност, размери и брой навивки) се намота вторичната намотка (10-20 навивки примерно) от проводник с подходящата изолация ...
Трябва да се уточни индуктивността на дросела, да се види тази индуктивност при дросели с различни по големина сърцевини (за различен ток, но с еднаква индуктивност) колко навивки имат, за да видим колко навивки трябва да намотаме за вторична и да се подбере вариант, при който вторичната ще е от 10-20 навивки примерно. Не е сложно, но нямам време в момента да се занимавам. Ако има мераклия да го прави - мога да помагам с идеи.
Изолацията първична-вторична предполагам, че лесно ще се постигне и ще се гарантира основно от изолацията на проводника на вторичната.
Както по-рано споменах - предполагам, че коефициента на връзка между намотките дори и да не е много добър - за тези мижави мощности все ще се получи...

Мисля, че има хляб в такава схема - и ценово, от към минимална консумация и от към надеждност (защото е нисковолтова и е последователно свързана на токоограничаващ импеданс (входния кондензатор)).

Емо за блокинг генератора ли говориш?

Може да се помисли и за нещо такова + включване на контролерчето в играта, така и така то няма много работа... За трафа по-добре да се избере нещо готово, аз поне няма да седна да мотам нещо, ако може да се купи за 1-2$

Коментара ми беше по отношение на схемата и симулацията на fich.

Имам в предвид двутранзисторния мултивибратор, схемата на който постнах няколко страници по-рано в темата. Блокинг генератора иска още една навивка (т.е. траф с 3 вместо с 2 навивки) и не го коментирам поради това.

Проца нали искаме да е от към вторичната галванично изолирана страна. Т.е. няма как директно да клати ключ в първичната страна. Какво имаш в предвид като казваш - "да включим контролера в играта"?

Предполагам, че "сдвоените" индуктивности с различен брой навивки и добра високоволтова изолация, които коментирахме по-рамо ще свършат работа, но цените наистина са им високи (дори и за много бройки)... Инак - SMD машината ще ги насища автоматично заедно с останалите компоненти по платката ...

При стандартните схеми ниската консумация се постига чрез обратната връзка. Дали ще изключва генератора тотално или ще му бъзика честотата няма значение. Естествено с оптрон или по друг начин без да се нарушава изолацията. В случая контролерът може да спести някой друг чарк. Даже ако разгледаш решенията на каубойците дето са под 5mW ще видиш, че тая консумация се постига само при пълната схема от 2-3 чепа. Имат си някакъв протокол при който PWM може да се "приспи" и после дали ще с окъсняване на вторична намотка или с оптрон се правят едни импулси за да се "събуди" и т.н. не съм задълбавал в подробности. Въпросът е че това става с допълнителен чеп във вторичната страна, май му викаха green mode controler. Е те тоя чеп си мисля че няма да е проблем да се замести и евентуално ще остане само техния PWM, даже май имаха и с вградени транзистори, така че реално в първичната остава един чеп и толкоз.
Но и с мултивибратор да е, пак може да се помисли вариант, може с ключ като ония джапанайци примерно. А пък в случай на схема без изолация тогава става още по-просто и по-полезно да има такова управление.

Не бях заглеждал дизайна им и това с комуникацията между чиповете. Като има "интелигентност" и в двата чипа, - въпреки високата консумация на оптрона явно успяват да смъкнат консумацията до миливати. Т.е. оптрона няма да свети непрекъснато (да работи в линеен режим както при обикновените импулсни захранвания), а ще се изключва (гаси). Инак мощността само за светодиода на оптрона е съизмерима с тази на товара ти и няма смисъл.

При схема без изолация - проблемите са значително по-малко/и и и по-лесно решими.

По-интересен ми е изолирания вариант ... (и особено технологичността на изработката/производството и цената)

Ей ги такайците с кво палят луминисцентна ламБа 40W ...

Mitko, на това свалял ли си му схемата ?

Не съм , ама ако кажете , ще я изръчкам .Сега като зяпам чарковете , видях ,че има само един керамик кондер 2.2 nF . Мислих ,че е класически мултивибратор , ма с 1 кондер не ми се връзва

Хич и не си играйте - братята руси отдавна са го изяснили. Имам няколко статии, но на изключения комп, и затова набързо намерих това:
http://cxem.net/house/1-173.php

Абе, Бонго, какво ще стане когато долния транзистор се отпуши ? Виж R1, D6