Нещо не ме кефи това усилване от 150 на U2 за обхвата 0..400мА. може би трябва да се мисли, за вариант за превключване на няколко шунта.
Например ако имаме 2 последователни шунта 0.25 ома и 0.025 ома, - бихме могли чрез окъсяване на високоомния шунт (с транзистор с ниско Ron или реле) + превключване на входа на усилвателя с мултиплексор към единия или другия шунт - да постигнем това.

Трябва да работим с колкото се може по-малко усилване, ако искаме бързодействие в регулирането на токовия и напреженовия канали ...

а защо не както някой по рано пусна една схема - 2 отделни усилватела (на всеки шунт по един усилвател), и да превключваш изходите на усилвателите

Нали ще има 2 обхвата за тока? Значи 2 шънта. Ако искаш окъсяване с транзистор ще трябва захранване за гейта на тоя транзистор. Ако шънта е отгоре, значи или charge pump или изолирано захранване с оптоизолатор за управление. Ако шънта е долу - всичко е цветя и рози.

А за това ти споменах че най-добре с долен шънт, едноканално захранване. На който му трябва повече ще си стъкми второ. Долен шънт решава МНОГО проблеми, а и конфигурирането е напълно свободно - кеф ти двуполярно, кеф ти 2 еднополарни с обща маса, хеф ти 2 съвсем отделни захранвания. Същото може да стане и с траф с двойна вторична, вместо със захранване за лаптоп.

Ако искаш да има напълно функционален горен шънт, за да изстискаш всичко от него ще ти трябва изолирано захранване за електрониката, дето го чете. После може да се свали до масата с един токов източник с ток, пропорционален на прочетеното от шънта и усилено напрежение.

Заради загубите. 0.25 ома при 4 ампера са 4 вата. 4 ватов шънт ще е доста бахатест и скъп.

От друга страна, ако сложим обхват x16 примерно, 2 последователни 0.01 и 0.15 с окъсяване на тоя, дето е 0.15 и общ усилватеш в двата им края е доволно икономично решение. Даже "любимите ми" MCP6Vxx операционници ще се справят доволно добре. В поялника ми чета 0.004 омов шънт за тоци до 5-6А. Практически не грее изобщо, а усиления сигнал е доволно пъргав. Предполагам ще можем да изкараме едни 100-ина килохерца честотна лента, която за захранване по ток е предостатъчна според мен. Ако трябва нещо повече - има и по-бързи. Тия са с мегахерц и нещо честотна лента при усилване единица.

Все още не виждам никакви калибровки,нито на офсети нито на усилвания.

Изхода за осцилоскоп не е буфериран.

Да се работи с големи усилвания и малък пад на шунта въобще не е добра идея. Най вече проблемите ще дойдат като се работи в режим на ограничаване на тока и е зададен малък ток. Едно че входните офсети
ще имат голямо влияние,друго че навлезли смущения през изхода ще оказават влияние на меренето.
Отделно че голямото усилване намаля бързодействието.

Еднин LC филтър след DC/DC е задължителен според мен.

По горе бях писал за делителите в изхода. На обхват 400 мА ще оказват забележимо влияние на меренето. И ще трябва софтерно да смяташ вярната стойност. А в режим на ограничаване на тока ще трябва динамично да променяш зададения ток за да го компенсираш. По горе бях обянил по подробно.

Никола, за момента се опитвам да уточня концепцията и както бях писал в предишен пост - няма ги тримерите.

DC/DC-то и филтрацията в изхода му предлагам да го мислим, като приключим със схемата на линейния регулатор. Изхода към скопа - също.

За консумацията и влиянието на делителите в изхода си абсолютно прав. Или ще има буфер (което не ме кефи много), или директно без делител изходното напрежение ще се подаде на инвертиращия вход на усилвателя в напреженовия канал (през защитни вериги). В този случай
ще трябва да усиля напрежението от ДАК-а от 0..3.000V на 0..20.00V с допълнителен (може и бавен) усилвател.

За да нямаме големи усилвания в токивия канал - трябва да имаме обхвати и различни шунтове.

Една идейна схема за превключване на шунтовете на токовите обхвати с транзистори. Единствено Q11 (за Q10 не е толкова критично) трябва да са с много малко Ron при 5V Ugs ...

Ако се добави втори 4052 - може входовете на усилвателя U4:A да се превключват директно към всеки от шунтовете, а не както сега - на малките обхвати да се мерят И падовете върху шунтовете за големите обхвати ...
(Домързя ме да начертая и този вариант, но предполагам си го представяте ...)

4052 го използвам и като демултиплексор за управление на ключовите транзистори за обхватите.

Както е начертана схемата - през мултиплексора "Y" ток НЕ тече (входния ток на усилвателя можем да го пренебрегнем), така че съпротивлението на ключовете му НЕ оказва влияние на измерването (Няма ток през тях - няма пад върху тях ...)

Отделно мултиплексора и усилвателя са захранени с -0.6V (леко отрицателно) в место с виртуално 0V за да не трябва стриктно да са реил то реил към масата...

Миро,
погледни ако ти се занимава как се изключва изхода на твоето захранване и как са направени защитите му ...

Някой да има идеи как "нискоомно" да направим това?
(и ако може БЕЗ релета...)

Емо, не съм забравил ама напоследък имам доста работа и не знам коя събота/неделя ще дойда да му свалям схемата...

Днес набързо само го отворих колкото да му забърша паяджините и го нащраках малко... Явно и за фотограф не ставам, половината снимки направо ги изтрих, бяха ужас... довечера ако ме оставят вкъщи ще пиша повече

Ей, като ме загложди нещо - не мога да се спра да мисля ...

Тази схема би трябвало вече да е доста по-близка до финалната.

В нея наслагах тримерите и мисля, че реших проблема с тока на делителите в изхода на захранването.

Наслагах и някои от стойностите на компонентите ...

Очаквам вашите критики, коментари и забележки.

Емиле,
не следя отблизо темата и може да съм пропуснал - но защо Q10,Q11 са N-канални ?
какъв е проблемът да са P-канални ?

На схемата Lin_regulator3.pdf има едни -5В , това спрямо общата маса или спрямо изхода на мощните транзистори?

Транзисторите са N канални, за да се оптушват с положително (+5В) напрежение. На схемата Lin_regulator3.pdf съм ги свързал неправилно. Трябва да им се разменят дрейна и сорса, за да са в "инверсен" режим (вътрешните им диоди на обратно).

Между другото дайте идеи за въпросните транзистори, окъсяващи шунтовете... Ток да кажем 6А, много ниско Ron (<0.01 oма примерно), никаква мощност и дрейново напрежение ... (малък корпус ако може). Трябва да се отпушват напълно при 4V Ugs примерно ...

Тези -5V са спрямо общата маса на схемата.

Ако имаш двуполярно 5/5 волта спрямо изходното - няма ли да се опростят нещата?
Транзистори в Комет има различни.

Не мисля, че това би ми помогнало. Мога спокойно да мина и без отрицателно спрямо изхода, ако усилвателя U8 ми е реил то реил по вход и изход спрямо масата (има такива). Видях, че много лесно (само с един диод D6) мога да си направя -0.6V отрицателно и реших, че ще е по-добре.
(Генератора на ток с Q11 така или иначе го има, за да се зададе някакъв режим (товар) на мощните транзистори. )

Регулатора на напрежение е направен само с U4. Обратната връзка по постоянен сигнал е 100% (повторител). Входа на U4 (през защитната група R29,D2) е е свързан директно към изхода на регулатора. Заданието от ЦАП-а трябва да се усили, така че на "+" входа на U4 да имаме 0..20V
Офсета на U4 ще се задава чрез офсета на U6, а обхвата изхода ще се донастройва чрез TR5.

Всички транзистори работят като повторители (с усилване малко под "1"), така че почти съм сигурен, че няма опасност от неустойчивост на регулатора.
Е, поставих за всеки случай и C1, но той може и да не се насища...

Нещата в токовия канал обаче не са така изчистени. В него има 4 усилвателя. U7 е повторител и целта му е да реша проблема с "паразитните" токове през шунта (токове на делителите и усилвателя U8).

Така както съм начертал схемата имам 3 токови обхвата и възможност за калибровка на офсета в токовия канал.

Усилвателя U8 е с усилване около 15. С тримерите TR7,9 и 10 се донастройва така, че на изхода на U3 да имаме сигнал без офсет 0.00 .. 3.00V за всеки от обхватите.

С ТR1 при усилвателя U3 се цели да се настроят резисторите, така, че изхода му да не зависи от симфазното входно напрежение (вариращо от 0..20V) (Поне поради точността на транзисторите). Отделно усилването на усилвателя U3 е само 2 пъти, а и на входа му диференциалното напрежение е 0..1.5В.
В това отношение схемата не е върха, но мисля, че ще свърши работа.
Някой да има идея как може да се направи по-елегантно и просто?

Не е начертано, но ще имам втори маломощен импулсен степ даун (вероятно сепик) регулатор 20 -> 5В. След него ще имам LDO 3.3V за процесора.

Всички помощни напрежения като -5В, както и изолираното такова в изхода на линейния регулатор мисля да ги получа от него.

Към ДядоБоре и другите колеги - да ви се намира схема на подобно захранване (за да не преоткривам колелото де ... )?

Много съм любопитен да видя схема на SMU като от линковете на ДядоБоре в предния му пост.

за майтап пуснах търсене в гугъл на мойто от снимкит по-горе... и на първо място си излезе

няма да се налага да му свалям схемата Но имай предвид че това е просто захранване...

Ето една примерна схема на подобно захранване - само за референция

Илкоре, и аз постнах същата схема. С малко модернизация ще се получи перфектно захранване. Но Емил не ще да трепе врабци с пушка - иска картечница система "Гатлинг" Още е на линейния регулатор, а докато мине през пререгулатора и импулсния адаптер "China Export" certified, графичния дисплей, разни интерфейси към комп към уеб и към Бог, сигурно ще се пенсионира.

Емо, нарочно ли усложняваш схемата или просто ти идва отвътре.